Определение № 1099 от 19.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1099 гр. София, 19.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601415 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 22 – ра НПК, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл.

248, ал. 1, т. 6 НПК.

Образувано е по жалба на адв. Г. А., защитник на подс. Д. К., срещу определение от 06.11.2025г. на СГС,НО, 14-ти състав, по нохд № 6035/25, с което съдът потвърдил мярката за неотклонение спрямо подсъдимия „задържане под стража“.

С жалбата се прави оплакване, че съдът неправилно тълкувал фактите и доказателствата по делото. Оспорва се наличието на обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия към вменените деяния предвид показания св. С. П., които не били обсъдени от съда. Представя се довод и за продължителност на мярката за неотклонение - повече от пет месеца. Прави се искане за изменението й в домашен арест.

Съдът, като съобрази доводите на жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е подадена в законовия срок и е допустима за разглеждане.

По същество е неоснователна.

Срещу подс. Д. К. е внесен обвинителен акт за извършени две престъпления – по чл. 131, ал. 1,т. 5 вр. чл. 130, ал. 1 НК – за това, че на 20.05.2025г., причинил на Ж. В. лека телесна повреда и повредата е причинена в условията на домашно насилие, и по чл. 199, ал. 1, т.4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“ НК – за това, че на 20.05.2025г. отнел чужди движими вещи – сумата от 600 лв. от владението на Ж. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване и грабежът представлява опасен рецидив.

1

За да постанови определението си, съдът е приел, че няма основания за изменение на мярката за неотклонение. С това, на първо място, е приел, че не е налице промяна в основанията за извода за обосновано предположение, че подсъдимият е извършил вменените деяния. В частност, не е намерил да е налице промяна в основанията, които са му позволили в предходно определение, по реда на чл. 270 НПК, да приеме, че изводът се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, в това число и показанията на св. С.

П..

Неоснователно е оплакването на защитника, че съдът е следвало да съобрази изявления на св. С. П. в писмена декларация пред съда, със съдържание в разрез с описаните обстоятелства в обвинителния акт. С това защитникът навежда на задължение на съда още на този стадий на производството да оценява противоречия в доказателствата и да изяви кои от тях кредитира. На първо място, на този стадий съдът не е в положение да интерпретира в пълнота и да оценява с крайна оценка доказателства по делото, нито да оценява противоречията в тях като мотивира кои са правдоподобни и кои не, което е дейност, относима към постановяване на акта, с който делото се решава по същество. Съдът не е в положение да показва предварително формирана оценка по доказателствата, а само да се увери, че са налице обвинителни такива, така че да позволяват извод за обосновано подозрение спрямо подсъдимия. За целите на определяне на мярката за неотклонение съдът оценява събраните доказателства като позволяващи най-общо и на пръв поглед обоснованост на обвинителната теза.

Сам фактът на внесен в съда обвинителен акт, предпоставен от преценка на прокурора за достатъчност на съответните доказателства, поначало е факт позволяващ извод за обоснованост на обвинението като необходим стандарт по въпросите на мярката за неотклонение. Стандартът е с по-различно съдържание от този по чл. 303, ал. 2 НПК, към който защитата навежда, а именно - несъмнена доказаност на обвинението.

При това положение, що се отнася до представена от св. П. декларация, решаващият съд би могъл да я прецени само като индиция, доколкото декларацията не е надлежно доказателствено средство, за възможни доказателствени противоречия. Дори наличието на такива, отново ще се подчертае, на този стадий на производството, не изключва положителен извод за наличие на „обосновано предположение“ по смисъла на чл. 63, ал. 1 НПК, а е въпрос на оценка на доказателствата, необходима за решаване на делото по същество.

Наведеното от защитника обстоятелство, че пострадалата Ж. В. не е пожелала да се конституира като страна в процеса е ирелевантно за преценката на съда за правилност на мярката за процесуална принуда на подсъдимия.

Подсъдимият е задържан от 11.06.2025г. с определение на СГС, НО, 4-ти състав. Срокът на задържане е разумен, не е прекомерен и не накърнява 2 самоцелно процесуални права на подсъдимия. Предвид повдигнатото спрямо него обвинение за престъпление в опасен рецидив, лошите характеристични данни, показващи го като агресивна личност /в този смисъл са показания на св. Ж. В., св. С. П. и св. Г. В./ и сравнително кратката продължителност на мярката, презумпцията по чл. 63, ал. 2 НПК за наличие на опасност подсъдимият да извърши престъпление не е оборена, а такава опасност продължава и понастоящем.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.11.2025г. на СГС,НО, 14-ти състав, по нохд № 6035/25, с което по реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК е потвърдил мярка за неотклонение спрямо подсъдимия Д. С. К. „задържане под стража“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3