Определение № 9 от 13.01.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. Бургас, 13.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20262001000004 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Фонтес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1000, район „Средец“, ул. „Иван Денкоглу“ № 40, представлявано от управителя Г. Ил. Ч., чрез адв.

Й. П. - САК, с адрес за връчване: град София, ул. „Иван Шишман“ № 3, вх. Б, ет. 2, срещу определение № 975/10.11.2025 година, постановено по търг. дело № 82/2025 година по описа на Окръжен съд - Бургас, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до влизане в сила на решението по гражд. дело № 12129/2025 година по описа на Софийски градски съд, ГО І-30 състав.

В частната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Обосновава се качеството на взискател, съответно правната легитимация на ищец по иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК на „Фонтес“ ЕООД с наличието на стабилизирана заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 10.10.2018 година, въз основа на които се провежда годно изпълнително производство по изпълнително дело № 20258400400009 на ЧСИ М. Ц., рег. № 840, с район на действие СГС. Сочи се липсата на подадено в срок възражение от страна на длъжника по изпълнителното дело.

Поддържа се, че в производството по чл. 517, ал. 4 от ГПК не подлежи на самостоятелна преценка основателността на вземането, предмет на изпълняемото право, извън евентуално настъпило удовлетворение на 1 кредитора, преди приключване на първото по делото заседание. Изразява се позицията, че при наличието на стабилизирана заповед за изпълнение, висящото производство по чл. 439 от ГПК не е преюдициално спрямо иска по чл. 517 от ГПК. Твърди се незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановяването му според частния жалбоподател заобикаля възможността за произнасяне на неприсъствено решение и правилото за процесуална преклузия.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Окръжен съд - Бургас с указания за произнасяне на неприсъствено решение за уважаване на иска.

Частната жалба е надлежно връчена на насрещната страна „МК“ ЕООД, която в законоустановения срок не е подала отговор по нея.

Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба, писмените доказателства и обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема следното:

Частната жалба е подадена в надлежния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо право на жалба и правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Производството по търг. дело № 82/2025 година по описа на Окръжен съд - Бургас е образувано по искова молба с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК на „Фонтес“ ЕООД за прекратяване на „МК“ ЕООД, ЕИК ********.

Ищецът се легитимира като кредитор на Ст. Янч. Н. - едноличен собственик на капитала на „МК“ ЕООД, както и като взискател по изпълнително дело № 9/2025 година по описа на ЧСИ М. Ц., рег. № 840, с район на действие СГС, овластен с постановление от 06.02.2025 година на ЧСИ М. Ц. за предявяването на иск по чл. 517, ал. 3 от ГПК за прекратяването на „МК“ ЕООД. С протоколно определение от 04.11.2025 година, съдебното дирене е приключено и търг. дело № 82/2025 година е обявено за решаване. С вх. № 21378/05.11.2025 година е постъпила молба от „МК“ ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик Ст. Н., в която се навеждат оплаквания относно редовността на предварителната размяна на книжа, оспорва се претенцията по чл. 517, ал. 4 от ГПК, прави се отвод за местна неподсъдност на делото и искане за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради наличие на висящ обуславящ спор, а именно - предявен иск с 2 правно основание чл. 439 от ГПК за установяване, че правото на принудително удовлетворение не съществува като погасено по давност. С обжалваното пред настоящата инстанция определение Окръжен съд - Бургас е отменил протоколното си определение за приключване на съдебното дирене и е спрял производството по делото до влизане в сила на решението по гражд. дело № 12129/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с предмет посочения иск по чл. 439 от ГПК. В мотивите си съдът е посочил, че развитието на образувания процес с правно основание чл. 439 от ГПК е от значение за допустимостта на процеса по търг. дело № 82/2025 година по описа на Окръжен съд - Бургас, доколкото положителния му изход би лишил ищеца от активната му легитимация. Окръжен съд - Бургас е формирал извод за наличието на преюдициалност на това производство.

Апелативен съд - Бургас споделя тези изводи.

Надлежен ищец по иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК е взискателят по образувано срещу собственика на капитала на прекратяваното дружество „МК“ ЕООД изпълнително производство. Притежаването на това качество е положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът във всяко положение на делото следи служебно. При отпадането качеството на взискател на ищеца в хода на процеса, образуваното производство по иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК подлежи на прекратяване. Отказът на съда, разглеждащ иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК да уважи искането за спиране при наличието на спор по предявен иск относно вземането, при който качеството на взискателя като такъв може да бъде отречено, съответно произнасянето на съда по същество с решение за прекратяване на дружеството, води до недопустимост на решението, ако в резултат на изхода на спора относно вземането, изпълнителното производство за събирането му бъде прекратено. Както е посочил и окръжният съд, представянето на влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 от ГПК е основание за прекратяване на изпълнителното производство - чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Постановеното от Окръжен съд - Бургас определение е правилно, тъй като направеният извод за наличие на преюдициалност е в съответствие и с трайната практика на ВКС по въпроса, относно необходимостта от спиране на производството по иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК при висящ спор относно 3 вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното производство, по което ищецът се легитимира като взискател (определение № 185/15.03.2023 година по ч.т.д. № 400/2023 година на ВКС, ІІ т.о., определение № 11/13.01.2022 година по ч.т.д.№ 2721/2021 година на ВКС, І т.о.). Само за пълнота следва да се добави, че с определение № 21358/30.10.2025 година, постановено по гражд. дело № 2129/2025 година по описа на Софийски градски съд е допуснато при условията на парична гаранция в размер на 17 000 лева обезпечение на предявения иск по чл. 439 от ГПК от Ст. Янч. Н. срещу „Фонтес“ ЕООД, като е спряно изпълнението по изп. дело № 20258400400009 на ЧСИ М. Ц., рег. № 840, с район на действие СГС по отношение на Ст. Н., което предпоставя практическа невъзможност на длъжника да изпълни в рамките на спряното изпълнително дело.

Гореизложеното налага извода за неоснователност на частната жалба, поради което и атакуваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 975/10.11.2025 година, постановено по търг. дело № 82/2025 година по описа на Окръжен съд - Бургас.

Настоящото определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4