Решение № 141 от 09.07.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 355/2026
- Вид
- Решение № 141
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- София Андонова Радославова, Мерджан Емин Мехмед, Ралица Иванова Хаджииванова
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Наказателен кодекс
- чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.147, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.148, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.148, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.104 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.109 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.159 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.340 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 141 гр. Шумен, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: София Анд. Радославова
Членове:
Ралица Ив. ХаджиИ.а
Мерджан Ем. Мехмед при участието на секретаря Даниела Ст. А.а като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263600600355 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда
№ 25/05.05.2026 г. постановена по НЧХД №
20253630201938/2025 г. Шуменския районен съд е признал подсъдимия Д. В.
Х. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 19.12.2023 г. в гр.Шумен в условията на продължавано престъпление казал нещо унизително за честта и достойнството на К. И. А., с ЕГН **********, като го обидил с думите :
"кърлеж“, „директор на дирекция дрисня“, „прост“, „нахален", „ човек, който лиже яко “, като обидата е нанесена публично и е разпространена чрез публикуване в интернет социална платформа „Фейсбук“, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪДИЛ на „глоба“ в размер на 255,64 евро и „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения в Община Шумен.
ПРИЗНАЛ подсъдимия Д. В. Х., с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.12.2023 г. и на 08.01.2024 г. в гр.Шумен в условията на продължавано престъпление разгласил позорни обстоятелства за К. И. А., с ЕГН **********, като казал: „не е свършил никаква работа с медиите“, „че 1 като кученце го е довел във Възраждане, но той се е интересувал само от пари и като разбрал, че няма да вземе хонорар от Възраждане изчезнал“, „че гони лични и комерсиални цели “, „ че е дърт философ “, клевета нанесена публично и разпространена чрез публикуване в интернет социална платформа „Фейсбук“, поради което и на основание чл. 148, ал.2 от НК, във вр. чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪДИЛ на „глоба“ в размер на 511,29 евро и „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения в Община Шумен.
На основание чл.23, ал.1 от НК определил общо наказание на подсъдимия Д. В. Х., между наложените му с настоящата присъда в размер на най-тежкото от тях, а именно общо наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро.
На основание чл.23, ал.2 от НК присъединил към така определеното общо наказание „глоба“ наложеното на подсъдимия наказание „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения в Община Шумен.
ОСЪДИЛ подсъдимия Д. В. Х. да заплати на К. И.
А., с
ЕГН
********** сумата от 511,29 евро представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК, във вр. чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието - 19.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като частично уважен граждански иск, предявен от пострадалото лице в хода на съдебното производство, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪДИЛ подсъдимия Д. В. Х., да заплати на К.
И.
А. сумата от 511,29 евро представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на извършеното престъпление по чл. 148, ал.2 от НК, във вр. чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК, във вр. чл.147, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието - 19.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс осъдил Д. В. Х. да заплати в 2 полза на държавата по сметка на ШРС държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 51,12 евро.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил Д. В. Х. да заплати на К. И. А., с ЕГН ********** сумата от 619,68 евро, представляваща направени в хода на настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Срещу така постановената присъда на Шуменския районен съд в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от адв.С. Т. от ШАК, защитник на подсъдимия Д. В. Х.. В жалбата намира, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и несъобразена със събраните по делото доказателства. Към жалбата е депозирано и допълнително изложение. В последното се излагат доводи, че присъдата почива на предположения или на негодни доказателствени средства – представените екранни снимки към тъжбата не са заверени за вярност с оригинала, не е назначена компютърно-техническа експертиза за изследване на автентичността на представените файлове или уеб страници, липсва информация за техническата идентификация на I P адрес, който да бъде свързан с подсъдимия. Излага се довод, че събраните гласни доказателства – свидетелските показания на свид.Ж. И.а и Борислав Костов не могат да заместят липсата на документ; към момента на разглеждане на производството публикациите посочени в тъжбата и профила във Facebook, от който се твърди че са изпратени са изтрити, намира че авторството на деянието не е доказано безспорно. Прави се искане присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан, като се отхвърлят изцяло и предявените граждански искове.
В съдебно заседание подсъдимия Д. В. Х. и защитника му адв.Т. от ШАК поддържат жалбата и доразвиват доводите изложени в нея.
Процесуалният представител на гражданския ищец и частен тъжител намира, че атакуваната присъда е правилна и моли съда да я потвърди изцяло.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 337, ал.3 във вр. с чл.
334, т. 3 от НПК.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:
3
Подсъдимият Д. В. Х. и тъжителят К. И. А. се познавали защото и двамата работели в последната предизборна кампания за избор на кмет на Община Шумен. Тъжителят работел като PR / Public Relations/ в тази кампания .
На 20.01.2024 г. синът на тъжителя му показал публикация в социалната платформа „Фейсбук“, в групата „Дочуто/Видяно в Шумен“ с автор Симона Красева, в която публикация била коментирана работата на тъжителя в качеството му на PR. Публикацията представлявала статия от сайта RADIAN.BG от 2020 год.
Под публикацията имало различни коментари, като част от тях били от името на лице с имена Д. Х..
В коментарите публикувани на 19.12.2023г. от профила на лице с имена Д. Х. по адрес на тъжителя били употребени изрази като „кърлеж , „директор на дирекция дрисня , „прост , „нахален", „лиже яко“.
