Решение № 11622 от 13.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64147/2023
- Вид
- Решение № 11622
- Подписан
- 13.06.2024
- Състав
- ИВЕЛИНА СТОЯНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 6 · Закон за закрила на детето
- чл. 128 · Семеен кодекс
- чл. 128, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 11622 гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110164147 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/.
Производството по делото е образувано по молба на С. И. К., ЕГН ********** и С. Б. К., ЕГН ********** срещу И. С. К., ЕГН ********** и Е.
М. К., ЕГН **********, с правно основание чл. 128 от СК за определяне на мерки за лични отношения между ищците, имащи качеството на баба и дядо по майчина линия на малолетното дете Е. Е. К., ЕГН **********, с детето, като предлагат такива.
Ищците твърдят в исковата молба, че са баба и дядо на детето Е., като ответницата е тяхна дъщеря. Последната е разделена с бащата на детето Е. М.
К., считано от 2021г., като по силата на съдебно решение по гр.д. № 40727/21г. на СРС, 86 състав упражняването на родителските права върху детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения. Излагат твърдения, че с дъщеря си винаги са имали близки и сърдечни отношения. Като родители давали всичко от себе си, за да я обгрижват, възпитават и подпомагат. Когато се родила тяхната внучка, били щастливи и посветили времето и енергията си, за да бъдат в помощ. Към момента на раждането на Е., ищците живеели в гр. Габрово. Ответницата често ходила в дома им с детето, като те ги приемали с радост и им оказвали 1 помощ, полагали много грижи за внучето. Често ги посещавали в гр. София, като закупили с техни средства апартамент на ответницата, в който Е. до 2021г. живеела с двамата си родители, а след раздялата им – с майка си.
Отношенията им били много добри, връзката с внучката им била много силна.
След като ответниците се разделили, ищците заедно с дъщеря си взели решение да закупят по – голям апартамент на нейно име, като те се преместят и заживеят с тях в този имот, за да им помагат. Със спестени пари на ищците бил закупен имот. Ищците направили ремонт, а от месец февруари 2023г. заживели заедно. Ищцата започнала работа в гр. София. Помагали си взаимно, детето било много щастливо. Ищците помагали и финансово.
Бащата осъществявал режима си на лични отношения с детето. От месец юли 2023г. отношенията между ищците и ответницата рязко се влошили в резултат на връзката й с друг мъж – Георги Михалов И.чев. За него ищците знаели, че бил излежавал присъда в затвора, че имало образувани наказателни производства и то за тежки престъпления, такива факти се съдържали за него и в медийни публикации. Той и ответницата настоявали, че ищците трябва да го приемат в дома си. Сочат, че същият отправял обидни и заплашителни изрази спрямо тях. На 25.07.2023г. във време, в което ищците не били в дома си, ответницата и Г. И.чев събрали и изнесли личните им вещи от апартамента, като ги оставили в мазето. За това разбрали от съобщение на ответницата. Всички опити за подобряване на отношенията се оказали напразни. От момента, в който ответницата заживяла с този човек и ги изгонила от жилището, ищците не могат да видят внучето си. Тя възпрепятствала и не позволявала каквито и да било контакти. Молят да бъдат постановени мерки на лични отношения с внучката им Е., като предлагат такива. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата. Оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Счита, че към настоящия момент не е в интерес на детето Е. да осъществява лични срещи и контакти с родителите й, тъй като било налице реална опасност евентуални такива контакти да й навредят на емоционалното и психическото състояние. Тази опасност била налице предвид агресивното поведение и отношение, изпълнено с постоянни заплахи и закани към ответницата за саморазправа, граничещи със закани за живота й, насочени към ответницата и приятеля й, с когото живее във фактическо съжителство. Излага твърдения, че ищците 2 няколко пъти в присъствието на детето демонстрирали вербална агресия с викове, крясъци и заплашителни думи, обидни цинични квалификации към ответницата и приятеля й. Сочи, че действително отношенията с ищците се влошили, след като разбрали, че има връзка с Георги И.чев. С него живее на семейни начала и заедно отглеждат Е.. Ищците отправяли закани спрямо ответницата, ако не прекрати връзката си с Георги И.чев, щели да я убият, ликвидират и удушат. Както ищците, така и ответницата подали жалби в СРП, 07 РУ - СДВР. Претендира разноски.
В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като счита предявеният иск за допустим и основателен.
Не възразява да бъдат определени мерки на лични отношения между ищците и дъщеря му Е., като същите следва да бъдат съобразени с определения му режим на лични отношения с детето. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Ответниците са родители на детето Е. Е. К., ЕГН **********, а ищците са негови баба и дядо по майчина линия.
С протоколно определение на СГС, ГО, II-ри брачен въззивен състав от 09.11.2023г., е одобрена постигната между И. С. К. и Е. М. К. спогодба относно режима на лични отношения на бащата с детето Е. и издръжката, която бащата ще заплаща, като първоинстанционното решение в тази му част е обезсилено.
На 24.08.2023г. между Областна дирекция по безопасност на храните – София-град /наемодател/ и С. И. К. /наемател/ е сключен договор за наем на недвижим имот, въз основа на който на ищцата е предоставено за временно и възмездно ползване жилище, находящо се в гр.
На 14.02.2022г. чрез договор за покупко – продажба ответницата е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. София, р. Л
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, по делото е изготвен социален доклад от ДСП – Сердика. Видно от проведеното социално проучване, С. К. и С. К. са баба и дядо по майчина линия на малолетното дете Е.. Родителите на Е. са разделени, грижи за нея полага майката. С. К. и С. К.
3 информират, че от раждането на своята внучка Е. са участвали активно в грижите за нея, преместили са се от гр. Габрово в гр. София, помагали са с отдаденост в грижите за Е., в т.ч. финансово, закупили са жилище на дъщеря си И., в което са се преместили да живеят заедно с нея и детето Е.. По тяхна информация, И. започнала да съжителства с лице с криминално минало, променила се като личност в негативна посока, изгонила ги от жилището.
Тревожат се за положението и сигурността на Е. в семейната среда на майката. По тяхна оценка, отношенията им са крайно изострени, нямат контакти помежду си. Споделят, че са подавали жалби и сигнали до компетентните органи по повод конфликти между тях. Споделят също, че И.
К. е ограничила контактите им с детето Е.. Информират за ситуация, в която са потърсили детето в детската градина, Е. много се зарадвала на тяхната поява, като впоследствие дъщеря им забранила да контактуват с детето. те са категорични, че имат емоционална връзка с Е., в качеството на баба и дядо те са в състояние да й предложат пълноценно време, имат сили и желание да общуват с детето и да обогатяват неговото развитие. С. К. и С. К. живеят във ведомствено жилище, в което е налично пространство за гостуване на дете, средата е обезопасена. Едната стая в жилището е предвидена за гостуване на детето. Средата е подходяща, домът е топъл и светъл. С. К. работи на трудов договор в ОДБХ София – град на позиция главен специалист. С. К. е пенсионер, по професия е учител по плуване. И двамата са в добро здравословно състояние, активни личности, с различни интереси. По техни данни, Е. посещава детска градина.
Видно от изготвения социален доклад от ДСП – Лозенец, по информация на И. К. с родителите й са в конфликт от месец юни 2023г., след подновяването на връзката й с И.чев през месец май 2023г. С него тя се познава от около 10 години. Имали са период на раздяла от около една година и половина, а причината била бабата на детето по майчина линия. К. информира, че живеела съвместно с майка си и детето, но когато майка й разбрала за връзката й, реагирала изключително остро, както и започнала да настройва малолетната Е. срещу И.чев. Мнението на И. К. е, че брат й е основният инициатор на жалбите срещу нея и съжителстващото й лице, а причината е имот, прехвърлен от нея от страна на родителите им преди време. Поради обвиненията на майка й срещу И.чев, тя прехвърлила чрез дарение апартамента, в който живеят понастоящем на дъщеря си с право на 4 ползване. К. разказва, че имало случай, в който родителите й идвали пред вратата на апартамента и са чукали по нея, заплашвали са я с убийство.
