Решение № 16 от 01.03.2021, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. *** , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Лазар Й. Мичев

Емил Д. Стоев

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-***) като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20203300600367 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 376/ 15.09.2020 г., постановена по нох дело № 263/2020 г., РС-*** признал подсъдимия М. А. М. за виновен в това, че н а 22.06.2018 г. в с. ***, обл. ***, е отнел чужди движими вещи - 1 бр. видео-регистратор марка „XMART GD 202 В" на стойност 69.00 лева, 1 брой карта памет „MICRO ULTRA 16 GB", на стойност 17.00 лева и парична сума на обща стойност от 320.00 лева /в банкноти с номинал 20 лева/ всичко на обща стойност 406.00 лева от владението на С. Р. С. от гр.***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 45 от ЗЗД с присъдата съдът осъдил подсъдимия М. А. М. да заплати на С.

Р. С. сумата 406.00 лв., представляваща обезщетение за причинените му с престъплението по чл.

194, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2018 г. до окончателно плащане, както и сумата от 400.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъдил подсъдимия М. А. М. да заплати по сметка на ОД на МВР-*** сумата от 46.92 лева за направени разноски по досъдебното производство, а по сметка на РС-*** сумата 100.00 лв.за направени разноски в хода на съдебното производство, от които 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

Против присъдата е постъпила бланкетна въззивна жалба от адв. К.Д. Д., действащ като упълномощен защитник на подсъдимия М. А. М., с която присъдата се обжалва като неправилна и незаконосъобразна, с молба за отмяната й и постановяване на нова 1 оправдателна такава. В жалбата декларативно е посочено, че след изготвяне на мотивите, ще бъдат представено допълнение към въззивната жалба, както и в съдебно заседание. Въпреки предоставения за това срок, по делото не е постъпило допълнение към въззивната жалба.

Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.

Със жалбата не са е направени доказателствени искания.

Подсъдимият М. А. М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В съдебната зала се явява Ц.В., която заявява, че е негова майка. Съща сочи, че синът й заминал за Англия, където работел от пет години. Обадили му се, че ще му бъде заето работното място, ако не отиде. Той знае за съдебното заседание, но не може да се яви зара проблеми свързани с карантини.

В съдебно заседание защитника на подсъдимия адв. Д. заявява, че отсъствието на подсъдимия не е пречка за даване ход на делото при условията на чл. 269 от НПК, тъй като той знае за съдебното заседание.

Въззивният съд намери, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото.

Подсъдимият М. е участвал лично при първоинстанционното разглеждане на делото.

Същият е редовно призован за въззивното производство, но не се явява и не сочи уважителни причини за това. Въззивният съд намери, че въззивното производство следва да бъде проведено по отношение на подсъдимия по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. “в“ от НПК, като това няма да попречи за разкривеното на обективната истина.

Защитникът подържа подадената въззивна жалба. Счита, че постановената осъдителна присъда е необоснована, тъй като събраните по делото доказателства не са достатъчни за да се приеме обвинението за доказано по несъмнен и безспорен начин. Твърди се също, че неправилно първоинстанционния съд кредитирал показанията на пострадалия при наличието на множество противоречия в неговите показания. По досъдебното производство не събрани други доказателства за разкриване на обективната истина. Не са взети предвид обясненията на подсъдимия, че нямал мотив да извърши деянието, тъй като разполагал с парични средства. По делото липсвали преки доказателства в подкрепа на обвинението.

Твърди се и незаконосъобразност на присъдата, тъй като същата почивала единствено на предположения. В мотивите си съдът не коментирал противоречията в оскъдните доказателства, което водело до липса на мотиви, респ. наличие на основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. От въззивната инстанция се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.

Участващия по делото прокурор от ОП-*** иска потвърждаване на присъдата, като правилна, законосъобразна и обоснована.

В хода на въззивната производство са установи, че частния обвинител и граждански ищеца С. Р. С. е починал след подаване на въззивната жалба. С нарочно определение въззивния съд конституира на негово място като частен обвинител и граждански ищец неговата майка Ж. Н. Р., като негов единствен законен наследник, с връчване не книжа по делото. При редовност в призоваването Ж. Н. Р. не се явява в съдебно заседание и не депозира становище.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.

313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, намери, че обжалвания първоинстанционен съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Първоинстанционният съд е положил дължимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и направил своите доказателствени изводи въз основа на надлежно приобщения по делото доказателствен материал и в съответствие с правилата на формалната логика и закона. При самостоятелна преценка на ангажираните по 2 делото доказателства, въззивния съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият М. А. М. е роден на 03.11.1972 г. в град ***, с адрес за призоваване: село ***, обл. ***, *** и постоянен адрес в град *** в ***, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан ЕГН **********.

Свидетелят С. Р. С. и съжителстващата с него свидетелка Р.П. живеели в село ***, а техни съседи били подсъдимия М. и майка му свидетелката Ц.Т.. От много години отношенията между двете семейства били обтегнати, като те взаимно се обвинявали, че си вредят.

