Решение № 11510 от 21.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11510 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110107151 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответницата Л. М. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..., като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Допълва, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и обезщетение за забава върху всяка от главниците. Предвид изложеното заявява претенция за сумите, както следва: 299,59 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 46,41 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 11.06.2021 г.; 21,76 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 31.12.2019 г., както и 4,99 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 11.06.2021 г., ведно със 1 законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.06.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 38143/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.07.2021 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. М. Д. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че в рамките на исковия период е била собственик на процесния апартамент № 8, но навежда довод за изтекла погасителна давност на всички вземания, чийто падеж е настъпил преди 30.06.2018 г.

Оспорва да са представени доказателства относно отправянето на покана за заплащане на вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, както и за публикуване на същите на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което оспорва изпадането си в забава. Заявява, че регулярно е извършвала плащания, като на 17.08.2021 г. лично е посетила касата на ... и изцяло е погасила вземанията за периода м.04.2018 г. – м.07.2021 г., в подкрепа на което представя доказателства. Оспорва точното отчитане на топлинна енергия в имота, установяващо реално потребената в него такава.

Сочи, че считано от 2013 г. до настоящия момент радиаторите в него са били демонтирани, в подкрепа на което представя талони за отчет. Поддържа, че исковата претенция се основава на счетоводните данни на ищеца, които не я обвързват. Сочи, че исковете за лихва се претендират в завишен размер. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца съобщения към фактура и извлечение от сметка, тъй като нямат характеристиката на документ по смисъла на ГПК и не се ползват с материална доказателствена сила, а освен това не става ясно за кой абонатен номер се отнасят. Оспорва представения протокол от общо събрание на етажната собственост от 15.10.2001 г., тъй като е неотносим. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – ... изразява становище, че през исковия период услугата дялово разпределение е законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща 2 продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, с определение от 08.04.2022 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. ответницата Л. М. Д. е била собственик апартамент № 8, находящ се в ..;., ет. 4, с аб. № 243657. Изложеното обосновава извод, че в рамките на исковия период тя е имала и качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, поради което се явява задължено лице за заплащане на продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение. Доколкото според действащата нормативна уредба в областта на енергетиката възникването на качеството потребител на топлинна енергия е обусловено единствено от титулярство на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, то сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо. Нещо повече, с отговора на исковата молба ответницата е навела довод за погасяване на процесните вземания за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, с което принципно тя е потвърдила пасивната си легитимация да отговаря за тях.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва двамата ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била носител на правото на собственост върху процесния апартамент № 8 съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 15.10.2001 г. и списък към него, договор от 07.02.2002 г. /л. 110-112 от делото/, договор при общи условия за извършване на услугата за дялово разпределение от 02.06.2017 г., индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за отчет /л. 106 от делото/, а и с оглед изложеното в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ..;. и Б, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач - ... /тогава ООД/.

Следва да се отбележи, че претендираните от ищеца суми действително се основават на съставени от него частни документи - извлечения от сметки, които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо, съдът приема, че сами по себе 3 си извлеченията от сметки, на които се позовава ищецът в исковата си молба и въз основа на които са формирани претендираните суми, не са от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ..;., е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота на ответницата са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са начислявани с оглед наличието на щранг-лира в него; сумите за битово гореща вода са начислявани въз основа на данни за разход на гореща вода, доколкото абонатът не е осигурил достъп за отчет, за което са съставяни протоколи, удостоверяващи този факт, а тези за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 145 куб. м. и на етажната собственост – 6 176 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общите топломери в абонатната станция са преминали изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответницата количество топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 621,50 лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури /627,43 лв./ и сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки /5,93 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.