Решение № 202 от 29.11.2024, Районен съд - Оряхово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Оряхово, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100212 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. М. В., ЕГН:

**********, като баща и законен представител на малолетния М.Н. В. с ЕГН:********** с адрес в гр. Мизия, общ. Мизия, област Враца, ул.”Сергей Румянцев” №2, с която е предявил против майката Н. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес в с. Голямо Пещене, общ. Враца, обл. Враца *** иск с правно основание чл.59, ал.9, вр. чл.127, ал.2 от СК.

Ищецът Н. М. В. твърди, че с влязло в сила Решение №759 от 14.12.2023г. по гр. д. №2453/2023г. по описа на РС-Враца, съдът е прекратил с развод по взаимно съгласие, сключения с акт №0007 от 05.08.2022г. на Община Мизия граждански брак между него и Н. Н. Въловска, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните М.Н. В. с ЕГН:********** на майката и е определил местоживеенето на детето на нейния адрес в с. Голямо Пещене, общ. Враца, обл. Враца ***. Със същото решение е определен режим на лични контакти на бащата Н. В. с детето М.Н. В., както следва:

Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за Коледните официални празници и Великденските официални празници – на четна година, за 1

Новогодишните официални празници - на нечетна година, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите, със задължение на бащата да взема детето от адреса, на който то живее и да го връща на същия адрес.

Бащата Н. М. В. е осъден да заплаща на детето М.Н. В., чрез неговата майка и законен представител Н. Н. Въловска месечна издръжка в размер на 230 лв. /двеста и тридесет лева/, считано от 01.10.2023г..

Ищецът иска да бъде изменено постановеното по гр. д. №2453/2023г. на РС-Враца решение, относно упражняването на родителските права върху малолетното дете, като същите бъдат предоставени на бащата, местоживеенето на детето да бъде определено да бъде на адреса на бащата, а на майката да бъде определен режим на лични контакти по отношение на него, както и същата бъде осъдена да заплаща сина си месечна издръжка чрез бащата в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.

В исковата молба се сочи, че след развода ответницата е напуснала работа, като не е успяла да започне нова такава. Разчитала е на издръжката на своите родители, които са на сезонна робата в чужбина.

Сочи се, че тя е била заживяла на семейни начала с друг мъж, като не е полагала и необходимите грижи за роденото от брака им дете.

Излагат се доводи, че майката няма нужните битови условия за отглеждане на детето, злоупотребява с алкохол и често проявява агресия, което стресира сина им.

Релевира се, че на 04.03.2024г. ответницата е посетила дома на бащата в гр. Мизия, като е оставила детето, заявявайки, че повече не може да се грижи за него, тъй като заминава да работи в чужбина.

От този момент ищецът е поел грижите над М.Н. В., за което уведомил отдел „Закрила на детето” в гр. Мизия, като междувременно и записал същия на детска градина в гр. Мизия.

Твърди се, че бащата живее в къща в гр. Мизия, заедно с бабата, където има всички необходими условия за отглеждането на малолетното дете.

Иска се от съда да предостави родителските права върху малолетния М.Н. В. с ЕГН:********** на бащата Н. М. В., местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на бащата в гр. Мизия ***, 2 да бъде определен режим на лични контакти на майката, като последната бъде осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, чрез бащата.

В срочно подаден отговор на исковата молба, назначеният на ответницата Н. Н. Д. – адв. З. Й. от АК-Враца, счита предявеният иск за допустим и частично основателен.

Твърди се, че тъй като местонахождението на майката е неизвестно към настоящия момент, то искът за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете на бащата е основателен и в изключителен интерес на М.Н. В..

По отношение на претендираната издръжка се счита, че тя следва да бъде определена в предвидения в закона минимум, а именно ¼ от минималната за страната работна заплата.

Поради това се сочи, че претендираният от ищеца размер на издръжката от 350 лв. /триста и петдесет лева/ месечно се явява частично основателен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

От представеното и прието по делото Удостоверение за раждане №3779200077 от 11.09.2020г. издадено въз основа на акт за раждане №0077 от 11.09.2020г. от Община Козлодуй на детето М.Н. В. с ЕГН:********** се установява, че същото е родено на 10.09.2020г. и е с родители Н. Н. Д. и Н. М.

В..

Видно от Решение №759 от 14.12.2023г. по гр. д. №2453 от 2023г. по описа на РС-Враца е, че е прекартен с развод по взаимно съгласие, сключеният с акт №0007 от 05.08.2022г. на Община Мизия граждански брак между Н. М.

В., ЕГН: ********** и Н. Н. Д., ЕГН: **********, като упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните М.Н. В. с ЕГН:********** е предоставено на майката и е определено местоживеенето на детето на нейния адрес в с. Голямо Пещене, общ. Враца, обл. Враца ул.

„Руен” №15, а на бащата Н. В. е определен режим на лични контакти с детето М.Н. В., както следва:

Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който не 3 съвпада с платения годишен отпуск на майката, за Коледните официални празници и Великденските официални празници – на четна година, за Новогодишните официални празници - на нечетна година, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите, със задължение на бащата да взема детето от адреса, на който то живее и да го връща на същия адрес.

Със същото решение бащата Н. М. В. е осъден да заплаща на детето М.Н. В., чрез неговата майка и законен представител Н. Н. Въловска месечна издръжка в размер на 230 лв. /двеста и тридесет лева/, считано от 01.10.2023г..

