Решение № 9 от 22.01.2026, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. К., 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Пламен Ал. Александров

Кирил М. Димов при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20255100500347 по описа за 2025 година С решение № 455 от 06.10.2025 г., постановено по гр. д. № 405/2025 г., Районен съд – К. е отхвърлил иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявен от Д. М. М. против М. Х. М., Г. М. М. и А. М. М., за признаване право на изкупуване на 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент, с идентификатор № *** по КККР на гр. К., с площ от 75.58 кв. м., при посочени съседи, ведно с принадлежащото му избено помещение № 54 със светла площ 6.92 кв. м. и припадащите му се 7.94 кв. м. от общите части на сградата, както и 1.253% идеални части от сградата и от правото на строеж върху мястото, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 175/22.07.2024 г., том 1, рег. № 2576, дело № 173/2024 г. по описа на нотариус с рег. № 658 на НК, за сумата от 4 850 лева. С решението съдът е осъдил Д. М. М. да заплати на М. Х. М., Г. М. М. и А. М. М. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение – в размер на по 1 500 лева на всеки от тях.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Д.

М. М., която чрез своя представител по пълномощие, го обжалва като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се съображения, че са налице всички предпоставки на закона за уважаване на предявения иск. Моли съда да отмени изцяло атакуваното 1 решение, като уважи предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите Г. М. М. и М. Х. М., чрез представител по пълномощие, с който се излагат съображения за нейната неоснователност. Иска се съдът да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата от въззиваемата А.

М. М. не е постъпил.

В съдебно заседание, въззиваемите, чрез представителя им по пълномощие, молят съда да потвърди атакуваното решение. Претендират разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е предявен иск от Д. М. М. против против М. Х. М., Г. М. М. и А. М. М., с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, за признаване право на изкупуване на 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент, с идентификатор № *** по КККР на гр. К., с площ от 75.58 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 54 и припадащите му се 7.94 кв. м. от общите части на сградата, както и съответните идеални части от сградата и от правото на строеж върху мястото, предмет на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 175/22.07.2024 г., том 1, рег. № 2576, дело № 173/2024 г. по описа на нотариус с рег. № 658 на НК, за сумата от 4 850 лева.

Твърденията на ищцата са, че родителите й са били собственици на апартамент № 54, идентичен с процесния самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № *** по КККР на гр. К., като след смъртта на майка й ищцата притежава 1/6 идеална част от него по наследство, както и че с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 175/22.07.2024 г., том 1, рег. № 2576, дело № 173/2024 г.

2 по описа на нотариус с рег. № 658 на НК, първият ответник М. Х. М. (неин баща) е продал на втория ответник Г. М. М. (негов син и брат на ищцата) притежаваните от него 4/6 идеални части, равняващи се на 2/3 идеални части от процесния апартамент. Твърди също, че брат й има сключен граждански брак с третата ответница, поради което последната, явяваща се трето лице по отношение на съсобствеността върху процесния недвижими имот, е придобила ½ идеална част от закупуните от брат й, равняващи се на 1/3 идеална част от имота, тъй като са придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

Счита, че при това положение, има право на изкупуване на придобитата от третата ответница 1/3 идеална част от процесния апартамчент, доколкото като съсобственик не й е било предложено от първия ответник да ги изкупи при условията на сключения договор.

Ответниците твърдят, че купувач по процесната сделка е Г. М. М., а не съпругата му А. М. М., в който случай не намира приложение разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС, а съпругата придобива права на основание презумпцията на чл. 21, ал. 1 от СК.

Не е спорно и се установява по делото, че първият ответник М. Х. М. е баща на ищцата и на втория ответник Г. М. М., който е брат на ищцата, както и че третата ответница А. М. М. е съпруга на втория ответник. Не е спорно също така и се установява по делото, че с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 175/22.07.2024 г., том 1, рег. № 2576, дело № 173/2024 г. по описа на нотариус с рег. № 658 на НК, първият ответник М. Х. М. (баща на ищцата) е продал на втория ответник Г. М. М. (негов син и брат на ищцата) притежаваните от него 4/6 идеални части, равняващи се на 2/3 идеални части от процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент, с идентификатор № *** по КККР на гр. К., с площ от 75.58 кв. м., при посочени съседи, ведно с принадлежащото му избено помещение № 54 със светла площ 6.92 кв. м. и припадащите му се 7.94 кв. м. от общите части на сградата, както и 1.253% идеални части от сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата от 9 700 лева.

