Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3034 от 17.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 5420/2026
Вид
Определение № 3034
Подписан
17.08.2026
В сила
17.08.2026
Състав
Николай Николов, Дамян Ивайлов Христов, Силвия Борисова Русева

Цитирани разпоредби

  • чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 73, ал. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 354а, ал. 3, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.269,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 309, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.309,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.309,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.56,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.61,ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.66 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 3, т. 1 · Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3034 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно наказателно дело № 20261100605420 по описа за 2026 година

Образувано е по подадена частна жалба от адвокат И.И. – САК служебен защитник на подсъдимата Л. М. И. срещу протоколно определение № 13350 от 17.06.2026 г. постановено по НОХД 6907/2026 г. по описа на СРС, 116-ти състав, с което съдът е изменил изпълняваната спрямо подсъдимата Л. М. И. с ЕГН: ********** мярка за неотклонение от „Гаранция в пари“ в „Подписка“.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че с присъда по процесното дело, подсъдимата И., е била освободена от наказателна отговорност и й е било наложено административно наказание глоба, с оглед на което счита, че следва да се приложени по леката хипотеза на чл.309,ал.4 от НПК, а именно- да се отмени мярката за неотклонение и да не се взема друга. Навежда се още, че по отношение на подсъдимата липсвала опасност да се укрие или да извърши престъпление, тъй като същата имала безупречно процесуално поведение - била стриктна и отговорна относно явяването си в съдебни заседания, не възпрепятствала разглеждането на делото, нито шиканирала процеса, като на последното съдебно заседание подсъдимата присъствала въпреки влошеното й здравословно състояние.

Прокуратурата не взема становище по подадената частна жалба.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и направеното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по НОХД 6907/2026 г. по описа на СРС, 116-ти състав е било образувано по обвинителен акт внесен от СРП на 11.05.2026 г., с който Л. М. И. е била обвинена в това, че на 31.08.2024 г., около 10:40 часа, в гр. София, ул. „514-та" пред № 18, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държала високорисково наркотично вещество 5FADB (синтетичен канабиноид) с тегло 5,05 грама, на стойност 151,50 лева (77,46 евро), включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

От материалите по досъдебното производство е видно, че по отношение на подсъдимата И.

1 е била взета мярка за неотклонение „ парична гаранция“ в размер на 300 лева, която не е била внесена. От материалите по делото се установява се още, че подсъдимата няма валиден документ за самоличност, сменила е неколкократно адреса си в хода на наказателното производство, както и че е била обявена за общодържавно издирване в хода на досъдебното производство. Следва и да се посочи, че след вземането на мярка за неотклонение „Гаранция“ и невнасяне й от страна на подсъдимата, прокуратурата не се възползвала от правомощието си по чл.61,ал.5 от НПК да направи искане за нейното изменение в домашен арест или задържане под стража.

На следващо място от фактическа страна се установява, че подсъдимата се е явила на две открити съдебни заседания по НОХД 6907/2026 г., като от съдържанието на протоколите е видно, че подсъдимата не възпрепятствала разглеждането на делото, нито е шиканирала процеса и в действителност подсъдимата е била докарана за съдебното заседание проведено на 17.06.2026 г. от екип на спешна медицинска помощ, поради болки в корема.

С Присъда № 377/17.06.2026 г., СРС е признал подсъдимата Л. М. И. за виновна в това, че на 31.08.2024 г., около 10:40 часа, в гр. София, ул. „******** без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държала високорисково наркотично вещество - 5FADB (синтетичен канабиноид) с тегло 5.05 грама, на стойност 151,50 лева (77,46 евро), включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата е тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като случаят е маловажен - престъпление по чл.

354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК и я е оправдал по първоначалното обвинение по чл. 354а, ал.

3, т. 1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободил подсъдимата от наказателна отговорност за престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК и е наложил административно наказание "глоба" в размер на 511.29 евро. Срещу така постановената присъда е подаден протест от страна на прокуратурата.

С атакуваното определение СРС е изменил изпълняваната спрямо подсъдимата мярка за неотклонение от „Гаранция в пари“ в „Подписка“, без да изложи конкретни съображения.

При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:

Подадената частна жалба е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество същата е неоснователна:

Мерките за неотклонение по съществото си са законово регламентирани мерки за процесуална принуда, целите им са посочени в разпоредбата на чл. 57 НПК и са насочени към осигуряване на нормалното протичане на наказателното производство и към осигуряване на изпълнението на влязлата в сила присъда. Именно за обезпечаването на целите на процеса се допуска ограничаване на правата на обвиняемия, респективно подсъдимия, но само дотолкова, доколкото е необходимо за ефективното му провеждане. За да осигури пропорционалност при ограничаването на правата на обвиняемия, НПК е въвел като основание за индивидуализиране на подходящата мярка за неотклонение /от подписка до задържане под стража/ различната степен на убедителност и интензивност на предпоставките по чл. 5, т. 1, б. "с" ЕКПЧ, намерили съответно отражение в чл. 56 и чл.57 от НПК.

Това означава, че във всеки конкретен случай следва да се прецени необходимо ли е за целите на процеса ограничение на правата на обвиняемия, респ. подсъдим и ако е така - в коя от посочените в закона форми то е достатъчно, като съдът е длъжен да отговори на въпроса коя форма на държавна принуда е адекватна по тежест на степента на риска от възпрепятстване на хода и приключването на процеса.

Проявна форма на тези принципни положения е и разпоредбата на чл. 309, ал. 1 НПК, в която е уредено генерално задължението на съда, след постановяване на присъдата да се произнесе и по мярката за неотклонение. Тази преценка е необходима, защото с оглед постановената присъда определената мярка за неотклонение може да се окаже неподходяща.

В тази връзка следва да се има предвид, че докато чл.309,ал.2 от НПК дава възможност на съда да утежни положението на подсъдимия като замени мярката му за неотклонение с по2 тежка или му вземе такава, то в чл.309,ал. 4 НПК са посочени хипотезите, при които съдът задължително отменя или заменя взетата мярка за неотклонение с най – леката предвидена в закона. От разпоредбата на чл.309,ал.4 от НПК е видно, когато спрямо подсъдимия е взета мярка за неотклонение гаранция, домашен арест или задържане под стража съдът има възможност да я замени с най- леката предвидена в закона, а именно- подписка или да я отмени изцяло. Последното е следствие от обстоятелството, че по действащия НПК вземането на мярка за неотклонение не е задължително, респ. вземането на мярка за неотклонение не представлява форма на наказание, а единствено държавна принуда осъществявана с оглед постигането на целите по чл.57 от НПК. В тази връзка следва да се посочи, че избраната мярка за неотклонение следва да бъде пропорционална, което е отразено и в разпоредбата на чл.56,ал.3 от НПК съобразно която при определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.

При съобразяване на тези принципни постановки и материалите по делото съдът намира, че определението на първата инстанция следва да бъде потвърдено. Вярно е че подсъдимата е била освободена от наказателна отговорност по чл.78а от НК. Вярно е и че същата е изпълнявала своите процесуални задължения, като се е явявала за насрочените пред СРС съдебни заседания. Следва обаче да се отчете, първо че така постановения съдебен акт не е окончателен, доколкото срещу него е бил подаден протест от страна на прокуратурата. На следващо място, противно на изложеното в жалбата, обстоятелството че подсъдимата се е явявала в насрочените открити съдебни заседание, не е аргумент в полза на това наложената й мярка за отклонение да бъде отменена изцяло. Явяването за насрочените открити съдебни заседания от страна на подсъдимата е било задължително съобразно разпоредбата на чл.269,ал.1 от НПК и неизпълнението на това процесуално задължение е могло да резултира в прилагането на разпоредбата на чл.66 от НПК, т.е. на подсъдимата да бъде взета по- тежка мярка за неотклонение. Предвид обстоятелствата, че подсъдимата не притежава валиден документ за самоличност и че същата многократно е променяла адреса си в хода на наказателното производство, настоящия състав намира, че в случая е необходимо да бъде потвърдена взетата от първата инстанция спрямо подсъдимата мярка за неотклонениеподписка, доколкото същата гарантира в адекватна степен, че подсъдимата няма да се укрие.

Така мотивиран Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13350 от 17.06.2026 г. постановено по НОХД 6907/2026 г. по описа на СРС, 116-ти състав, с което съдът е изменил изпълняваната спрямо подсъдимата Л. М. И. с ЕГН: ********** мярка за неотклонение от „Гаранция в пари“ в „Подписка“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3