В част от коментарите, публикувани на 19.12.2023 г. от профила на лице с имена Д. Х. по адрес на тъжителя, се казвало: „никаква работа не свърши с медиите“; „ като кученце го доведох във Възраждане с цел да помогне, но той се интересувал само от парите и като разбра, че няма да вземе от Възраждане хонорар и изчезна“.
На 08.01.2024 год. били публикувани и други коментари от същия профил, в които отново за тъжителя К. А. било посочено, че „гони лични и комерсиални интереси“ , „като дърт философ разтягал локуми 30 мин. и нищо не казва“.
Посочените коментари били възприети и от свидетеля Борислав Валентинов Костов. Той познавал и подсъдимия и тъжителя. На част от коментарите свидетеля Костов публикувал отговор. За свид. Б. Костов нямало съмнение, че разговаря именно с подсъдимия Д. В. Х. и от неговия профил:
“...През тази група аз лично много активно съм комуникирал с профила на лице Д. Х. и съм сигурен, че това беше неговият профил и той си пишеше от този профил , а не друго лице. Преди да бъде изтрит профилът му, който съм убеден, че е на подсъдимия обвиненията вървяха по линия на кампанията на БСП и Христо Х. “.
След публикуване на коментарите, самият подсъдим Д. В. Х. провел 4 разговор по телефона със свидетелката Ж. Ж. И.а. Казал й : „ Видя ли как го подредих този ?“ Двамата дори обсъдили естеството на коментарите.
По-късно именно подсъдимият се обадил на свидетелката и й казал, че К. е завел дело срещу него.
След узнаването на горепосочените коментари, за които бил уведомен от сина си, тъжителят се засегнал силно. В продължение на няколко дни изпитвал болки в областта на тила, шията и очните ябълки, които не се повлиявали от медиК.ти, имал недостиг на въздух, стягане и болки в гърдите, усещал силно напрежение, загубил съня си. Посетил психиатър, който му предписал медиК.тозна терапия
Тъжителят К. А. се свързал със свидетеля В. А. Д., който притежавал компютърни умения и го помолил да извърши проверка на профила, от името на който са били публикувани коментарите.
Свидетелят Д., извършил исканата проверка и уверил тъжителя, че човекът, който стои зад профила е наистина този, за който се представя в профила, а именно лицето Д. Х.. Свидетелят Д. заявил, че е установил, че всички коментари, публикувани от него /а именно от подсъдимия Д. Х./ са били свързани с реални факти и събития- минералната вода в с.Мараш, изграждането на басейн в гр.Шумен, както че именно той /подсъдимия Д. Х./ е запознал тъжителя с кмета на Община Шумен Христо Х., че той го е завел в ПП Възраждане, тоест това са събития, с които точно подсъдимият е бил пряко ангажиран в дейността си.
Изложената фактическа обстановка, съдът приел за установена въз основа на: показанията на разпитаните свидетели Ж. Ж. И.а, Борислав Валентинов Костов, В. А. Д. и частично от показанията на свидетеля П. З. Д. и свид. Симона Красева Кънева, както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Така установената фактическа обстановка се приема изцяло от настоящият съдебен състав.
Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че от обективна и субективна страна подсъдимият Х. е осъществил деянието по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Правните 5 изводи на първоинстанционния съд по отношение на съставомерността на деянието напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Разгласяването на обидни изрази в социалните мрежи в случая чрез публикация в социална платформа „Фейсбук“, в групата „Дочуто/Видяно в Шумен, е обстоятелство, което квалифицира обидата чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК.
Тъжителят е възприел като унизителни за честта и достойнството му изразите „”кърлеж„директор на дирекция дрисня“, „прост“, „нахален", „човек, който лиже яко“, които подсъдимият е написал за него. Цитираните изрази той е възприел като накърняващи и дискредитиращи го като човек и като професионалист.
Съдебната практика е категорична, че „обида е налице и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радио или телевизия, види обидните действия по телевизията, прочете обидните действия от изпратено до него писмо и др.” – виж Решение №664/30.12.1972 г. по н.д. №652/72 г. на І н.о. на ВС.
В този смисъл е и
Решение № 22/ 31.01.1995 г. по НОХД № 558/94 г. , ІІІ н.о. на ВКС. Видно от съдържанието на това решение „Деянието е съставомерно, въпреки че в момента на произнасяне на обидните думи пострадалата не е присъствала.... обидната информация може да бъде доведена до знанието на пострадалия още и по телефон, чрез радио, печатни произведения и др.
Достатъчно е обидните изрази да бъдат обективирани по такъв начин, че те да достигнат до обидения и това обстоятелство да е съзнавано и целяно от дееца”.
Съдебната практика е еднопосочна, че за да бъде налице обида, разпространена по друг начин, е нужно разпространяването й да бъде доведено до знанието на по-широк кръг от лица. Правилни са изводите на ШРС, че разпространявайки обидата чрез публикация в социална платформа „Фейсбук“, в групата „Дочуто/Видяно в Шумен“ е осъществено разпространяването й по т.нар. „друг начин”.
От приобщените по делото писмени доказателства - разпечатка на публикация от профил на потребител с името Д. Х. в социална платформа „Фейсбук“, в страницата на социалната група „Дочуто/Видяно в Шумен“ са публикувани няколко коментара от подсъдимия, които съдържат посочените 6 от тъжителя изрази. В потвърждение относно съществуването на такава публикация и авторството й от подсъдимия, са показанията на свидетелите Ж. Ж. И.а, Борислав Валентинов Костов, В. А.