Решение № 126 от 26.11.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Бургас, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20212000500420 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ищцата по търговско дело №538/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас- Р. Н. Х. ЕГН ********** от с.

М., общ. Б., ул. “С. г.“ * чрез адв. С. Ч. от *АК, със служебен адрес: гр. С.

****, ул. “Т. у.“ № *, ет. *, против постановеното по същото дело решение № 192/27.05.2021 г.

Въззивната жалба сочи решението за недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради съществени процесуални правила, както и като необосновано. Моли се за отмяната му и за ново произнасяне по същество, при пълно уважаване на заявените от ищцата искове за неимуществено обезщетение, с правно основание чл.432 от КЗ .

Недопустимостта на постановения съдебен акт на първата инстанция произтичала от това, че за да сформира крайното си становище по спора, първоинстанционният съд е установил липса на вина на водачката на л.а.

1 марка „Шкода“ модел „Фабия, за която субективна предпоставка за възникване на отговорността на застрахования, нормата на чл.45 от ЗЗД е предвидила законова презумпция. Последната обаче не е била оспорена от въззиваемия ответник, т.е. съдът се е произнесъл свръх петитум- по непредявено и недокладвано по делото възражение, касателно предпоставките, изискуеми за носене на отговорност според горецитираната разпоредба.

По правилността на съдебния акт:

Страната обосновава пространно извода си, че всички изискуеми от нормативната уредба на института на непозволеното увреждане предпоставки за възникване на отговорността на ответника спрямо нея са налични.След собствен анализ на доказателствата – писмени и съдебна автотехническа експертиза, намира за установен механизъм на процесното ПТП, обуславящ извод за виновно поведение на водача на лекия автомобил, блъснал внука й и причинил смъртта му, защото вещото лице е заявило, че при скорост на движение на автомобила от 54 км/ч, той би спрял преди мястото на удара.

Обосновава пространно и твърдението си, че е сред кръга на лицата, имащи право на обезщетение за горепосочения деликт- тя е баба на пострадалия, двамата са били в отношения на голяма близост, поради което е понесла загубата му много тежко.

Счита недоказани твърденията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Х. В.

Цитира в подкрепа на становището си съдебна практика.

Твърди непълнота на доказателствата по делото-своевременно поискани, но неправилно недопуснати, заради което и е направила тези искания пред въззивния съд. Те са оставени без уважение, защото съдът е счел делото за попълнено с необходимите за разрешаването на спора доказателства.

В отговора на въззиваемото застрахователно дружество ЗД„Бул Инс“АД ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, всички възражения в жалбата се сочат за неоснователни. Решението на първата инстанция се счита за валидно, допустимо и правилно. То се сочи за обосновано и законосъобразно, поради което се иска неговото потвърждаване. Поддържат се всички 2 съображения- фактически и правни, които Окръжен съд Бургас е изложил в решението, за да обоснове крайния си извод за неоснователност на заявената претенция.Страната е възразила срещу събирането на поисканите от въззивницата доказателства.Дири съдебно- деловодни разноски за втора инстанция. Не ангажира нови доказателства.

Проверката на апелативния съд, извършена с Определение №324/01.10.21г. по въззивното дело сочи жалбата за допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК, намира постановеното съдебно решение за валидно и допустимо.

Съдът счита, че въведените доводи за недопустимост представляват всъщност възражения за неправилност на крайния извод по спора, поради разглеждането на непредявени и недокладвани по делото защитни за ответната страна възражения, които следва да се обсъдят при преценката за основателността на заявената претенция.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивницата оплаквания, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложението на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано първоначално пред Софийски окръжен съд (д.№73/2019 г.), впоследствие прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Бургас, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, подаден от Р. Н. Х. от с. М. ,област Б., чрез процесуален представител (адв. Ч. от *АК) против„ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 за осъждането му да й заплати сумата 120000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на внука й Х. С. В. ЕГН **********, настъпила в резултат на станало на **.**.**** г. пътнотранспортно произшествие на път І-6 (км. 490+100), посока Бургас София, причинено от лицето И. Х. Т., при управление на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № У2508АТ, застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва(компенсаторна), считано от 07.11.2017 г., до окончателно изплащане.

Описвайки деликта, страната е заключила, че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС – И. Т., грубо нарушила 3 правилата за движение по пътищата, а именно:чл.20,ал.2 и чл.21,ал.1 от ЗДвП-осъществила движение с несъобразена с конкретните пътни условия и ограничения скорост; чл.20, ал.1 от ЗДвП- не е контролирала непрекъснато управляваното превозно средство; чл.116 от ЗДвП- не е била предпазлива и внимателна към уязвимите участници в движението и чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвПтака е създала опасност за живота и здравето на участниците в движението, покриващи състава на престъпление по чл. 342 ал.1 от НК. С оглед произшествието, било образувано ДП № 2204/2018г. на ОП– Бургас, по което все още нямало данни за повдигнато обвинение.Застрахователят, сключил застраховка „ГО“ за автомобила по полица BG/02/117000249202, валидна за периода от 13.01.17г. до 12.01.18г., бил уведомен по реда на чл. 380 от ГПК със заявление, получено на 04.04.2018 г. Ищцата твърди наличието на всички предпоставки, изискуеми по чл.45 от ЗЗД, за възникване на отговорността на прекия деликвент, което ангажира на свой ред и отговорността на застрахователя по „ГО“.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е оспорил иска по основание и размер.

