Решение № 270 от 04.08.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. гр.Несебър, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20212150101664 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. ЗАдв.

Производството е образувано по повод искова молба вх. № 6633/09.12.2021 г. на В. В. ОРТ., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, против О.. ВЛ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, конкретизирана с молба вх. № 3703/03.05.2022 г., с която се иска осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 13 653,47 лева – договорно възнаграждение, представляващо 20 % от присъдените в полза на ответницата суми за претърпени от ПТП неимуществени вреди, вследствие на осъществено от ищеца представителство и на основание договор от 01.05.2018 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

Твърди се, че преди да е бил подписан договор за правна защита и съдействие предмет на делото, синът на ответницата С.Я.Б., се бил явил в кантората на ищеца, като същият искал консултация във връзка с настъпило ПТП на 27.04.2018 г., на територията на Република Сърбия, от което била пострадала майка му. На проведената среща Б. обяснил, че майка му била претърпяла ПТП в Република Сърбия и била транспортирана с линейка в болнично заведение УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Б. заявил желание, той и майка му да бъдат представлявани от ищеца пред съответните институции във връзка с предявяване на претенции за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Светослав Б. помолил ищеца О. да посети и консултира неговата майка в болничната стая, в която била настанена, а именно травматологично отделение на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, тъй като същата се лекувала на постелен режим и здравословното й състояние не позволявало свободно придвижване. Сочи се, че след срещата на ищеца със синът на Б. на 01.05.2018 г., заедно с неговия адвокатски сътрудник В.В. О., отишли в заведението и посетили О.Б., като преди това нейният син ги информирал за стаята и етажа, на който се намирала тя. След предварителен 1 разговор с ответницата, същата помолила ищеца да поема нейния случай, внимателно прочела пълномощното и договора за правна помощ, които следвало да подпише.

Въпреки това ищеца лично внимателно изчел пълномощното и договора за правна помощ на глас, като О.Б., в болничната стая в УМБАЛСМ Пирогов, подписала горепосочените документи. Твърди се, че същата била абсолютно адекватна спокойна и не била заплашена от никого, нито пък принуждавана от някого. Сочи се, че по силата на договора за правна помощ ответницата, в качеството си на клиент, възложила на ищеца в качеството му на адвокат, да предяви претенция пред съответната застрахователна компания във връзка с причинените й имуществени и неимуществени вреди от пътно транспортно произшествие, настъпило на 27.04.2018 г., около 10,00 часа в Република Сърбия, както и да предяви иск за причинените й имуществени и неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, ако не бъде постигнато извънсъдебно споразумение. Били му възложени и всички други действия с цел предявяване на претенция и завеждането на гражданско дело.