По делото не се спори също така, че ищцата притежава 1/6 идеална част от процесния апартамент по наследство, каквато част е притежавал към 3 момента на сключения договор и вторият ответник Г. М., както и че на ищцата не й е било предложено от първия ответник да изкупи претендираните идеални части при условията на сключения договор.

При така установената по делото безспорна фактическа обстановка, с оглед твърденията на страните, спорен по делото е единствено въпроса намира ли приложение нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗС в случаите, когато купувач по договорът за покупко-продажба на идеална част е съсобственик, но поради сключения от него брак и въз основа на чл. 21, ал. 1 СК при приложим режим на общност, продадената идеална част се придобива не само от него, но и от трето, външно за съсобствеността лице - съпруга на купувача. По този въпрос е налице съдебна практика, съгласно която възникването на съпружеска имуществена общност между купилият съсобственик и съпругът му не обуславя приложението на чл. 33, ал. 2 от ЗС защото това е законна последица от действието на презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК, която би възникнала и за съпруга на ищеца по иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС, ако такъв иск бъде уважен. Продажбата на идеална част от съсобственик на друг съсобственик не нарушават интересите на съсобствениците, които не изкупуват, защото купената част се придобива в условията на бездялова СИО.

В този смисъл – решение № 763 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2953/2008 г., І г. о., ГК, решение № 1195 от 22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4817/2007 г., І г. о., ГК, определение № 476 от 22.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3350/2014 г., І г. о., ГК.

Поради изложеното при осъществяването на процесната продажба, продавача на собствените си 4/6 идеални части от процесния имот М. Х. М. е нямал задължението по чл. 33, ал. 1 от ЗС, тъй като собствеността е прехвърлена на съсобственик, какъвто е вторият ответник Г. М. М., притежанващ към този момент 1/6 идеална част от имота. Ето защо, в случая не е налице субективното потестативно право на ищцата, обективирано чрез конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС, да изкупи 1/3 идеална част от процесния апартамент, поради което предявения иск е неоснователен.

Като е приел горното и е отхвърлил предявения иск първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати на 4 въззиваемите направените за въззивната инстанция разноски за адвокат.

Видно от представените във въззивното производство три броя договори за правна защита и съдействие, заплатеното от въззиваемите двокатско възнаграждение е в размер на 1 500 лева за всеки един от тях. В тази връзка, с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че действителната фактическа и правна сложност на спора при разглеждането му във въззивното производство не обосновава така претендирания размер на адвокатското възнаграждение, а именно – по 1 500 лева за всеки един от въззиваемите. В настоящия случай, спорът пред въззивната инстанция касае единствено въпрос, по който е налице съдебна практика, която е била релевирана от процесуалният представител на ответниците още в първоинстанционното производство. Във въззивното производство не са събирани доказателства и същото е приключило в едно заседание. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че на въззиваемите се следват разноски за адвокат за въззивното производство в размер на 500 евро за всеки един от тях, които следва да се възложат в тежест на въззивницата.

Исканията за разноски в останалата им част следва да се оставят без уважение.

Водим от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 455 от 06.10.2025 г., постановено по гр. д.

№ 405/2025 г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. "В.", бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на М. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К., бул.

"Б." №**, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 500 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разноски в останалата му част.

ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. "В.", бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на Г. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв.

"В.", бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 500 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разноски в останалата му част.

5

ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. "В.", бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв.

"В.", бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 500 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разноски в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№9 гр. К., 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Пламен Ал. Александров

Кирил М. Димов при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20255100500347 по описа за 2025 година С решение № 455 от 06.10.2025 г., постановено по гр. д. № 405/2025 г., Районен съд – К. е отхвърлил иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявен от Д. М. М. против М. Х. М., Г. М. М. и А. М. М., за признаване право на изкупуване на 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент, с идентификатор № *** по КККР на гр. К., с площ от 75.58 кв. м., при посочени съседи, ведно с принадлежащото му избено помещение № 54 със светла площ 6.92 кв. м. и припадащите му се 7.94 кв. м. от общите части на сградата, както и 1.253% идеални части от сградата и от правото на строеж върху мястото, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 175/22.07.2024 г., том 1, рег. № 2576, дело № 173/2024 г. по описа на нотариус с рег. № 658 на НК, за сумата от 4 850 лева. С решението съдът е осъдил Д. М. М. да заплати на М. Х. М., Г. М. М. и А. М. М. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение – в размер на по 1 500 лева на всеки от тях.