Решение № 3834 от 15.12.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11115/2022
- Вид
- Решение № 3834
- Подписан
- 15.12.2022
- В сила
- 15.12.2022
- Състав
- Любомир Василев, Стойчо Попов, Калина Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3834 гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Калина Анастасова
Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100511115 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11115/2022 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на Ш. М. Р. ЕГН ********** от с.П. , мах********* , Община Крумовград срещу решение №20225251 от 22.12.2021 г по гр.д.№26321/18 г на СРС , 123 състав , в частта , с която е отхвърлен частично иска на въззивника с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да се осъди ЗК „Л..И“ АД гр.София ЕИК ******* да му заплати разликата над 5000 лева до предявения размер от 18 000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 05.01.2014 г на път от с.Бенковски за гр.Крумовград по вина на водача на л.а.Опел Карса с рег.№******* ; ведно със законната лихва от 19.04.2018 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските ;
- и по насрещна въззивна жалба на ЗК „Л..И“ АД гр.София ЕИК ******* срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която осъдителният иск на Ш. М. Р. е уважен за разликата над 2000 лева до размера от 5000 лева ведно със законната лихва от 19.04.2018 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът Р. излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната част , тъй като присъденото обезщетение е занижено и не съответства на претърпените болки и 1 страдания . Първоинстанционният съд не е взел предвид икономическата конюнктура и нивата на застрахователно покритие . Ищецът е имал контузия на дясното коляно с кръв в коляното и е претърпял операция /артротомия/ чрез артроскопия , за повече от 20 дни е бил с гипс на крака и общото му възстановяване е било 6-7 месеца .Свидетелят Ш. Ш. посочва , че към момента ищецът ходи „горе-долу добре , но куца с крака „ .
Въззивникът ЗК „Л..И“ АД счита , че определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди е завишено и трябва да бъде само 2000 лева . Срокът за възстановяване е „не повече от 6 месеца“ и няма данни за допълнително влошаване на здравето . Следва да се вземе предвид икономическата конюнктура към 2014 г , като 5000 лева тогава се равняват на около 15 минимални работни заплати .
Третото лице помагач на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на Р. с общи доводи .
Ищецът и ответникът не са подали отговори на въззивната жалба на другата страна , а Агенция „Пътна инфраструктура“ не е подала писмен отговор на насрещната въззивна жалба на ЗК „Л..И“ АД .
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника-ищец на 17.01.2022 г , поради което въззивната жалба от 28.01.2022 г / по пощата/ е подадена в срок .
Препис от въззивната жалба е връчена на ответника на 29.06.2022 г , поради което насрещната въззивна жалба от 12.07.2022 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
В въззивното производство спорен между страните е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди / претърпени болки и страдания/ от деликта. Не се спори по останалите предпоставки за заплащане на обезщетение от ответника като застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” , като за сумата от 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди решението на СРС е влязло в сила .
За да уважи частично иска СРС е приел , че според изслушаната СМЕ ищецът Р. е претърпял контузия на дясното коляно с кръв в коляното и е претърпял операция /артротомия/ чрез артроскопия за премахване на кръвта от коляното . Носил е гипс от 06.01.2014 г до 28.01.2014 г и в продължение на 1 месец е ползвал помощни средства за придвижване . Общият възстановителен период е 6 -7 месеца , като е провеждана и 2 рехабилитация . Болките в коляното са били най-силни през първия месец , а за 15-20 дни ищецът не е можел да се обслужва сам . На ищеца е определено обезщетение от 5000 лева , защото същият е изпитал болки и страдания , но увреждането не представлява счупване , за което по принцип се полага по-голямо обезщетение .
Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .
Насрещната въззивна жалба на ответника ЗК „Л..И“ АД е неоснователна . При налична тежка контузия на коляно с наложила се оперативна намеса и поставяне на гипсова имобилизация за повече от 20 дни не може да се определи от съда обезщетение за неимуществени вреди от 2000 лева . Подобно обезщетение според трайната практика на ВКС се присъжда за много леки увреждания – повърхностни рани , ожулвания и/или кръвонасядания , при които липсва необходимост от оперативни интервенции и възстановяването е без особени притеснения и без значителни болки и страдания .
Процесният случай съвсем не е такъв .
Въззивната жалба на Ш. Р. е частично основателна .
Основателно е оплакването на ищеца , че обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лева е занижено . Съгласно трайната практика на ВКС подобно обезщетение се присъжда за позначителни рани и контузии /без счупвания/ , при които няма оперативни интервенции или същите са щадящи и/или се приемат само медикаменти и обезболяващи . Процесният случай не е такъв , като въпреки че липсва счупване на кост , увреждането е по-сходно със случаите на фрактури , отколкото със случаите на леки рани и контузии. Ищецът е следвало да претърпи операция /артротомия/ чрез артроскопия за премахване на кръвта от коляното , както и му е поставена гипсова имобилизация за повече от 20 дни и се е наложило да провежда рехабилитация , макар и в сравнително по-малък обем в сравнение с рехабилитациите при счупване на кости . По-силните болки да са продължили около месец , но понеже е увредено коляно , пълното отшумяване на болките е било бавно – 6-7 месеца .
