Решение № 386 от 14.08.2020, Районен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 276 гр. Габрово, 14.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ при секретаря ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2542 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. № 9904/19.12.2019 г. предявена от Ц.И.К., ЕГН ********** срещу „Енерго

- Про Продажби" АД, ЕИК *********.

Ищецът излага, че е страна по договор за продажба на електрическа енергия, въз основа на който ответното дружество му предоставя електроенергия срещу насрещно задължение за заплащане на нейната цена. На 27.03.2019 г. служители на ответника преустановили електрозахранването на обекта, поради неплащане на потребената ел. енергия. Излага, че освен неплатените задължения за потребената ел. енергия бил принуден да заплати и сумата 19 лева с вкл. ДДС, представляваща такса „възстановяване на захранването (електромер)“. Посочената сума счита за недължима - произтичаща от неравноправна клауза, както и че ответното дружество няма каквито и да било правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа вкл. да прекъсва и възобновява електроснабдяването, при което такава такса не му се дължи. Ето защо, ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му възстанови получената без правно основание сума.

В срока по чл.131 ГПК от ответното дружество е депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен и моли съда да го отхвърли. На първо място не оспорва извършеното от потребителя на 27.03.2019 г. плащане на сумата 19 лева за възстановявне на електрозахранването в обекта, за което е издадена фактура ********** от 27.03.2019 г.. От друга страна поддържа, че ищецът е потребител на електроенергия, въз основа на сключен между страните договор при публично известни Общи условия, в чл.17, т. 2 от които е предвидено задължението на потребителя да заплаща стойността на доставената енергия в уговорените срокове.

Излага, че съгласно чл. 14, т. 2 от Общите условия при забава от страна на абоната на плащането на дължимите суми за електрическа енергия за ответното дружество възниква право да поиска от „Електроразпределение север“ АД прекъсване на електрозахранването. Сочи, че на основание чл. 20, ал. 1 от Общите условия са предприети действия за прекъсване на електроснабдяването поради неизпълнение на задълженията на потребителя. В този смисъл счита да е възникнало задължение на ищеца да заплати начислената сума за възстановяване на електрозахранването и извършеното плащане е на правно основание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и с определение от 15.04.2020 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните е отделен фактът, че помежду им е сключен договор за продажба на електрическа енергия, доставяна на имот находящ се в гр. Габрово, ул. „********“ № 12, клинетски номер № ********** и абонаментен № 1345037, както и че процесната сума 19 лева, представляваща такса възстановяване на електрозахранването на обекта е заплатена от ищеца на ответника. Не е спорно и обстоятеслтвото, че електрозахранването е било прекъснато поради неплащане от ищеца в срок на доставената в обекта електроенергия.

Представена е фактура

№ ********** от 27.03.2019 г., установяваща фактурирана сума за клентски номер **********, от която е видно, че за възстановяване на захранването (електромер) за обекта, находящ се в гр. Габрово, ул. „********“ № 12, ап. 5 е начислена сума в размер на 19 лева с вкл. ДДС.

Останалите събрани в производството доказателства, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са или неотносими или не са необходими за установяване на фактите и обстоятелствата от предмета на доказване, с оглед релевираната искова претенция.

По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД.

Основателността на предявения осъдителен иск с квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на следните елементи: извършена от ищеца пряка престация на парична сума, която е получена от ответната страна без правно основание. Липсата на правно основание представлява несъществуване на правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на платилия за престиране на сума в размер на 19 лева. Твърдението за несъществуването на правното задължение е по същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на който е достатъчно релевиране на същото. В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищцовата страна следва да докаже факта на плащането, а ответната следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, положителния факт – наличие на правно основание за получаване на престираната й сума. Установяването на основание предполага доказване на породено за ответника субективно материално право на вземане за процесната сума, т.е. ангажиране на доказателства за правопораждащия правото на вземане юридически факт.

Искът е основателен.

В случая фактът на извършено плащане от ищеца на ответното дружество на сумата 19 лева е приет за безспорен.

За установяване съществуването на претендираното субективно материално право, носителят му – „Енерго - Про Продажби" АД, следва да ангажира доказателства за осъществен правопораждащ го юридически факт. В случая, претенцията се основава на твърдение за осъществен фактически състав, пораждащ съдебно отреченото субективно право, включващ елементите: съществуване на търговско отношение между страните, прекъсване на електрозахранването на обекта поради незаплащане в срок от ищеца на доставената в обекта електроенергия, направени от оветника разходи да за възстановяване на електроенергията на обекта, възлизащи на претендираната стойност 19 лева, което означава, че заплащането на сумата би било в изпълнение на правно задължение.

Съгласно действащата за процесния период нормативна уредба на

ЗЕ и в съответствие с разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗЕ, според която дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 г., снабдяването с електрическа енергия на битови потребители, какъвто е ищеца Ц.И.К., се извършва от дружества, различни от разпределителните дружества. В случая за територията на обл. Габрово това е дружеството „Енерго - Про Продажби" АД като „краен снабдител” по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ.

Именно между „крайния снабдител” и битовия потребител се сключва договора по чл. 98а ЗЕ, който е договор за продажба на електрическа енергия. Ищецът не оспорват, че има качеството потребител на електроенергия. Няма спор между страните, че недвижимият имот, на който ищецът твърди да е ползвател, е електроснабден.

Следователно, между ищеца и ответника е сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, без изрично писмено приемане.

В конкретния случай, няма спор, че между ищеца в качеството му на собственик на електроснабден недвижим имот и „Енерго - Про Продажби" АД е сключен договор за продажба на електрическа енергия и че този договор е уреден от влезли в сила общи условия за продажба на електрическа енергия от „Енерго - Про Продажби" АД на потребителите, присъединени към разпределителните мрежа на територията на която „Енерго - Про Продажби" АД притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. Ищецът не твърди и съответно не ангажира доказателства да са предложили специални условия в предвидения 30-дневен срок, съгласно чл.98а, ал.5 ЗЕ, поради което и по отношение на правоотношението му с ответника приложими са ОУ на ответника одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.

Общите условия са източник на права и задължения, във връзка с продажбата и потреблението на електрическа енергия, като отношенията между страните са облигационни и при проявление на принципа на равнопоставеност, тъй като никоя от страните не упражнява властнически правомощия по отношение на другата.

Ответното дружество основава правото си на вземане на такса за възстановяване на електрозахранване на обект на абоната, съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енерия на „Енерго-Про Продажби“, за което е издадена фактура № **********/ 27.03.2019 г..

Съгласно чл. 20, ал.

1 от ОУ „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД има право да поиска от „Електроразпределение Север” АД да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия, в случай че битов потребител в срок от 10 (десет) дни и стопански потребител в срок от 3 (три) дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от тези Общи условия или от подписаните допълнителни споразумения между страните, включително при забава в плащането на дължимите суми. В случаите по предходната алинея „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД следва да изпрати до потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок в тези Общи условия не последва изпълнение или допуснатото нарушение не бъде отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с електрическа енергия. При неизпълнение от страна на потребителя, след изтичане на дадения срок, „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД има право да поиска от „Електроразпределение Север” АД да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия. – чл. 20, ал. 2 от Общите условия. Съгласно чл.21, ал. 1 от Общите условия „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изисква от „Електроразпределение Север” АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД и „Електроразпределение Север” АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването.

В случая липсва законово основание за доставчика на електрическа енергия да изисква от потребителя да заплаща допълнителни разходи за прекъсване и възстановяване на снабдяването като условие да му бъде възстановено захранването на имота. В раздел ІХ "Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия", чл. 122-123