Майката разказва и за друг случай, в който тя била на работа във фризьорския салон. Скоро след този случай родителите й ходили в детската градина на дъщеря й без нейно съгласие и без да бъде уведомена за това. Говорили са с детето около 10 – 15 минути в директорския кабинет. Питали са я как е, какво правят в градината, ходи ли на балет. Държанието им било нормално и са искали само да я видят. Майката споделя, че в началото Е. питала защо баба й и дядо й се държат така, защо не я търсят и не се обаждат. Майката разказва, че получила имейл от бабата, че искат да виждат детето, като са й дали срок 3 дни или ще го считат за мълчалив отказ. Майката информира, че родителите й не са се свързали с детето нито за рождения му ден, нито за Коледните и Новогодишни празници. Не са търсили детето, включително и когато то било с баща си по режим. И. К. е категорична, че ако бабата и дядото поискат да видят детето, то тя няма да откаже, но държи да не я настройват срещу нея и партньора й. Изготвена е справка, от която е видно, че от 12.01.2022г. детето има издадено ЕР на ТЕЛК с водеща диагноза „Астма с преобладаващ алергичен компонент“. Детето посещава ДГ 16 „Приказен свят“ и е в III група. Към настоящия момент основни грижи за детето полага майката.
Детето Е. разказва, че не иска да се вижда с баба си и дядо си, защото казват лоши неща за „мама: не с този, не с онзи, извикали са полиция“. „Понякога те се държат лошо с нея /с майка й/, а това означава, че вредят на нас /на мама, на мен и на Георги/, казват й да не говори с мама. Искали са да вземат мама и нея и да ги заведат в Габрово. Там живее баба Пепи /прабаба/. Мама си е махнала номера на тях. И вуйчо й вредят на мама. Не сме се обаждали на тях /на баба и дядо/ отдавна. Един път мама ми каза да не се виждам с баба и дядо, не помня защо, както и да се виждам с вуйчо ми. Баба и дядо живеят далече, в Габрово. От страна на служителя на Отдел „Закрила на детето“ е казано, че мама няма против тя да се вижда с баба и дядо, а детето отговорило „Нищо. Аз пак не искам“. Детето споделя, че мама няма да се разсърди, ако тя се вижда с баба и дядо. Е. споделя още, е обича мама, тати, Георги, другата баба от Стара Загора. Баба С. и дядо Слави също ги обича, почти. Разказва, че един път баба й и дядо идвали в детската градина. Тя, когато дошла, имала сълзи от радост и са били при директорката, която ги снимала с телефона на баба й. Само са искали да я видят. Почувствала се е 5 добре. Детето споделя още, че ако баба й и дядо й се държат добре с мама би се виждала с тях, но ако се държат не добре с мама, не иска. Детето споделя, че иска да каже на баба си и дядо си да се държат хубаво, добре с мама. Не знае защо те се държат лошо с нея. Иска да се обаждат и да се държат добре с мама /по телефона/. С тях Е. разказва, че ходила в Габрово – на площадката, до магазина, до външен фитнес. Никога не са й чели книжки. Иска малко време да не се вижда с тях, докато не започнат да се държат добре с мама и да й се извинят.
От показанията на св. Божидар Славчев К. /син на ищците и брат на ответницата/ се установява, че до лятото на 2023г. ищците живеели с ответницата и нейното дете в апартамент, закупен с техни лични средства в гр. София, кв. Витоша, ул. „Кирил Буюклийски“ № 11, ап. 22. В този апартамент живели около пет – шест месеца, до рождения ден на ищцата.