Решение № 1433 от 05.02.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1433

Варна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

Членове:

ДИМИТЪР МИХОВ

РАЛИЦА АНДОНОВА

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ канд № 20257050702628 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В. А. С., с [ЕГН], от гр. Варна, ул. „Д-р Василаки Пападополу“, № 51А, ет. 3, ап. 5, чрез адвокат С. С., срещу Решение № 1150/01.10.2025г., постановено по н.а.х.д. № 20253110202356/2025г. по описа на Районен съд гр. Варна, четвърти състав.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 24-0819-005249 от 03.01.2025г. на Началник група в Областна дирекция на МВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на В. А. С. за извършени нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 20.00 лева на осн. чл. 185 от ЗДвП, както и глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Решението е оспорено с твърдения за незаконосъобразност и формулирано искане за неговата отмяна по изложени съображения. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител К. Л. -А. – главен юрисконсулт, с депозирани писмени бележки оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за присъждането му в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № 24-0819-005249 от 03.01.2025г. на Началник група в Областна дирекция на МВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на В. А. С. за извършени нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 20.00 лева на осн. чл. 185 от ЗДвП, както и глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 26.11.2024г. около 15.45 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] в гр. Варна. По ул. „Габрово“ предприел маневра, движейки се назад, като при изнасянето си ударил паркиран на инвалидно място лек автомобил „Хонда ЦВР“ с рег. № [рег. номер]. Вследствие на ПТП върху паркирания л. а. „Хонда ЦВР“, както и върху управлявания от жалбоподателя лек автомобил били нанесени материални щети. След ПТП Сурталов не уведомил и не изчакал пристигането на полицейски служители, а преустановил движението си, изчакал около две – три минути, след което привел в движение управляваният от него автомобил и си тръгнал. Пряк очевидец на ПТП станал св. К., който записал регистрационния номер на автомобила, управляван от Сурталов. По сигнал за настъпило ПТП полицейски служители, сред които св. Д. извършили разследване, при което установили двата автомобила и било извършено наслагване на автомобилите. Снети били обяснения от водачите на автомобилите и от свидетели. Сурталов декларирал, че той е управлявал автомобила. Полицейските служители установили, че виновното поведение на жалбоподателя е в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП. С. С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление.

Въззивният съд е изложил аргументи защо счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, като анализирайки събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е направил обоснован извод, че извършеното нарушение е установено по категоричен начин и правилно е било квалифицирано като такова по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, както и правилно е било наложено съответстващото административно наказание на основание чл. 185 и чл. 175, ал.1, т.5 от същия закон.

Постановеното решение е правилно.

Относно въведените в касационната жалба възражения, районния съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован извод и относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от въззивния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание чл. 221 от АПК ги възприема като свои.

Неоснователни намира касационната инстанция възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В АУАН и НП е посочено, че Сурталов с поведението си е причинил имуществени вреди по паркирания лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № [рег. номер], като при движение назад го е блъснал с управлявания от него автомобил /„БМВ 118Д“ с рег. № [рег. номер]/. Посоченото описание на фактите отговаря напълно на приложената като нарушена норма, поради което не се приемат твърденията в жалбата, че словесното описание на нарушението не отговаря на правната норма под която е подведено. Именно поведението на жалбоподателя при управлението на автомобил „БМВ 118Д“ е довело до сблъсък между управлявания от него автомобил и друг такъв - паркиран автомобил, като са причинени имуществени вреди по паркирания автомобил. От това следва извода, че Сурталов е извършил нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както правилно е възприето от районния съд, а санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП е приложена правилно.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието /б.“а“/. Ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /б.“в“/. Вмененото с разпоредбата задължение не е било изпълнено от Сурталов като участник в пътнотранспортно произшествие, поради което е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Твърденията на жалбоподателя относно липсата на всички предпоставки, необходими за състава на изпълнителното деяние на вмененото му нарушение съдът намира за некореспондиращи със съвкупния доказателствен материал. В подкрепа на тези твърдения не се сочат каквито и да било доказателства водещи до съмнение относно установената от контролните органи фактическа обстановка, респ. не е оборена доказателствената тежест на съставения акт за установяване на административно нарушение.

Предвид горното, съдът при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1150 от 01.10.2025г. на Районен съд гр. Варна, четвърти състав, постановено по н.а.х.д. № 20253110202356/2025г.

ОСЪЖДА В. А. С., с [ЕГН], от гр. Варна, ул. „Д-р Василаки Пападополу“, № 51А, ет. 3, ап. 5, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата в размер на 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: