Решение № 70 от 07.04.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Бургас, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20262000500034 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Кепитъл партнерс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“О.“ №* чрез процесуален представител адв.Д.

Й., съдебен адрес : гр.С., ул.“С. " №*, ет.*, офис * против решение № 792/16.10.2025г, постановено по гр.д.№ 1339/2024г на ОС –Бургас, с което е отхвърлен искът на дружеството против ЧСИ И. Б. при участието на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище гр.София и адрес на управление бул.“К. А. Д.“ № * в качеството на трето лице помагач на И. Б. Б., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на сумата от 44 750 /четиридесети четири лева седемстотин и петдесет/ лева, представляващи платена неустойка вследствие на прекратен предварителен договор по вина на частния съдебен изпълнител, поради извършени от него незаконосъобразни действия по изпълнително дело № 20248000400323, изразяващи се в допусната несъразмерност на наложените обезпечителни мерки-възбрана върху два недвижими имота, и размера на задължението по изпълнителното дело.Обжалваното решение е оспорено като неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необосновано.Без да изложи мотиви, съдът е приел, че ответницата е извършила релевантна преценка при предприемане на действия по реализация на процесуалното право на взискателя Община Приморско.

Счита, че неправилно съдът е изместил преценката за съразмерността на 1 обезпечителните мерки върху взискателя, а не върху частния съдебен изпълнител, съобразно разпоредбата на чл.442а от ГПК. В противоречие с посочения законов текст, след като е получил възражението за несъразмерност от длъжника, вместо да се произнесе, съдебният изпълнител го е изпратил на взискателя. В изпълнителния процес законодателят изрично е възложил отговорност на съдебния изпълнител да следи да съразмерност и адекватност на обезпечителните мерки в изп.процес. Сочи, че несъобразяването с критерия за съразмерност превръща изпълнението в незаконно и за това съдебният изпълнител носи лична отговорност. След запорирането на банковите сметки на длъжника по изп.дело са постъпили суми, с които по-голямата част от задължението е погасено, а остатъкът от 122лв не създава риск за удовлетворяването на взискателя. Въпреки това съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижимия имот и е продължил да я поддържа, макар да е имало запорирани сметки, от които постъпват суми.Вместо да съобрази размера на вземането и наличните запори, ЧСИ Б. е натоварила длъжника с допълнителни ненужни разноски за справки, проучвания, като същевременно е насочила изпълнение към имот, чиято стойност надвишава с повече от 366 пъти размера на вземането.

Преценката за съразмерност е в дискреционната власт на съдебния изпълнител, която не подлежи на инстанционен контрол. Несъобразяването й прави изпълнението незаконосъобразно и е основание за ангажиране на имуществената отговорност на ЧСИ. Като неправилен е оспорен изводът на съда, че длъжникът е имал достатъчно време и финансова възможност да погаси задължението си и по този начин да предотврати настъпването на вредни последици. По този начин е изместен фокусът от предмета на спора – незаконосъобразно принудително изпълнение, към поведението на длъжника, като се смесват задълженията на длъжника по предварителния договор със задължението на ЧСИ да спазва принципа на съразмерност по чл.442а ГПК.

Освен това се твърди ,че при издаване на АУЗД е била посочена сума от 1056,26лв , докато при образуването на изпълнителното дело е приет размер на задължението от 1202,65лв. Това наложило счетоводна проверка с цел установяване на действителния размер на вземането, отправено е запитване до Община Царево в тази връзка и след получаване на отговор, в рамките на седмица, вземането е било изцяло погасено.При тези данни изводът на съда ,че ищецът е бездействал или е разполагал с достатъчно информация за дълга значително по-рано, е необоснован. Освен това вместо да изследва причинната връзка между претърпените вреди и твърдените противоправни действия на ЧСИ, съдът е изследвал в мотивите си причинната връзка между действията по налагане на обезпечителни мерки и неизпълнение на задълженията на ищеца по предварителния договор с трето лице , което е извън предмета на спора. Така съдът неправилно е смесил облигационните отношения между два частноправни субекта с преценката за законосъобразност на принудителните изпълнителни действия и е достигнал до неправилен извод за липса на причинна връзка. Принципът на съразмерност не допуска аргументът „длъжникът е могъл да плати“ да служи като оправдание за несъразмерни и неправомерни действия на 2 съдебния изпълнител.Необоснован е изводът на съда, че вредите са в резултат на поведението на ищеца. Наложената възбрана е довела до прекратяване на предварителния договор , при което дружеството е платило неустойка в размер на 44750лв и е върнало полученото капаро.При правилно прилагане на разпоредбата на чл.442а ГПК съдебният изпълнител е следвало да вдигне наложената върху имота възбрана. Загубата на капарото и платената неустойка е пряка последица от незаконосъобразното бездействие на съдебния изпълнител, тъй като именно поддържането на възбраната върху имота е довело до разваляне на договора.Освен това съдът не е обсъдил съществена част от възраженията и доводите на ищеца, което е довело до необоснованост на решението.Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск и да се присъдят направените разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ЧСИ И. Б., чрез адв. Д. К.. Жалбата е оспорена като неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички твърдения на страните, съобразено със съдебната практика и представените доказателства. Правилно съдът е преценил, че няма нарушение на разпоредбата на чл.441, ал.2 във вр. с чл.441,ал.1 ГПК; че неправомерното поведение на длъжника е причина за възникване на предвидените в предварителния договор основания за отговорност при неизпълнение.

