Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 358 от 05.11.2024, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 484/2024
Вид
Решение № 358
Подписан
05.11.2024
В сила
05.11.2024
Състав
Гергана Кузманова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Смолян, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100484 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Н. Р. против „*“ ООД, в която се твърди от ищеца, че на 04.07.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *, по силата на който ответникът –кредитор е предоставил на ищеца заем в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева. Съгласно чл. 11 от договора общата сума, дължима от Кредитополучателя по договора е в размер на 1848,00 лева, при сума на получаване 1500,00 лева, при ГПР - 48,77%, годишен лихвен процент - 40,39%, при срок на кредита от 12 месеца. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора кредитополучателят е длъжен да предостави до края на следващия ден от сключване на Договор за потребителски кредит, гаранция по кредита, подробно посочена в общите условия на договора. Банковата гаранция следва да бъде за сума в размер на 1848,00 лева и да бъде със срок на валидност до 06.07.2024г.

В Общите условия приложими към договорите за потребителски кредит на „*" ООД, в т.1.8.1, е посочено, че „гаранция" е банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България, или гаранция, издадена от небанкова финансоваинституция, оперираща на територията на Република България. Гаранцията следва да съдържа неотменяемо и безусловно изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „*" ООД всички дължими от кредитополучателя суми след първо писмено искане от страна на дружеството. В т.1.2 от Общите условия, раздел III - права и задължения на страните по договора за потребителски кредит, е вменено задължение за осигуряване на гаранция от страна на кредитополучателя: в срок до края на следващия ден от сключването на Договора за потребителски кредит, като кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита, която може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; и в) двама поръчители.

Съгласно чл. 6 от договора, в случай че не бъде предоставена гаранция по чл. 4, ал.

3 от договора кредитополучателят следва да заплати на дружеството неустойка в размер на 1200,00 лева. Неустойката се дължи за периоди, в които кредитът не е бил обезпечен, като се заплаща заедно с всяка една погасителна вноска.

1

Твърди се от ищеца, че уговорените клаузи на чл. 4, ал.З и чл. 6 от Договора са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл.21 ал. 1 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Поради накърняването на принципа на добри нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.

Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните функции, които са й придадени от страните. В случая страните са уговорили, че кредитополучателят е длъжен в срок до края на следващия ден от сключването му да предостави на кредитора обезпечение под формата на гаранция по кредита, като за неизпълнението на това задължение е предвидена неустойка в размер на 420.00 лв. Предвидената неустоечна клауза в процесния договор за потребителски кредит излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или гаранция отнебанкова институция. Задължението за предоставяне на обезпечение под формата на гаранция има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за потребителски кредит. Неп ре доставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предд. трето ЗЗД.

Клаузите на чл. 4 ал. 3 и чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *, спрямо които ищецът следва да заплати неустой ка за непредоставена гаранция, са и неравноправни на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Между страните е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 2

ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК и ЗЗП. Текстът на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП постановява, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Доколкото размерът на усвоената сума по кредита е почти равен на дължимата неустойка, то посочената уговорка е неравноправна и попада в приложеното поле на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, а при липса на доказателства същата да е била индивидуално уговорена, е нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. На основание чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В договора за кредит № * е посочен Годишен процент на разходите (ГПР), който не отговаря на действителния такъв, тъй като при изчисляването му не са взети предвид разходите на кредитополучателя за т.нар. „неустойка" и/или възнаграждение по договор за гаранция.

Съгласно чл.19 ал.5-6 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита. Допуснато е нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне наимперативната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от процесния договор за кредит за неустойка, респективно плащането на възнаграждение за издаване на гаранция, съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. С неустойката/възнаграждението за гаранция се въвеждат допълнитедни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 50,00 % и възлиза на над 200,00%. Така размерът на ГПР се явява погслям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл.

19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за неустойка/възнаграждението за гаранция се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и сдед като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи Договор за потребителски кредит № * от 04.07.2023г. за недействителен поради нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК при сключването му.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Твърди, че с договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Следва да бъде съобразено, че без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната 3 сума е получена от потребителя. Изложеното разбиране се подкрепя както от правната доктрина, така и от съдебната практика – в Решение № 115 от 01.04.2016 г. по възз. т. д. № 72/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив е прието, че с уговаряне на неустойката се цели да се упражни натиск върху длъжника да изпълнява в срок задълженията си под страх от плащане на нещо повече от реално дължимото. По този начин обезпечителната функция на неустойката произтича от стимулиращия ефект за длъжника, който, за да не претърпи неблагоприятните последици от плащането на неустойка, ще положи максимални усилия да изпълни точно задължението.