Решение № 15321 от 09.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15321 гр. София, 09.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110105100 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Н. И. Н.,ЕГН **********,и И. Е. А.,ЕГН **********,и двете ответници с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца,както следва – спрямо ответницата Н. – 3000,56 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,ведно със законната лихва,считано от 12.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,318,23 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 18.03.2024 г.,41,94 лева сума за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и 8,64 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 18.03.2024 г.; спрямо ответницата А. – 1000,18 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,ведно със законната лихва,считано от 12.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,106,08 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 18.03.2024 г.,13,98 лева сума за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,2,88 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 18.03.2024 г.

В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот в ****,при което ответниците отговарят за заплащане задълженията за доставена топлинна енергия. Сочи се,че за процесния период ответниците са допуснали неизпълнение на своите договорни задължения и незаплатената топлинна енергия възлиза на 4000,74 лева,съответстваща на реално доставено количество топлинна енергия. С оглед обстоятелството,че 1 ответниците не са заплатили стойността на доставена топлинна енергия в срок ищецът претендира заплащане на мораторна лихва. С исковата молба са претендирани и парични суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед постъпили възражения е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи установителните искове.

Ответниците Н. И. Н. и И. Е. А. в подадения писмен отговор оспорват исковете като неоснователни и недоказани – твърди се,че исковете са завишени по размер,защото за процесния период наемател е ползвал имота и е заплащал консумативните разходи,твърди се,че в имота не е ползвана топлинна енергия поради демонтаж на отоплителните тела,оспорва се дължимост на сградна инсталация. Ответниците се позовават на наличието на постановено решение на ВАС по дело № 4777/2018 г.,с което е отменена методиката. Формулирано е възражение за настъпила погасителна давност.

Ответниците молят съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Д“ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление от 07.04.2024 г. „Т С“ЕАД претендира от И. Е. А. и Н. И.

Н. сумите от 4000,74 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,424,31 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 18.03.2024 г.,55,92 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г. и 11,52 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 18.03.2024 г. при условията на разделна отговорност – ¼ за И. А. и ¾ за Н. Н.. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 22334/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

Приети са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Видно от удостоверение за наследници,Е Й Н е починал на 17.10.2021 г. и е оставил като наследница по закон своята дъщеря И. Е. А..

С нотариален акт от 28.08.1980 г. Н. И. Н. и Е Й Н се легитимират като собственици на недвижим имот – ***** с площ от 57,56 кв.м. на основание сключен договор за издръжка и гледане с родителите на Н. И. Н..

Представено е копие от искова молба,с която И Д Й и В Х Й са предявили иск за разваляне на договор от 28.08.1980 г.,сключен с Н. И. Н. и Е Й Н.

Установява се,че през 2013 г. е отправено искане от частен съдебен изпълнител за налагане на възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот *****.

По делото са приети общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател 2

Н. И. Н. от 31.07.2022 г. и от 31.07.2023 г.

Видно от договор от 09.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „М“ООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което „М“ООД приема да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД приема да заплаща възнаграждение.

По делото е представена справка за показанията на измервателните уреди в *****.

Според приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява,че на абоната не е начислявана топлинна енергия за общи части,сградната инсталация е начислена при съобразяване отопляемия обем на апартамента,общият топломер е отчитан на първо число всеки месец,след което са отчислявани технологичните разходи за сметка на доставчика,общият топломер е преминавал периодична метрологична проверка със заключение за съответствие,поради което според експертизата топломерът е годно средство за търговско измерване,дължимата главница за топлинна енергия за процесния период,без да са включени задължения извън процесния период възлиза на 3961,13 лева.

Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява,че са издадени кредитни известия,с които са сторнирани месечните прогнозни задължения,след което са издадени общи фактури,размерът на главницата за топлинна енергия е 4000,74 лева,а сумата за дялово разпределение възлиза на 55,92 лева,размерът на мораторна лихва съответно е в размер от 424,39 лева и 11,52 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение. Регламентирането на иска като положителен установителен иск обосновава разбирането,че е възложено в тежест на ищеца провеждането на доказване,че са настъпили материалноправните предпоставки за уважаване на иска. Искът има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на докзване същото вземане,за което е издадена заповед за изпълнение – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че съществува договорно правоотношение,да докаже уговорените права и задължения по договора,да докаже доставеното количество топлинна енергия. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът следва да се счита предявен на 12.04.2024 г.

Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде възприето,че между страните съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия – дружеството ищец реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а ответниците са 3 клиенти на топлинна енергия като съсобственици на недвижимия имот,обстоятелство,което ответниците не оспорват,защото заявяват,че са отдали имота под наем на трето лице в писмения отговор,но съдът приема,че правото на собственост съществува при квоти,различни от посочените от ищцовото дружество. Софийският районен съд намира,че ответниците притежават право на собственост при равни дялове,в която насока съдът отчита,че ответницата Н. е придобила право на собственост през 1980 г. върху процесния недвижим имот заедно със съпруга си Е Й Н,но същевременно се установява от удостоверението за наследници на Е Н,че е починал като разведен и единствената му наследница по закон е втората ответница А.. При това положение,както и като съобрази,че през 2013 г. е поискано вписване на възбрана върху ½ идеална част от процесния имот,собственост на Н. Н.,съдът счита,че Н. Н. и Е Н са придобили право на собственост при равни дялове,а с настъпване на наследствено правоприемство делът на Е Н е придобит изцяло от неговата дъщеря – ответницата А.. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота,а по отношение на имоти,които са топлоснабдени към влизане в сила на закона не се изисква наличието на писмен договор,а договорното правоотношение се счита възникнало при съобразяване притежаваното право на собственост. По изложените съображения съдът приема,че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят за изпълнение на задължението за заплащане на топлинна енергия. Изводът на съда,че ответниците отговарят за задълженията за топлинна енергия не се променя предвид изложените от ответниците твърдения в писмения отговор,че имотът е отдаден под наем на трето лице. Страните не твърдят,нито доказват да е възникнало договорно правоотношение между ищцовото дружество и лице,намиращо се в имота на облигационно основание,поради което приложение намира правилото на чл.153,ал.1 от ЗЕ,а именно ответниците отговарят за заплащане стойността на доставена топлинна енергия. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на страните по договора за продажба на топлинна енергия се уреждат според общите условия на дружеството доставчик. Не може да бъде споделен доводът на ответниците,че не са обвързани от общите условия,защото не са ги приемали,тъй като при съобразяване разпоредбите на ЗЕ общите условия влизат в сила с публикуването им. За да бъде изпълнението точно,необходимо е цената на топлинна енергия да бъде заплатена в срока по общите условия. В хода на производството ответниците Н. и А. не доказват да са заплатили цената на доставена топлинна енергия или част от същата,поради което исковете са доказани по основание. Наличието на документи за главен отчет,съпоставено с реализирането на дялово разпределение,което според заключението по съдебно-техническата експертиза е реализирано при спазване на нормативната уредба позволява да бъде възприето,че искът е доказан по основание,а по размер за сумата от 3961,13 лева,в която насока съдът счита,че следва да бъде възприето заключението по съдебно-техническата експертиза като по отношение на паричните суми,за които искът подлежи на уважаване следва да бъде възприето,че спрямо ответницата Н. искът подлежи на уважаване до размера на ½ от задължението,а за ответницата А. – до размера на ¼ от задължението,както е предявен. Изводът на съда за основателност на исковете не се променя предвид доводите в писмения отговор,че неоснователно е 4 начислява стойност на сградна инсталация и на отопление за общи части на сградата,тъй като според заключението по съдебно-техническата експертиза не е начислявана топлинна енергия – нито за отопление,нито за сградна инсталация за общите части на сградата. Изводът на съда за основателност на исковете не се променя предвид довода,че с решение на ВАС е отменена методиката,при която се реализира дяловото разпределение,тъй като от една страна ответниците не ангажират доказателства кога това съдебно решение е влязло в сила,а от друга страна,същото би имало действие занапред. При това положение съдът намира,че искът следва да бъде уважен за сумата от 1980,57 лева за ответницата Н. и за сумата от 990,28 лева за ответницата А.,а за разликата до пълните претендирани размери исковете подлежат на отхвърляне като недоказани. Съдът счита,че са доказани по основание и по размер исковете за сума за дялово разпределение. Съгласно чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия купувачът заплаща на продавача на топлинна енергия сумата за дялово разпределение,а от своя страна продавачът я превежда на дружеството,което реализира дялово разпределение. С оглед това,че според общите условия сумата за дялово разпределение следва да бъде заплатена от купувача на продавача,както и като съобрази,че ответниците не доказват да са заплатили сумата за дялово разпределение,а и според заключението по съдебно-счетоводната експертиза сумата за дялово разпределение не е заплатена,съдът намира,че исковете за сума за дялово разпределение следва да бъдат уважени за суми в размер на 27,96 лева спрямо ответницата Н. и в размер от 13,98 лева спрямо ответницата А.,а за разликата до пълния претендиран размер от ответницата Н. искът подлежи на отхвърляне. С оглед това,че съдът приема за доказани по основание исковете за главница за топлинна енергия и за сума за дялово разпределение съдът е длъжен да разгледа своевременно формулираното в писмения отговор възражение за настъпила давност. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника на вземането,който може да се позове на давност,ако в определен период кредиторът е бездействал. Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Съдът счита,че възражението за погасителна давност е неоснователно – исковете се явяват предявени на 12.04.2024 г.,докато претендираните най-стари задължения с исковата молба – съответно за главница и за сума за дялово разпределение са начислени за м.05.2021 г.,т.е. исковете са предявени преди да е изминал период,по-дълъг от три години от настъпване изискуемост на паричните суми.