Определение № 4067 от 15.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4067 гр. София, 15.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002104270 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. Д., чрез процесуалния си представител адв.Д.

С., срещу решение №718/04.06.2024г. по в.гр.д.№514/2024г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3771 от 31.08.2023 г. по гр.д. № 10 480/2022 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлен иска на М. В. Д. по чл. 108 от ЗС - за признаване за установено по отношение на С. Б. П., че ищцата е собственик на първата от юг стая, намираща се непосредствено след стълбището в западната половина на сутеренния етаж с идентификатор №***по КККР на [населено място], с административен адрес [улица], етаж 1 и за осъждането на ответника да предаде владението върху това помещение.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по въпросите:

1.Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на своя краен извод да обсъди всички доказателства, представени по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и да обсъди всички доводи и съображения на страните;

Навеждат са доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с т.1 и т.2 от ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №51/21.07.2021г. по гр.д.№2694/2020г. на ВКС, ІІ г.о.

1

2.Длъжен ли е въззивният съд да мотивира своето решение – да посочи кои са приетите от него фактически заключения, от които е направил правните си изводи в приложение на материалния закон ;

Изводите на въззивния съд са в противоречие с т.1 и т.2 от ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №51/21.07.2021г. по гр.д.№2694/2020г. на ВКС, ІІ г.о.

3.При заявено оспорване истинността на официален документ следва ли въззивният съд да процедира по реда на чл.193-194 от ГПК, съответно да се произнесе по оспорването, ако това не е сторено от първоинстанционния съд ;

Твърди се, че изводите на въззивния съд са в отклонение на т.2 и т.3 от ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №50118/27.03.2023г. по т.д.№1457/2021г. на ВКС, І т.о.

4.Обвързан ли е въззивният съд да приеме, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа-издател, са се осъществили така, както е отразено в документа.Ако в срока по чл.193 от ГПК страна по делото е оспорила истинността на документ пред първоинстанционния съд, който не е изпълнил задължението си да разпредели доказателствената тежест, длъжна ли е оспорващата страна да прави повторно искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК при условие, че тя се е позовала на нарушение на процесуалните правила във въззивната жалба.

Твърди се, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с решение №40/2021г. по гр.д.№2041/2020г. на ВКС, І г.о., решение №249/12.11.2012г. по гр.д.

№270/2012г. на ВКС, ІІ г.о.

5.Как следва да се реши конкуренцията на права на лица, които са ги придобили от един и същи праводател/държавата/, но са били вписани по различно време.

Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение 26/15.03.2021г. по гр.д.

№2213/2020г. на ВКС, І г.о.

6.Може ли обособени отпреди 17.05.1963г., които от построяването им са били предназначени за живеене, жилища да бъдат самостоятелен обект, годен за разпореждане, без да се преценява към момента на сделката дали са спазени действащите строителни правила и норми ;

Навеждат се доводи за противоречие на въззивното решение с ТР№96/1971г. на ОСГК и решение №371/14.02.2012г. на ВКС по гр.д.№84/2011г., ІІІ г.о.

7.Необходимо ли е при въведено възражение за придобивна давност да се установява начинът и моментът на завладяване на имота ;

Въззивното решение е постановено в отклонение на решение №61/07.07.2022г. по гр.д.

№1659/2020г. на ВКС, І г.о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация С. Б. П., чрез процесуалния си представител адвокат Н. Ш., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване 2 съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че производството пред районния съд е образувано по иск на М. В.

Д. с правно основание чл.108 от ЗС - за признаване за установено по отношение на С. Б. П., че Д. е собственик на първата от юг стая, намираща се непосредствено след стълбището в западната половина на сутеренния етаж с идентификатор № ***по КККР на [населено място] от триетажната със сутерен жилищна сграда в режим на етажна собственост с идентификатор ***, построена в ПИ с идентификатор ***/ стар идентификатор парцел ***, кв. ***на [населено място], район З. / - с административен адрес [населено място], [улица] и за осъждането му да предаде владението на процесното помещение.