На 22.06.2018 година, отивайки на работа сутринта, свидетелят С. изтеглил от банкомат с помощта на банковата си карта сумата 340 лева. Тази сума след това той оставил в автомобила си, в ниша пред скоростния лост. Вечерта около 18:00 часа свидетелят С. и свидетелката П. се прибрали в село ***. Свидетелят С. паркирал автомобила пред дома в който живеели двамата със свидетелката П. и започнали да разтоварват багаж. Тогава възникнал словесен спор между тях и свидетелката Тодорова, която в този момент била седнала на пейката. Спорът бил дочут от подсъдимият М., който раздразнен и ядосан излязъл от къщата носейки брадвичка в ръка. Псувайки ги, той тръгнал към свидетелят. С. и свидетелката П.. Двамата свидетели се уплашили и бързо влезли през дворната порта в имота си, но продължили да наблюдават действията на подсъдимия М. през пролуките между дъските, от които била направена портата. Двамата видели как подсъдимият се насочил към автомобила на свидетеля С., отворил шофьорската врата и изтръгнал от стойката му монтирания вътре в автомобила видеорегистратор марка ХМ ART GD 202 В Dash cam, заедно с монтирана в него карта памет MICRO ULTRA 16 GB SANDISK, ката и изтръгнал и захранващия го кабел от автозапалката на автомобила, засуетявайки се вътре в автомобила. Малко след това подсъдимият М. излезнал от автомобила, качил се в собствения автомобил и заминал в неизвестно посока. Свидетелят С. първоначално позвънил в дежурната част на РУМВР- *** и подал сигнал за случилото се, а по късно подал сигнал и на националния телефон за спешни повиквания 112. Малко след това на място пристигнали полицейските служители - свидетелите Н. Н. и Добрин Иванов. На тях свидетелят С. разказал за случилото се и отворил автомобила си. Тогава полицаите видели стойката, от която подсъдимият изтръгнал видорегистратора, а на пода на автомобила пред пасажерската седалка отпред банкнота от 20 лева. Свидетелят С. потърсил изтеглената сутринта сума, но парите ги нямало на мястото, където ги бил оставил.

Вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза дало заключение, изслушано и прието в съдебно заседание, според което: При проучване на цените на процесиите вещи е установено, че видеорегистраторите от процесната марка и описани характеристики в протокол за разпит се предлагат на цена между 70.00 — 90.00 лева за брой, а карта памет се предлага на цена между 14.00 — 52.00 лева за брой. В заключение за цена на видеорегистратора е посочена сума 69 лева, а на карта памет сума в размер на 17 лева общо 86 лева.

По доказателствата:

Очертаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие по реда на НПК писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите С.С., Р.П., Н. Н., Добрин Иванов, частично и показанията на свидетелката Ц.Т., заключение на вещото лице по назначената съдебнооценителна експертиза, аудиофайл от тел 112 и други писмени доказателства, съдържащи се в ДП: докладна записка, жалба, протокол за предупреждение, гаранционна карта, фискален бон, извлечение от сметка, справка за съдимост, характеристична справка, декларация.

3

На досъдебното производство подсъдимият М. се е възползвал от правото си да не дава обяснения. В съдебно заседание подсъдимият също не дава обяснения по същество.

Съдът не дава вярна на показанията на свидетелката Ц.Т., в частта, с която същото заявява, че докато слезнал от автомобила си свидетелят С. започнал да я псува след което подсъдимият се показал през прозореца и го попитал докога ще обижда майка му. След това нищо не станало, а подсъдимият й казал да се прибере вътре. В Тази им част показанията на свидетелката Тодорова не се подкрепят от никакви други доказателства. В тази част от показанията й се наблюдава очевиден и разбираем стремеж на свидетелката да свидетелства в подкрепа на синът й. В останалата им част, показанията на свидетелката Тодорова, както и всички останали доказателства и доказателствени средства са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в хронологичен ред изясняват обстоятелствата имащи отношение към обвинението.

От правна страна:

При тези фактически констатации, съдът направи следните правни изводи:

Обвинението против подсъдимият М.М. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК е доказано по несъмнен и безспорен начин.

От обективна страна на 22.06.2018 г. в с. ***, обл. *** подсъдимият М. е отнел чужди движими вещи един видеорегистратор марка ХМ ART GD 202 В Dash cam на стойност 68 лева, заедно с монтирана в него карта памет MICRO ULTRA 16 GB SANDISK на стойност 17 лева, всичко на обща стойност 86 лева, както и парична сума в размер на 320 лева / в банкноти от по 20 лева/, всичко на обща стойност 406 лева, без съгласието на собственика С. Р. С.. След отнемането на вещите подсъдимият е установил върху тях свое фактическа власт, отнасяйки ги със себе си с автомобил

От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината – пряк умисъл.

Същият е бил наясно, че отнема вещи, които са чужди, съзнавал е общественоопасния характер на действията си, предвиждал е нестъпването на общественоопасните последици и е направил всичко зависещо от него за настъпването им-искал е противозаконно да присвои вещите и да се разпореди с тях като със свои. За действителните намерения на подсъдимия съдът прави извод от фактическите му действия, описани по-горе.