Възнаграждението по договора било в размер на 20 % от изплатеното обезщетение за причинените неимуществени вреди - главница и лихви, вследствие на пътнотранспортното произшествие, както и сума равна на присъдените на клиента разноски по водене на гражданското и изпълнителното дело. Сочи се, че тъй като синът на ответницата бил заминал за гр. Несебър, където живеели постоянно със своята майка, О.Б. помолила О. да заплати всички разходи във връзка с лечението в болничното заведение. Б. обещала, че нейният син, ще възстанови на ищеца всички плащания, които осъществил в болницата. Твърди се, че във връзка с лечението на Б. О. заплатил около 8000 лева. Сочи се, че след като ответницата била изписана от болницата тя не му възстановила заплатените суми, а му обещала, че след като осъдят застрахователната компания същата ще преведе парите по негова лична банкова сметка. Излага се, че след нужните справки, О. установил, че във връзка с настъпилото произшествие било образувано и досъдебно производство - следствено дело № 86/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел към ОП - Стара Загора. Във връзка със завеждане на щета през ЗК „Лев Инс“ АД, ищецът депозирал молба до наблюдаващия прокурор за предоставяне на заверени преписи от документи по досъдебното производство. По повод осъщественото процесуално представителство на О.Б. по досъдебното производство и най-вече в периодичното извършване на справки в деловодството на Районна прокуратура - Стара Загора, в изпълнение на договора предмет на настоящото дело, ищеца направил седем посещения в деловодството на Районна прокуратура - Стара Загора. Сочи се, че пътуванията му до гр. Стара Загора били наложителни, тъй като служителите в деловодството отказвали да му правят справки по телефона, а трябвало лично да се явява и след легитимация получавал информация по досъдебното производство. След приключване на досъдебното производство на О. отново се наложило да пътува до гр. Стара Загора, за да му бъдат предявени материалите по делото. След като били предявени материалите по досъдебното производство на всички страни, наблюдаващия прокурор и защитника на обвиняемия сключили споразумение, като било образувано НОХД № 197/2020 г. по описа на Районен съд- Стара Загора. Във връзка с предявяване на граждански иск пред Окръжен съд- Бургас, било необходимо ищеца да се снабди с протокола от съдебно заседание, проведено по горепосоченото наказателно дело, и отново посетил деловодството на Районен съд- Стара Загора. Твърди се, че всички пътувания, които осъществил, били за сметка на ищеца и ответницата не му заплащала горивото, разходвано от него. Сочи се, че с молба с вх. № 16509/12.12.2019 г. ищецът сезирал ЗК „Лев Инс“ АД за изплащане на обезщетение на О.Б. за претърпените от нея 2 имуществени и неимуществени вреди. Със застрахователното дружество не било постигнато споразумение, поради което на 29.05.2020 г. подал искова молба до Окръжен съд- Бургас за присъждане на обезщетение ответницата за претърпените от нея болки, страдания и стрес от процесното ПТП в размер на 120 000 лева. По подадената искова молба било образувано гр.д. № 1174/2020 г. по описа на ОС- Бургас.

С решение № 96/13.04.2021 г. по гр.д. № 1174/2020 г. по описа на ОС - Бургас ЗК „Лев Инс“ АД било осъдено да заплати на ответницата сумата от 60 000 лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди- претърпени болки, стрес и страдания, причинени от ПТП, настъпило на 27.04.2018 г., ведно със законната лихва от 13.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния размер искът бил отхвърлен. Твърди се, че след като получил решението О. уведомил Б. за постановеното решение, както и за възможността да обжалва същото за отхвърлената част. Ответницата останала доволна от присъдената сума и отговорила, че няма да обжалва решението в отхвърлителната част. Сочи се, че срещу постановеното първоинстанционно решение била подадена въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД за присъдената сума над 16 000 лева до 60 000 лева, като с Определение № 261647/06.07.2021 г. по гр.д. гр.д. № 1174/2020 г. по описа на ОС- Бургас била върната въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу обжалваното решение. За влязлото в сила решение за част от присъдената сума от 16 000 лева О. се снабдил с изпълнителен лист и било образувано изп.дело № 365/2021 г. по описа на ЧСИ Мирослав Колев. Сумата от 16 000 лева, ведно със дължимата лихва за забава, и направените разноски по изпълнителното дело, били събрани по изп.дело, като на 21.07.2021 г. ищецът получил писмо от ответницата, с което оттегля пълномощията си от О. по гр.д. № 1174/2020 г. по описа на ОС- Бургас и по изп.дело № 365/2021 г. по описа на ЧСИ Мирослав Колев.

Твърди се, че на 23.07.2021 г. цялата събрана сума по делото била преведена по банковата сметка на ответницата. Излага се, че след като ищецът уведомил ответницата за решението на Окръжен съд- Бургас, същата без да го уведоми, била упълномощила друг адвокат по делата и била оттеглила пълномощията си по гражданското и изпълнителното дело. Сочи се, че във връзка с осъщественото процесуално представителство ответницата никога не била имала към труда на ищеца каквито и да са забележки, напротив същата била доволна от постигнатите резултати.