По делото е представено решение № 211, взето в заседание на ИК на ГНС – Пловдив от 27.09.1960г. за отстъпено право на строеж на Е. Д. Е. и право на строеж на М. М. Е. върху държавен парцел ... в кв. ***– Зеленчукова борса, които заедно със С. Й. В. и И. М. К. да построят по одобрен архитектурен проект двуетажна жилищна сграда, състояща се от четири самостоятелни жилища – по едно за всеки строител с общо ползване на мястото и с равно участие в съсобствеността на общите части на сградата съгласно чл. 38 от ЗС.

С решение от 05.03.1969 г. по гр.д. № 1112/1968 г. на П. народен съд е извършена делба на построената сграда, като на основание чл. 292 от ГПК : на М. М. Е. е възложен в дял апартамента на първи жилищен етаж от западната част на сградата, както и три стаи и ниша, находящи се в западната част на сутеренния етаж с ползване на клозета в същия, 1/2 ид.ч. от западната половина на таванското помещение и 1/4 ид.ч. от общите части на сградата ; на Е.

Д. Е. е възложен в дял апартамента на втория жилищен етаж от западната част на сградата с ползване на клозета в сутерена, ведно с 1/2 ид.ч. от таванското помещение в западната част на сградата и 1/4 ид.ч. от общите части на сградата ; на С. Й. В. е възложен в дял апартамента на първия жилищен етаж в източната половина на сградата с ползване на клозета на двора, заедно със две стаи от сутеренния етаж в източната част на същия с южно и източно изложение, 1/2 ид.ч. от таванското помещение в източната част на сградата и 1/4 ид.ч. от общите части на сградата ; на И. М. К. – апартамента на втория етаж от източната част на сградата с ползване на клозета в двора, ведно със две стаи с южно и северно изложение в източната част на сутерена, 1/2 ид.ч. от източната половина на тавана и 1/4 ид.ч. от общите части на сградата.

Представен е н.а. № 56 от 23.12.1969г. , по сила на който М. Е., със съгласието на съпруга си Д. С. И. е продала на сина си В. Д. С. апартамента от първия етаж от западната част на сградата.

Представени са удостоверения за наследници, видно от които след смъртта си, настъпила на 22.11.1987 г. М. С. И. / Е. / е оставила наследници по закон сина си В. Д. С. и дъщеря си Е. Д.

Н..В. Д. е починал на 30.10.2008г., оставил е наследници по закон преживяла съпруга С. К.

С./ поч. на 01.12.2014 г. / и дъщеря М. В. Д. – ищцата. Е. Д. Н. е починала на 27.06.2009 г. и нейни наследници по закон са преживелия съпруг Г. Х. Н. / починал на 01.03.2011 г. / и децата й М. Г. Н. – И. и Д. Г. Н..

3

Към отговора на исковата молба е представено извлечение от решение № 33 от заседанието на ИК на ГНС – Пловдив, взето с протокол № 6/11.03.1969 г. – в препис от АВ – СВ – Пловдив за отстъпено на Б. С. П. право на надстрояване на двуетажната жилищна сграда с един апартамент на трети жилищен етаж – целият предвиден да включва два апартамента, ведно със изградените в сутеренния етаж на сградата конкретни избени помещения северното, второ по ред след стълбището и южното в западната половина на сутерена.Със същото са определени сумите, дължими се на държавата за отстъпеното право на строеж и сумата, дължима се на М. и Е. Е. за 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и тавана и за реалното придаденото към бъдещия апартамент избено помещение – в размер на 3 260.32лв.Насрещната страна е оспорила представеното от ответника решение на ИК на ГНС - Пловдив, като в тази връзка е представила извлечение от същото решение в препис от оригинала, съхраняван в Държавен Архив – Пловдив, съгласно което на Б. С. П. е отстъпено право на надстрояване с един апартамент на трети жилищен етаж – целият предвиден да включва два апартамента, ведно със изграденото в сутеренния етаж на сградата северното, второ по ред след стълбището избено помещение.Представено е още – също в препис от оригинала, съхраняван в Държавен Архив – Пловдив, пълен текст на описаното решение за строеж, в раздел VI / Строителство / т. 2 – касаещо учреденото право на надстрояване на Б.