От представения и приет по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Оряхово, се установява, че детето е родено от съжителството на страните Н. В. и Н. Д., които са живели на семейни начала, без сключен граждански брак, преди да сключат такъв покъсно. Отразено е, че детето е отглеждано в семейна среда, до момента в който през м. септември 2023 г. майката и малолетният М.Н. В., напускат адреса на който са живели с бащата в град Мизия. Тогава бащата е консултиран от Дирекция „Социално подпомагане” относно упражняването на родителските права, издръжката и други въпроси по СК, свързани с детето. Впоследствие ищецът отново е потърсил консултация от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Оряхово и е казал, че майката предния ден му е оставила детето да го гледа, като заявила, че щяла да заминава за чужбина. Даден му е съвет да заведе дело за промяна на родителските права върху детето.

Представителят на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Оряхово – „Социалният работник” Галя Цачева е провела разговор с ищеца, с д-р Злата Николова и Директора на детската градина, която посещава малолетното дете, а също и разговор с бабата на детето по бащина линия.

Установено е, че детето посещава редовно детска градина, където е записано още през пролетта, като няма отсъствия, които да не са извинени с медицинска бележка. Впечатленията са, че детето е спокойно в детската градина, добре обгрижено, облечено с подходящи дрехи и няма никаква тревога по отношение на детето.

Личният лекар на малолетния Мартин В. - д-р Николова заявила, че детето е нейн пациент от самото му раждане, с изключение на месеците, когато майката е живяла на друго място, като на 07.03.2024 г. има подадено 4

Заявление от бащата отново да бъде избрана за личен лекар на детето, тъй като детето живее вече при него. Впечатленията на д-р Николова са, че за детето се полагат адекватни грижи. Когато е имало нужда от консултация, винаги е придружавано от бащата, с изключението на случаите, когато е бил на работа и е придружавано от бабата.

Според социалния работник детето е спокойно и има всичко необходимо. Бабата е пенсионер и помага на бащата, тъй като той работи на смени.

Изразява се становище, че към момента няма риск за живота и здравето на детето, и за него се полагат добри грижи.

Бащата е споделил, че майката в първите месеци е звъняла често, за да иска да види детето на камера, да общува с него, но с течение на времето, това е преустановено.

Твърди се, че бащата е заявил, че лично е уведомявал ответницата, че ще образува дело, както и за самото дело.

Посочено е, че към момента изцяло грижи за детето относно неговата издръжка, отглеждане и възпитание са поети от бащата, който е подпомаган от своята майка. Жилището, в което е отглеждано детето разполага с необходимите условия за неговото отглеждане.

Изразено е положително становище за капацитета на бащата, както и че същият притежава необходимите жилищни, битови и финансови условия, подкрепа от роднини, а също и възпитателски качества и възможност да осигури адекватни грижи за сина си М.Н. В..

Приета по делото е справка от Национален осигурителен институт, от която се установява, че Н. Н. Д. е с прекратено трудово правоотношение, като последните й осигурителни вноски са за м.02.2024г., а именно преди депозиране на исковата молба в РС-Оряхово.

По делото е разпитан като свидетел М. Г. К., от показанията на който се установява, че познава ищеца Н. и ответницата Н..

Твърди, че те имат едно дете, което от м. март тази година до момента се отглежда от Н.. Сочи, че оветницата му е казала, че ще даде детето в майчин дом, ако той не вземе детето, като един ден вечерта около 22:00 часа, тя дошла с непознат мъж от ромски произход, като е оставила детето, пред дома на 5 ищеца в гр. Мизия. Свидетелят и майката на Н. В. са седели, в това време пред двора на имота, на пейката. Според М. К. видимо ответницата е била употребила алкохол, като е казала на ищеца думите „ето ти си детето“. Н.

В. го взел, като Н. свалила и чанта с дрехи от колата, след което си тръгнала.

Малко по-късно след 15-20 минути тя му се обадила по телефона и казала със заядлив тон, че сега ще го разкарва, за да вземе отпусното на детето, за да може да го премести в друга детска градина.

Оттогава до сега, се твърди, че единствено Н. с помощта на неговата майка се грижат за малолетното дете, като свидетелят не е виждал ответницата. Знае, че тя не е посещавала да вижда Н. и детето, както и да дава пари за издръжка.

От ищеца знае, че единствено му се е обаждала по телефона, за да му каже, че си е намерила нов приятел.

Според К., ответницата не се е интересувала как е детето, като е заявила на Н., че няма да даде лев за издръжката на сина им Мартин.

Твърди, че ищецът се грижи добре за детето, което е здраво и не боледува, като според свидетеля, Н. В. се справя с отглеждането и възпитанието на сина му Мартин В., задоволява неговите потребности и му купува всичко необходимо.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.9, вр. чл.127, ал.2 от СК.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, следва да е налице СЪЩЕСТВЕНО изменение на обстоятелствата, при които са определени постановените по-рано мерки, относно упражняването на родителски права, местоживеенето на детето, лични контакти с него и издръжката и те СЪЩЕСТВЕНО да засягат интересите на детето.

6

Предвид горното, в тежест на ищеца В. е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице такова съществено изменение на обстоятелствата, при които са определени постановените по-рано мерки, както и че тази промяна съществено засяга интересите на детето.