Твърди се, че на ищеца му направило силно впечатление, обстоятелството, че нейният син не желаел да свидетелства пред Окръжен съд - Бургас по гр.д. № 1174/2020 г. относно това, че Б. търпяла болки и страдания във връзка с причинените телесни увреждания. Сочи се, че доколкото О. разбрал от Б. синът й намеквал, че трябвало да бъде стимулиран по някакъв начин, за да дойде и да разкаже какво е видял. Излага се, че за ищеца тези отношения между майка и син били доста необичайни, до момента в който О.Б. не започнала да оттегля пълномощията си без основателна причина и след като спряла да отговаря на обажданията му. Сочи се, че съгласно постигнатите договорености ищецът изпълнил задълженията си по договора от 01.05.2018 г., въз основа на което се е стигнало до присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60000 лева, ведно със законната лихва от 13.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че по силата на т. 1 от раздел 2 от договора възнаграждението се дължи при изплащане на обезщетението, което е в размер на 20 % от стойността на присъдените главници и лихви. Навежда се, че в конкретния случай главницата е в размер на 60 000 лева и лихва за забава в размер на 8267, 33 лева, за периода от 13.03.2020 г. до 21.07.2021 г., или договореното възнаграждение което О. следвало да получи по договора от 01.05.2018 г., е общ размер на 13 653,47 лева. Предвид гореизложеното се моли да бъде осъдена 3 ответницата да заплати сумата от 13 653,47 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Претендират се разноски.

В месечният срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се сочи неоснователност на исковата претенция. Излага се, че договор от 01.05.2018 г., подписан в гр. София, в приемното отделение на УМБАЛСМ „Н.И.

Пирогов” ЕАД между страните, бил в противоречие с подписаните договори в хода на гр.д. № 1174/2020 г. по описа на Окръжен съд- Бургас. Сочи се, че в процеса на делото ищецът се бил заклел, че представлява ответницата безплатно, което било посочено и в решението по делото. Заявява се, че нямало как адвокат да я посети в стаята в отделението по ортопедия и травматология на 1 май, защото там била настанена късно вечерта, а в тези часове не допускали външни лица на свиждане. На 27.04.2018 г. претърпяла катастрофа с микробус на туристическа фирма „Евелин Р” ЕООД - гр.

Бургас в Сърбия, като участник в организирано туристическо пътуване с договор 0000000583 с екскурзия Босна, Херцеговина. Сочи се, че била настанена в болницата в Сърбия. На 1 май 2018 г. късно следобед, някъде към 15 часа, била взета от болницата в Сърбия и докарана с частна линейка до болницата УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” в гр.

София. Пристигнали някъде около 19 часа вечерта. Веднага била вкарана в няколко кабинета, където й били направили рентген, преглед на главата и на другите органи.

Твърди се, че била на носилка, не можела да се движи. При пристигането в болницата в София била посрещната от сина си, който й помогнал с личен багаж и с придвижването от кабинет на кабинет. При приемането й на първия етаж в кабинета, където била преместена на подвижно болнично легло, дошъл адвокат О. (ищеца) и казал, че ще я представлява във връзка с катастрофата. Донесъл и документите, които подписала преди да я качат горе в отделението. Мислила, че това бил реда. Твърди се, че синът й не познавал О., както и не се бил свързвал предварително с него. Синът й работил в к-к Слънчев бряг и нямал възможност и време да пътува до гр. София, за да търси адвокат и да води преговори с него. Той само водил преговори със собственичката на туристическата фирма по транспортирането й от Сърбия до България, тъй като лежала в болница в Сърбия на успокоителни и обезболяващи без да получава реално лечение. Лекуващият доктор там казал, че била за операция и че щяла да бъде оперирана в България. Синът й дошъл само да я посрещне и да я види, след катастрофата, като разбрал, че ще я карат в София в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. В болницата й направили две операции- на горната част на ръката и на ключицата.