Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 975 от 03.07.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 1289/2026
Вид
Решение № 975
Подписан
03.07.2026
В сила
28.08.2026
Състав
Стела Дянкова Бъчварова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. Русе, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20264520101289 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

Ищецът Д. Л. М. твърди, че на 16.01.2025 г. с ответницата М. М. М. сключили договор за наем, по силата на който й отдал собствен недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Русе, ул. „***********“, вх. А, ет. 2, ап. 3, състоящ се от коридор, две спални, дневен тракт с кухня, баня с тоалетна и остъклена тераса, напълно обзаведен. При сключване на договора подписали и приемо-предавателен протокол, подробно описващ състоянието на вещите към момента.

Твърди, че през първите три месеца ответницата заплащала наема в уговорения срок и размер, но от месец април наемателката изпаднала в забава.

Твърди, че проявил разбиране и изчакал две седмици. На 30.04.2025 г. тя му писала, че ще се наложи да освободи апартамента. Към него момент ответницата му дължала половината от наема за последния месец и имала натрупани сметки за вода в размер на 160 лв., не била заплащан консумираната ел. енергия, като ел. захранването в имота било прекъснато.

Твърди, че на 01.05.2025 г. посетил имота и установил, че същият не е в добро състояние. В хладилника имало развалена храна и миришел много зле.

1

В кухнята стените били пожълтели от цигарен дим, при условие, че имали уговорка да не се пуши вътре. Твърди, че след многократни уговорки, на 04.05.2025 г., сключили с ответницата споразумение, по силата на което се договорили договорът за наем да се счита за прекратен от 02.05.2025 г. По силата на същото споразумение, страните констатирали, че към датата на прекратяване на наемния договор, ответницата не е заплатила следните суми: наем за периода 16.03.2025 г. - 16.04.2025 г. в размер от 650 лв.; наем за периода 16.04.2025 г. - 04.05.2025 г. в размер от 325 лв.; сметки за ел. енергия, в общ размер от 230 лв. и сметки за вода, в общ размер от 151,34 лв.

Твърди, че към настоящия момент ответницата е изпълнила задълженията си описани по-горе, като единствено не е заплатила задължението си за дължим наем за периода 16.03.2025 г. - 16.04.2025 г. в размер от 650 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 650 лева, представляваща неизплатен наем за периода 16.03.2025 г. - 16.04.2025 г., дължима по договор за наем на недвижим имот от 16.01.2025 г.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по иска.

В съдебно заседание ищецът редовно призован се представлява от адв.

Т., който поддържа иска и претендира разноски.

В съдебно заседание ответника М. М. редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и се установява от представения договор за наем на недвижим имот от 16.01.2025 г., че ищецът в качеството си на наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул. „***********“, вх. А, ет. 2, ап. 3, представляващ коридор, две спални, дневен тракт с кухня, баня с тоалетна и остъклена тераса, заедно с наличното в имота обзавеждане. В качеството си на наемател последната е поела задължение да заплаща месечна наемна цена в размер на 650 лева, платима на 16-то число на текущия месец.

Представен е и приемо-предавателен протокол от същата дата подписан 2 от страните, в който е направино описание на обзавеждането по стаи.

Представено е споразумение от 04.05.2025 г. между страните, видно от което е, че договора за наем се прекратява считано от 02.05.2025 г. Страните констатирали, че наемателят не е заплатил следните суми: наем за периода 16.03.2025 г. - 16.04.2025 г. в размер от 650 лв.; наем за периода 16.04.2025 г. 04.05.2025 г. в размер от 325 лв.; сметки за ел. енергия, в общ размер от 230 лв. и сметки за вода, в общ размер от 151,34 лв.

Представени по делото са разписки за заплатен наем от м. януари 2025 г. до м. март 2025 г. включително в размер на 650 лева, както и платен депозит в размер на 650 лева.

Разпитан в качеството на свидетел бе водения от ищеца Н. И. – приятел на ищеца. Същият заяви, че ищецът има наследствено жилище, находящо се на ул. „***********“ в гр.Русе, което през януари 2025 г. отдал под наем.

Ищецът му споделил, че наемателите не си плащат редовно, поради което възнамерява да прекрати отношенията си с тях. След това предприел действия по прекратяване на договора, като по съвет на юрист подписал с тях споразумение. Свидетелят присъствал на подписване на споразумението, тъй като ищецът го помолил за това. По време на разговора ответницата приела споразумението без възражения и го подписала. Свидетелят не бил запознат със съдържанието на документа, но от разговора станало ясно, че става въпрос за неплатен наем и сметки, а също и за състоянието на апартамента, което наемателя оставил след като го напуснал. Според свидетеля наемателят оставил продукти в хладилника, които били в лошо състояние, което наложило изхвърляне и на самия хладилник, както наемодателя имал дребни забележки и за състоянието на мебелите.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да заплати определена цена. Договорът се счита сключен, в момента в който страните постигнат съгласие относно вещта, която ще се предостави за ползуване и относно наемната цена. Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й. Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, 3 свързани с ползването на вещта.

За да възникне задължението за заплащане на уговореното наемно възнаграждение, наемодателят следва да предаде на наемателя вещта, предмет на наемния договор. В случая страните не спорят, че имотът обект на наемното правоотношение е бил предаден на ответницата по силата на сключения договор за наем от 16.01.2025 г. Не се оспорва, че договорената наемна цена в размер на 650 лева, платима на 16-то число на текущия месец, е заплатена от ответната страна за месеците януари, февруари и март 2025 г. Не се оспорва и представеното между страните споразумение от 04.05.2025 г., според което наемателят дължи наем за периода 16.03.2025 г. - 16.04.2025 г. в размер от 650 лв.; наем за периода 16.04.2025 г. - 04.05.2025 г. в размер от 325 лв.; сметки за ел. енергия, в общ размер от 230 лв. и сметки за вода, в общ размер от 151,34 лв. Ищецът признава, че преди завеждане на исковата молба е получил посочените суми с изключение на наема в размер на 650 лева, което не се оспорва от ответната страна. Същевременно ответникът не представи и доказателства за извършено от негова страна плащане на посочената сума.

Предвид това искът с правно основание чл. 232, ал. 2, пр.1 от ЗЗД е основателен и доказан по размер. Същият следва да се уважи в претендирания размер от 332,34 евро /650 лева/, представляващ дължимият наем за периода 16.03.2025 г. - 16.04.2025 г.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 255,10 евро за платена държавна такса и адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Русе, ул. *********** 18,вх.2,ет.3, ап.10 да заплати на Д. Л. М., ЕГН **********, със съдебен адрес:

Русе, пл. *********** 4, сумата от 332,34 евро, представляваща наем за периода 16.03.2025 г. - 16.04.2025 г., дължим по договор за наем на недвижим имот от 16.01.2025 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Русе, ул. *********** 18,вх.2,ет.3, ап.10 да заплати на Д. Л. М., 4

ЕГН **********, със съдебен адрес: Русе, пл. *********** 4 сумата от 255,10 евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5