С. И..Извършено е зачертаване на пишеща машина на текста, изпълнен след „ ведно със северното второ по ред след стълбището избено помещение„ – явно касаещ предоставянето и южното в западната половина на сутерена второ избено помещение.

Във връзка с предприетото оспорване на истинността на решението на ИК на ГНС – Пловдив са представени по делото от ответника – доклад от началника на СУ „ Строителство „ – Пловдив от 01.03.1969 г. до ИК на ГНС, с който е внесено предложение за отстъпване право на надстрояване на Б. С. П. на апартамента, заемащ западната половина на жилищния етаж на сградата в парцел ***, както и договора за строителство между Б. П. и Председателя на ГНС, сключен на 06.04.1969 г. въз основа на Решение № 33, взето с Протокол № 6 от заседание на ИК на ГНС за учредено право на суперфиция.И според двата документа към апартамента на П. са придадени и двете избени помещения.Докладът е в заверен от адвоката препис на препис, официално заверен на 31.01.2023 г. от Държавен архив – Пловдив на съдържащия се в архива оригинал. Договорът - в заверен от адвоката препис на препис, официално заверен на 08.02.2023 г. от Община Пловдив.

От съдържанието на н.а. № 64 от 15.12.1993 г. на Нотариус при РС – Пловдив се установява, че Б. С. П. и съпругата му Й. А. П. са дарили на сина си С. Б. П. – ответника, построения въз основа на учреденото им право на надстрояване апартамент в западната половина на третия жилищен етаж на сградата, ведно с прилежащите му две избени помещения / северно и южно / в западната част на сутерена, ведно с 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и тавана и от правото на строеж.

Представен по делото е констативен н.а. № 70/19.12.2007 г. на Нотариус рег. № 457, с който П. И. и съпругата му Г. И. В. са признати за собственици – на основание Решение на ИК на ГНС – Пловдив № 107/1968г. за отстъпено право на строеж, на апартамент, находящ се на трети жилищен етаж, заемащ източната половина от този етаж, ведно с две реално 4 обособени избени помещения в източната част на сутерена - югоизточното с площ 16 кв.м. и северното такова до стълбището с площ от 12 кв.м.

От заключенията на назначената по делото СТЕ се установява, че одобрения на 19.01.1962г. архитектурен проект на сградата предвижда същата да е двуетажна със сутерен, състояща се от 4 апартамента на първи и втори етаж и избени помещения в сутерена / надземен етаж / с обслужващо четирите жилища предназначение – складови помещения. Сградата е построена съобразно одобрения проект, който не е бил променян впоследствие, в т.ч. и за промяна на предназначението на помещенията в сутеренния етаж в жилищни.Сутеренният етаж и понастоящем се състои от отделни избени помещения, заснет е в кадастралната карта с предназначение – склад, не отговаря на изискванията за жилищен.Достъпът до него се осъществява чрез обща за цялата сграда еднораменна стълба и обща площадка, от която са достъпни и източната, и западната половина на приземния етаж.Източната част се ползва като жилище, част от помещенията в западната част също са оборудвани за живеене, а друга част – за складови, има и тоалетна за общо ползване.Към заключението е изготвена скица на западната половина на сутерена, видно от която помещенията в тази част са общо шест : общ коридор, до който се стига чрез стълбище и от който се осъществява достъпа до останалите пет помещения / означен на скицата с № 6 /; помещения № 1 – ползвано за живеене, което е процесното, предмет на спора ; помещение № 2 – в ремонт ; помещение № 3 – ползвано за склад ; помещение № 4 – ползвано като кухненска ниша с обособена тоалетна зад параван / което според СТЕ е северното избено помещение, придадено към апартамента на П. / и помещение № 5 – обща тоалетна.