Съдът не кредитира буквално и напълно обясненията на вещото лице д-р В.В. в о.с.з на 14.07.2020 г пред СРС , според които за 15-20 дни ищецът „не е могъл да се обслужва сам“ .
При увреждане и частично гипсиране на един крак лицето не е в напълно безпомощно състояние , а има нужда от периодична помощ в ежедневието , както и е възможно да се придвижва с помощни средства / в този смисъл са и показанията на св.Б.М. и св.Ш. Ш. / . По отношение на възстановителния период от 6-7 месеца , същият трябва да се тълкува като пълен период на отшумяване на болките в коляното , които са били периодични – неприятни , но не и твърде силни след първия месец .
Съдът не кредитира напълно показанията на св.Б.М. и св.Ш. Ш. , в частта им , че ищецът се е движел 6-7 месеца след катастрофата с патерици , както и че е имал тежки психически изживявания . Няма медицинска документация или заключение на СМЕ в този смисъл , нито други обективни данни за толкова тежки усложнения и трудности по възстановяването . Артротомия чрез артроскопия за премахване на кръв от коляното поначало не е тежка , а съвсем рутинна интервенция . Извършва се и при спортни травми , след което атлетите - ако 3 са възстановени и ако нямат трайни увреждания на други кости и тъкани - продължават спортната си кариера . Към датата на ПТП ищецът е бил на средна възраст /53 години/ , поради което възстановяването му е било сравнително по-бавно от това на лица в млада възраст .
При наличните доказателства и като се съобрази наличните доказателства , възрастта на ищеца към датата на ПТП , икономическата конюнктура и нивата на застрахователно покритие към 2014 г , съдът счита , че на ищеца Р. следва да се определи по чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 9000 лева т.е. още 4000 лева над определеното от СРС обезщетение от 5000 лева . Обезщетение над този размер би било прекомерно при липса на медицински доказателства за усложнения и за позначителни от обичайните болки и страдания . Към 2014 г обезщетение за неимуществени вреди от 18 000 лева би могло да се присъди напр. за средни по тежест счупвания или за няколко по-леки комбинирани увреждания , а процесният случай не е такъв Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която искът е отхвърлен за разликата над 5000 лева до 9000 лева обезщетение . Решението на СРС трябва да се потвърди в частта , в която искът е уважен за разликата над 2000 лева до 5000 лева и е отхвърлен за разликата над 9000 лева до претендирания размер от 18 000 лева .
В частта за разноските адвокатът на ищеца има право на допълнително възнаграждение за оказана безплатна помощ пред СРС , а ответникът има право на по-малко разноски пред СРС , съобразно допълнително уважената част от иска . В полза на СРС трябва да се присъдат допълнително разноски . Пред СГС адвокатът на ищеца има право на адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от въззивната жалба , а ответникът трябва да заплати част от държавната такса , от която ищецът е освободен . Ищецът следва да заплати част от разноските на ответника , съобразно отхвърлената част от въззивната му жалба .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20225251 от 22.12.2021 г по гр.д.№26321/18 г на СРС , 123 състав , в частта , с която е отхвърлен частично иска на Ш. М. Р. ЕГН ********** от с.П. , мах********* , Община Крумовград с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да се осъди ЗК „Л..И“ АД гр.София ЕИК ******* да му заплати разликата над 5000 лева до размера от 9000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 05.01.2014 г на път от с.Бенковски за гр.Крумовград по вина на водача на л.а.Опел Карса с рег.№******* ; ведно със законната лихва от 19.04.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , в която Ш. М. Р. е осъден да заплати на ЗК „Л..И“ АД разликата над общо 240,40 лева до общо 373,95 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗК „Л..И“ АД гр.София ЕИК ******* да заплати на Ш. М. Р. ЕГН ********** от с.П. , мах********* , Община Крумовград на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ разликата над 4
5000 лева до 9000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 05.01.2014 г на път от с.Бенковски за гр.Крумовград по вина на водача на л.а.Опел Карса с рег.№******* ; ведно със законната лихва от 19.04.2018 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА ЗК „Л..И“ АД гр.София ЕИК ******* да заплати на адв.Д.И.С. ЕГН ********** от гр.Кърджали допълнително сумата от 490,66 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Ш. М. Р. пред СРС .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение , в частта , с която :
-описаният осъдителен иск е отхвърлен за разликата над 9000 лева до предявения размер от 18 000 лева ; както и в частта , в която е уважен за разликата над 2000 лева до 5000 лева ;
- ЗК „Л..И“ АД гр.София ЕИК ******* е осъдено да заплати на адв.Д.И.С. ЕГН ********** от гр.Кърджали сумата от 613,33 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Ш. М. Р. пред СРС ;
- Ш. М. Р. е осъден да заплати на ЗК „Л..И“ АД общо 240,40 лева разноски пред СРС ;
Разпечатката съдържа 43 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbf848a5-4049-430e-abef-f44261fe209e