Правилно ЧСИ Б. е насочила изпълнението върху недвижимия имот, тъй като начинът на изпълнение е посочен от взискателя, а съдебният изпълнител е обвързан от посочения изпълнителен способ и не може да откаже да го приложи. Наложените обезпечителни мерки са възбрана върху единствения имот в района на действие на ЧСИ Б. и запор върху банкови сметки в две банки. Парични средства са постъпвали само от ПИБ АД, с които дългът е погасен частично. Други изпълнителни способи не са прилагани и други обезпечителни мерки не са налагани. Постъпилата от запора сума не била достатъчна да погаси дълга, длъжникът не е предложил други вещи или вземане, върху които да се насочи изпълнението и не е приел предложението на взискателя за заплащане на две вноски на остатъка от дълга. Ако длъжникът предложи други вещи или вземания върху които да се насочи изпълнението и ЧСИ прецени, че те са в състояние да удовлетворят кредитора, той насочва изпълнението към тях, но освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен. Длъжникът не е посочил друг начин на изпълнение нито е платил доброволно дълга си, знаейки за предварителния договор и евентуалните санкции по него. Задължението за данъци и такси е платено след заплащането на неустойката по договора. Счита, че действията на ответника са процесуално законосъобразни, следователно не е налице противоправност и не е изпълнен фактическия състав за реализиране на деликтната отговорност. При така установената липса на незаконосъобразно действие на ЧСИ, установяване на причинна връзка е без значение.

Независимо от това, съдът обосновано е приел, че въззивникът, със своето недобросъвестно поведение по изпълнение на поетите задължения, е станал 3 причина за възникване на предвидените в предварителния договор основания за отговорност. Няма причинна връзка между действията на ЧСИ и евентуално претърпяната вреда от него. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноските.

Постъпил е и отговор от третото лице – помагач „Дженерали застраховане“АД, в който жалбата е оспорена като неоснователна.Счита, че обжалваното решение не страда от сочените в нея пороци и споделя мотивите на съда. Моли жалбата да се остави без уважение. Направено е възражение за прекомерност на разноските на въззивника.

Производството е по чл.441,ал.2 от ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ.

Предявен е иск от „Кепитъл партнерс „ЕООД против ЧСИ И. Б., да бъде осъдена ответницата да заплати сумата 44 750лв, представляваща имуществена вреда, претърпяна от незаконосъобразни действия по изп.дело № 323/2024г, изразяващи се в налагане на обезпечителни мерки, които са явно несъразмерни с размера на задължението по делото.Твърди се, че на 29.05.2024г е сключен предварителен договор между ищцовото дружество и „Випера Кемикал Индъстри“ ООД, последното в качеството му на купувач, за покупко-продажба на собствения на „Кепитъл партнерс“ ЕООД недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на с.Л., ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, при уговорена цена от 228 800евро. В чл.14.2 от договора е уговорено, че в случай, че се окаже наличие на вписани тежести, с изключение на ипотеката, описана в чл.1.2 от договора, купувачът разваля договора, а продавачът дължи неустойка в размер на полученото капаро от 22 880евро.

Ищецът твърди, че на 10.06.2024г е получил запорно съобщение за образувано изп.дело № 323/24г на ЧСИ И. Б., с взискател Община Царево, а задълженията са за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци по влезли в сила АУЗД в размер на 1202,65лв.Твърди се, че върху имотите, предмет на предварителния договор е наложена възбрана.На 12.06.2024г длъжникът по изп.дело е поискал вдигане на наложената възбрана, като е възразил, че е налице явна несъразмерност на обезпеченията и размера на дълга.ЧСИ Б. е отказала да вдигне възбраната.Вследствие на неизпълнение на задълженията на продавача по предварителния договор, купувачът е отправил покана до ищеца да възстанови платеното по договора капаро и да заплати уговорената неустойка в размер на 44 750лв.Неустойката е платена с два превода на 24.06.2024г: сума в размер на 26 000лв и сума в размер на 18 750лв. В резултат на незаконосъобразните действия на ответницата, в качеството й на ЧСИ, дружеството – ищец е претърпяло загуби в размер на платената неустойка. Вредите са произтекли от отказа на ответницата да вдигне наложената върху имотите, предмет на предварителния договор, възбрана, като е налице явна несъразмерност между наложеното обезпечение и размера на дълга.

В отговора на исковата молба искът е оспорен като неоснователен.Твърди се, че изпълнителното дело е образувано по молба на Община Царево за задължения за неплатени местни данъци и такса битови 4 отпадъци.В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен способ за изпълнение от взискателя, с който съдебният изпълнител е обвързан.

Наложени са били обезпечителни мерки : запор на банкови сметки и възбрана на недвижими имоти, притежавани от длъжника в с.Л.. Изпратено е съобщение до длъжника за образуваното изпълнително дело и за размера на задълженията, а след извършена справка е и установено публично задължение към НАП в размер на 262,46лв. ЧСИ е поканил длъжника да предприеме действия по погасяване на задълженията, както и да посочи способ за изпълнение ,но дружеството е бездействало. В искането си за вдигане на възбраната не е посочило друг начин на изпълнение, нито е доказало плащане на задължението.При това длъжникът е предпочел да бъде неизправна страна и да претърпи вреди, вместо да погаси задължението доброволно, като посочва, че той е сторил това едва след заплащане на дължимата неустойка. Оспорени са твърденията за несъразмерност на обезпеченията по изпълнителното производство.Оспорени са и твърденията за настъпване на вреди в размер на 44 750лв.