Решение № 1183 от 16.09.2016, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1183 16.09.2016г. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: АННА ИВАНОВА

Членове: ПОЛИНА БЕШКОВА

ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА като разгледа докладваното от съдия Кацарова въззивно частно гражданско дело № 2037 по описа за 2016 година по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК и чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба вх.№ 24770/19.08.2016 г. от „Ромекс инс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.**** , представлявано от П.Г.Б., в качеството на ипотекарен длъжник, против Постановление от 01.06.2016г. за възлагане на недвижими имоти по изп.дело №

20148190400037 по описа на ЧСИ Л. М. с рег.№ 819, с район на действие Окръжен съд – гр.*****. Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление, според които постановлението е нищожно, тъй като не е подписано от съдебния изпълнител.

Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.496, ал.1 от ГПК, когато лицето, обявено за купувач по реда на чл.492 – 494 от ГПК внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление. В случая купувачът не е внесъл сумата, за която е обявен за купувач. Затова съдебният изпълнител следвало да обяви за купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение. С оглед изложеното, моли постановлението да се отмени. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата взискателят "Българо – американска кредитна банка" АД – гр.**** е депозирал чрез пълномощника си писмени възражения, като оспорва жалбата като недопустима, а по същество – неоснователна. Заявява, че жалбоподателят не попада в кръга на лицата, имащи право да обжалват постановлението за възлагане, посочени в чл.435, ал.3 от ГПК, тъй като е ипотекарен длъжник. Оспорва жалбата по същество, като заявява, че постановлението съдържа всички изискуеми от закона реквизити, а от друга страна, взискателят внесъл и цената на двата имота преди изготвяне на постановлението. Моли жалбата да се остави без разглеждане или евентуално без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 800лв.

Постъпили са, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал.3 от ГПК, писмени мотиви на ЧСИ М. по обжалваното действие, според които жалбата е недопустима, а по същество и неоснователна, тъй като в чл. 435, ал.3 от ГПК, са изброени лицата, имащи право на жалба, както и хипотезите, при които тези лица могат да обжалват постановлението. Жалбоподателят твърди нищожност и невнасяне на цената от купувача, които не попадат в посочените в закона основания.

Заявява, че постановлението носи подпис на съдебния изпълнител. Подпис и печат върху постановлението относно влизането му в сила се поставя след влизането му в сила, което се попълва впоследствие, а не при съставянето му. Заявява, че цената е внесена от взискателя, ведно с дължимите такси. Моли жалбата да се остави без уважение.

Съдът, след преценка доводите на страните, мотивите на ЧСИ и материалите по изпълнителното дело, намира следното:

Изпълнителното производство по изп.дело 20148190400037 по описа на ЧСИ Л. М. с рег.№ 819, с район на действие Окръжен съд – гр.****, е образувано по молба на взискателя "Българо – американска кредитна банка" АД – гр.**** и приложен към нея изпълнителен лист от 17.12.2013 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 12830/16.12.2013 г. по ч.гр.дело № 20413/2013 г. по описа на РС-Пловдив, с която е разпоредено длъжниците "Ромекс кар" ЕООД – гр.**** и П.Г.Б. да му заплатят солидарно сумата 141 120,48евро, съставляваща просрочена главница по Договор за кредитна линия от 09.07.2008г. и десет анекса към него, сумата 2496,33евро, съставляваща договорна лихва, начислена за периода от 20.06.2012г. до 12.12.2013г., сумата 38449,44евро, представляваща лихва за забава за периода от 09.08.2012г. до 12.12.2013г., сумата 46,92евро – застраховки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата 7123,65лв. разноски по делото за държавна такса и 4011,82лв. – адвокатско възнаграждение. С молбата взискателят е поискал изпълнението да се насочи спрямо ипотекирани в полза на банката имоти, вкл. и процесните – апартаменти №5 и № 7, находящи се жилищна сграда на бул.“**** в гр.****, собственост на„Ромекс инс“ ЕООД, ЕИК *****. Към молбата е приложен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху цитираните имоти от страна на "Ромекс инс" ООД – трето лице – ипотекарен длъжник, за обезпечаване вземанията на банката по посочения договор за кредит. Изпълнението е насочено спрямо посочените от взискателя ипотекирани имоти, за които е вписана възбрана на 20.01.2014 г., извършен е опис на 17.02.2014г., като са оценени всеки един на по 175 000лв., и същите са изнесени на публична продан за периода от 28.03.2014г. до 28.04.2014г. при начална цена от 131