Изложил е съображения, че липсват данни за родствените отношения между ищцата и загиналото лице,оспорва да е осъществено твърдяното от ищцата ПТП, посоченият по- горе автомобил да е участвал в него, не намира за установено виновно поведение на водачката на застрахованото МПС, което да стои в пряка причинна връзка с описаното увреждане- смърт на Х. В. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение по описаната полица и, че тя ангажира отговорността му. Не счита категорично установен механизмът на ПТП, от което се претендират неимуществени вреди за ищцата, оспорва причинно- следствената връзка между механизма на произшествието и претендираните от нея неимуществени вреди, както и наличието на вреди от това произшествие- техния интензитет, проявление в посочения от ищцата период и размера им. Твърдял е също съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на пострадалия, т.к. той не е спазил задълженията си по ЗДвП(чл.113,чл.114 от закона).Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като го счита за недължим, прекомерен и определен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД, както и в пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ,вр.чл.493,ал.4 от КЗ. Оспорва и близостта на отношенията между ищцата и нейния внук, като ги сочи не за извънредни, а за обичайните и типични за такава родствена връзка. С оглед 4 неоснователността на претенцията за главница, оспорва като недължими и претендираните компенсаторни лихви, както и началната дата, от която са поискани.

Бургаският окръжен съд е счел претенцията за неоснователна и я е отхвърлил. За да постанови този правен резултат, е изтъкнал, че механизмът на катастрофата изключва вината на И. Т., управлявала лекия автомобил, блъснал Вавов на 03.11.17г., а в допълнение е посочил, че не се установява изключителност на отношенията между ищцата и нейния загинал внук, които да обосноват и твърдените от нея като претърпени извънредни неимуществени вреди- болки и страдания от загубата му. Осъдил е ищцата за разноските на ответника.

Въззивният съд изцяло споделя крайните правни изводи на първата инстанция, като съобразно въведените в жалбата оплаквания, отбелязва следното:

Фактическата обстановка по спора, изводима от събраните по делото доказателства е следната:

Ищцата е баба на Х. С. В., р. **.**.** г. в гр. Б., починал на **.**.** г. в гр. Б. (вж. препис – извлечение от акт за смърт – л.8- дело на СОС). В. е син на дъщерята на ищцата - Р. В., починала на **.**.**** г. (виж справките от базата данни на ГРАО и НБД на л. 85 и 86 от делото на БОС). Безспорно за страните в тази инстанция е, че смъртта на Х. В. е настъпила в резултат на увреждания, причинени му от ПТП, станало на **.**.** г. на път І-6 (км.

490+100, посока Бургас – София), при което бил блъснат от лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № У2508АТ, управляван от водач И. Т. Автомобилът бил застрахован за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на катастрофата.

Механизмът на ПТП, според приетата по делото и неоспорена от страните автотехническа експертиза е следният:

Вечерта на **.**.**** г. Т. управлявала лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № У2508АТ по път I-6 в посока Бургас - София със скорост около 86 км/ч. (при разрешена 90 км/ч.), като наближавала участъка на км. 490+100.

Пътят бил сух, равен и прав, с две платна с по две ленти за движение във всяка посока. Било тъмно. Автомобилът се движел в дясната пътна лента с 5 включени фарове(къси светлини). Движението му се е осъществявало на изкуствено осветен от фаровете пътен участък, частично осветен и от странични източници. Автомобилът бил разминат от движещия се с повисока скорост в същата посока, в съседната лява пътна лента лек автомобил „BMW Х5“. В същия момент Х. В., който бил застанал до разделителната линия на мантинелата, пресякъл платното, на което се намирали BMW и автомобилът, управляван от Т., в посока от ляво на дясно, перпендикулярно на лентите и посоката на движението им. Пресичащият се оказал пред намиращия се в лявата лента преди Шкодата автомобил BMW, но бил избегнат от него чрез заобикаляне отляво. Обаче видимостта за Т., намираща се в дясната лента била ограничена от преминаващото BMW. Затова тя могла да възприеме пресичащия не когато е стъпил на платното- на 103м. разстояние от автомобила й, а едва когато бил на разстояние около 46 метра пред него, т.е. в рамките на опасната й зона за спиране от 87 метра, определена от експерта с оглед горепосочената скорост на движение. Затова въпреки предприетата маневра- завой надясно и задействани спирачки, последвал тежък челен удар с пешеходеца, при който автомобилът изтласкал тялото на Вавов напред и надясно по посока движението на автомобила и пътя.

Изводът на експерта от гореописания механизъм на произшествието за поведението на участниците на пътя е, че при тази скорост на движение и инцидентно ограничена видимост спрямо пресичащия, Топалова не е имала техническата възможност да предотврати ПТП, докато пострадалият е имал възможността да възприеме и съобрази особеностите на пътната обстановка и да предотврати катастрофата. Данните от експертизата сочат, че мястото е с висок интензитет на движението и пресичането е станало в зона извън обсега на пешеходна пътека.

От обясненията на експерта, дадени в о.с.з. на 29.04.21г. и от самата експертиза (л. 214 дело БОС и отг. на задачите – т.7 – л.220 – дело БОС) става ясно, че късите светлини на фаровете на автомобила Шкода от лява страна дават зона на видимост(осветеност) до 50м., съответстваща като спирачен път на скорост от около 58 км/ч и по- ниска, а скоростта, при която водачката би имала техническа възможност да спре преди мястото на удара е около 54 км/ч и по- ниска.