250лв. /75% от оценката/, обявени за нестанали, поради липса на наддавателни предложения, с протокол от 29.04.2014г., като по молба на взискателя с разпореждане на ЧСИ е насрочена нова публична продан за времето от 25.04.2016г. до 25.05.2016г. при начална цена от 126

000лв. Видно от протокола от 26.05.2016г., е постъпило едно писмено наддавателно предложение от взискателя, като за купувач е обявен същият. От представените платежни нареждания се установява, че същият е заплатил на 30.05.2016г. цената за двата имота в общ размер от 252 000лв. С постановление от 01.06.2016г. съдебният изпълнител е възложил процесните имоти на купувача – взискател, което постановление е предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира частната жалба за недопустима.

Същата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК. Макар ипотекарният длъжник да не съвпада с длъжниците по изпълнението, то относно действия на съдебния изпълнител, касаещи ипотекираните имоти, негова собственост, за същия съществува процесуално – правна легитимация да обжалва незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител.

Както резонно възразява ответникът-взискател обаче, и в каквато насока са изложени мотиви и от ЧСИ, обаче, атакуваното изпълнително действие не подлежи на обжалване на основание извън дефинитивно посочените в закона. В разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК, е посочено, че постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Следователно, законодателят лимитативно е уредил основанията, на които соченото изпълнително действие може да бъде атакувано. В жалбата е инвокирано оплакване за невнасяне на продажната цена от купувача – взискател, в която част жалбата се явява недопустима, тъй като соченото основание стои извън лимитативно определените в закона такива. Ето защо производството в сочената част следва да се прекрати като недопустимо.

В случая се навеждат и оплаквания за нищожност на постановлението поради липса на подпис на съдебния изпълнител. В сочената част жалбата се явява допустима. Видно от постановлението, същото носи подписа на съдебния изпълнител, следващ непосредствено текста на постановлението.

Несъмнено, след този подпис е налице текст относно влизане на постановлението в сила и заплащане на съответни такси, след който не е поставен подпис и печат на съдебния изпълнител. Същите обаче се попълват и подписват, както и подпечатват след влизане на постановлението в сила, а не при неговото съставяне. Ето защо, съдът намира, че е налице валиден акт на съдебния изпълнител и соченото оплакване се явява неоснователно. С оглед изложеното съдът намира, че жалбата в сочената част следва да се остави без уважение като неоснователна.

Взискателят – ответник по жалбата претендира разноски, които се констатираха в размер на 800лв. – юрисконсултско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.

Предвид изложените мотиви, съдът

Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх.№ 24770/19.08.2016 г. от „Ромекс инс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, представлявано от П.Г.Б., в качеството на ипотекарен длъжник, против Постановление от 01.06.2016г. за възлагане на недвижими имоти по изп.дело № 20148190400037 по описа на ЧСИ Л. М. с рег.№ 819, с район на действие Окръжен съд – гр.Пловдив, с оплакване за нищожност на соченото постановление.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх.№ 24770/19.08.2016 г. от „Ромекс инс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, представлявано от П.Г.Б., в качеството на ипотекарен длъжник, против Постановление от 01.06.2016г. за възлагане на недвижими имоти по изп.дело № 20148190400037 по описа на ЧСИ Л. М. с рег.№ 819, с район на действие Окръжен съд – гр.Пловдив, с оплакване за невнасяне на цената от взискателя – купувач -"Българо – американска кредитна банка" АД, със седалище и адрес на управление гр.****, ЕИК ****, представлявано от И. П. Г. и В. С. С., и ПРЕКРАТЯВА производството по нея в сочената част.

ОСЪЖДА „Ромекс инс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, представлявано от П.Г.Б., да заплати на "Българо – американска кредитна банка" АД, със седалище и адрес на управление гр.****, ЕИК ****, представлявано от И. П. Г. и В. С. С., сумата от 800лв./осемстотин лева/ - разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като в частта относно прекратяване на производството същото има характер на о пределение и подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив, на основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: