Акт от 07.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92 07.07.2020 г. град Бургас

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, наказателно отделение

На дванадесети юни две хиляди и двадесета година

В публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Събчо Събев

ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова мл.с.Красен Вълев

Секретар: Румяна

Анчева

Прокурор: Росица

Дапчева като разгледа докладваното от съдия Иванова

ВНОХ дело № 391 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод депозирана жалба от адв. С.К.

***, в качеството му на защитник на подсъдимия К.Б.Н., ЕГН **********, срещу присъда № 4/28.02.2020 г., постановена по НОХД № 359/2019 г. по описа на Районен съд - Карнобат.

С посочената първоинстанционна присъда, след проведено при условията на чл. 371, т. 2 НПК съкратено съдебно следствие, подсъдимият Н. е бил признат за виновен в това, че на 27.04.2019 година около 10:30 часа в землището на с. М., обл.Бургас се опитал да се съвкупи с лице от женски пол – Й. Д. М. с ЕГН ********** от гр. София - на ***години, като я принудил към това със сила, събаряйки я на земята, притискайки тялото й и нанасяйки й удар в гръдната област, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.152, ал. 1, т.2, предл.І-во, вр. чл. 18, ал.1 от НК, във връзка с чл. 58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК е бил осъден и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на четири години и осем месеца, което на основание чл.57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС е било постановено да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.

Със същия съдебен акт районният съд, на основание чл. 59, ал.1 от НК, е приспаднал изцяло от така определено за изтърпяване наказание на подс. Н. в размер на четири години и осем месеца „Лишаване от свобода“ времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 27.09.2019 г. Първостепенният съд е взел отношение и касателно веществените доказателства, като е възложил и в тежест на Н. разноските по делото.

Пострадалото лице – св.М., не е била конституирана от първоинстанционния съд като частен обвинител и граждански ищец, тъй като тя не е пожелала.

Във въззивната жалба, дала повод за образуване на настоящото производство, се навеждат оплаквания, че наложеното наказание на Н. е явно несправедливо, поради което се моли за изменение на атакувания съдебен акт в насока намаляне на размера му.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на подсъдимия Н. – адв. К., поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения и с направеното искане за изменение на първоинстанционната присъда в насока намаляне размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ Подсъдимият К.Н. подкрепя искането на своя защитник.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита присъдата на първоинстанционния съд за обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаване на съдебния акт.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по същество - за неоснователна.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Първостепенният съд е съблюдавал правилата на процесуалния закон. Подсъдимият К.Б.Н. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съобразяване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за установена следната фактическа обстановка, която съвпада с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд:

Подсъдимият К.Б.Н. e роден на *** г. в гр. Карнобат, като постоянният му адрес е в с. М., общ.

Карнобат, обл. Бургаска. Той е с ЕГН: ********** и е *****, *****. Подсъдимият нямал приятели, не бил семеен, живеел в къщата на баща си в с.Мъдрино и пасял овцете му. Въпреки това, на кметския наместник на с.М.

- св.З. В., било известно, че имало оплаквания, че подсъдимият обикалял около къщите на самотно живущите жени в селото и им отправял сексуални предложения, като в предложенията си бил нежен и културен с цел да ги склони към полов акт.

Св.Йовка Митева била *** на *** години и живеела сама в къща, находяща се в края на с.М., обл.Бургас, в непосредствена близост до Земеделска кооперация „Зора“. Около месец преди 27.04.2019 г. един ден подсъдимият Н. бил застанал на оградата на къщата на св.М. и я наблюдавал, като на въпрос от нейна страна „Искате нещо да попитате ли?“, той й отвърнал: „Не, искам да се любя с вас!“. Св.М. му отреагирала възмутено, а подсъдимият си тръгнал без да каже нищо.

Тъй като св.М. искала да посети гроба на починалия си съпруг, на 27.04.2019 г., около 10.00 часа отишла на гробищния парк, който се намирал на около 2 км. от село М., и до който стигнала безпрепятствено без да среща хора. Самият път до там представлявал мека и отъпкана от моторни превозни средства пръст.

След като приключила със задълженията си на гробищата, към 10.30 часа на същия ден тръгнала да се прибира обратно по същия път и докато вървяла в землището на с.М., тя видяла, че срещу нея по пътеката се задавал овчар, който в това време пасял стадо овце. Когато вече се намирала на разстояние от него на около 100-150 метра, тя разпознала в лицето на овчаря подсъдимия К.Б.Н.. Когато подсъдимият приближил до пострадалата, тя го чула да казва “Ей сега ще те еба!“ докато я гледал в очите. Въпреки, че св.М. му отвърнала да не се закача с нея, за да няма проблеми, той продължил да се приближава към нея. Тогава св.М. се притеснила, че той може да й направи нещо, поради което започнала да бяга през нивата, засята с пшеница, и започнала да вика и моли за помощ, въпреки, че наоколо нямало хора. Подсъдимият тръгнал след нея, като постепенно, с цел да я настигне, ускорявал скоростта си. Когато настигнал свидетелката М., Н. дръпнал елечето, с което била облечена последната, поради което тя се спънала и паднала по очи. Подсъдимият й казал да си събува гащите, но тя успяла да се обърне по гръб докато лежи на земята и си свила краката. Въпреки това Н. се надвесил над нея, хванал с двете си ръце краката й и започнал да ги разтваря. Пострадалата започнала да се съпротивлява на тези негови действия, като го бутала и удряла с двете си ръце по главата и тялото. Едновременно с това, тя продължавала да си свива краката, поради което подсъдимият не успял да ги разтвори. От движенията на св.М., полата й се изхлузила нагоре към кръста, поради което й се видели белите долни гащи, с които била облечена. Тъй като опитите на Н. да й разтвори краката продължавали да бъдат неуспешни, той легнал с цялото си тяло върху св.М., като с едната си ръка я ударил силно в гръдната област. В резултат на удара, който получила, св.М. усетила силна болка, след което тя разтворила леко краката си и с единия крак нанесла на подсъдимия удар в половата област. След удара свидетелката усетила, че от кръста й надолу по цялата й черна пола, по долните й бели гащи и по дамските й чорапи я обляла топла течност, от която се разнесла миризма на урина. Ядосан от удара, който получил от св.М., Н. продължил да й нанася удари в гръдната област. През цялото време, докато Н. се опитвал да осъществи с нея насилствен полов контакт, тя му викала: „Недей, спри се, остави ме, това е грях да правиш така с мене!“, а подсъдимият й отговорил;“ Малко, само малко и край!“. Въпреки, че подсъдимият продължавал да я удря, св.М. се обърнала и видяла на по-малко от метър разстояние теслата, която носела, поради което се протегнала и успяла с дясната си ръка да я хване за дръжката, след което със сила ударила по челото подсъдимия с металната част на теслата. След нанесения му удар, Н. се изправил и без да каже нищо, тръгнал към стадото с овцете, стигнал до тях и легнал на земята. Св.М. успяла да се изправи на крака и тръгнала към дома си, като взела със себе си чантата си и теслата.

Тя решила да отиде до дома на св. Т.К.С., който бил бивш полицай и да му разкаже какво се е случило. Около 11,00 часа на 27.04.2019 г.пострадалата отишла в дома на св.С.. Последният видял, че тя била разтревожена, уплашена, разрошена и със зачервено лице. Свидетелят констатирал, че пострадалата била с измачкани дрехи, имала кал по краката си и от дрехите й миришело на урина. Св.М. разказала на св.С. какво се било случило непосредствено преди това между нея и подсъдимия. На зададен от него въпрос дали М. имала нужда от медицинска помощ, тя отговорила отрицателно, поради което той се обадил на полицейските органи на РУ-Карнобат към ОД на МВР-Бурагас, за да съобщи за инцидента.

На място в с.М. пристигнали полицейските служители свидетелите Х.Ш. и Р.М..

Те заварили св.М. в дома на св.С., където им разказала и на тях какво се е случило по-рано през деня между нея и подсъдимия. С оглед на това, свидетелите Ш. и М. предприели действия по установяване на Н., който те намерили в близост до гробищния парк, където пасял стадото с овцете. При вида на полицейските служители, подсъдимият се притеснил, но останал на място. Полицейските служители попитали подсъдимия защо се е опитал да изнасили св.М., но той отрекъл. Полицейските служители видели, че над лявата му вежда имало малка кървяща рана, за която Н. не дал смислено обяснение какво я е причинило.

Свидетелите М.и Х. възприели по време на първоначалния им разговор с подсъдимия, че той изглеждал гузен и през цялото време гледал надолу към земята. Непосредствено след разговора им, двамата полицейски служители задържали Н. за изясняване на ситуацията, като му обяснили каква е причината за това.

На 27.04.2019г. подсъдимият Н. бил освидетелстван. Било установено, че същият е около 50 годишен, с нормално телосложение, с ръст около 170 см, с кафяви очи, както и че бил облечен със светло синя на цвят долница и тъмно синя блуза. В областта над лявата му вежда било установено засъхнало червеникаво-кафяво петно с неправилна форма и с диаметър около 4 см. Установени са били и множество на брой червеникаво-кафяви петна засъхнала течност с неправилна форма по лявата ръка, които се намирали на разстояние около 9 см от китката към лакътя.

Видно от заключението на извършената комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза, било установено, че подс. К.Б.Н. не е бил на лечение, не е бил консултиран от психиатър и не се водил на отчет в ЦПЗ „Проф. Д-р Иван Темков“- гр.Бургас. При подс.К.Б.Н. нямало обективни и/или субективни данни към 27.04.2019г. да е бил в състояние на краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието, причинено от психична болест или слабоумие, което не би му позволило да бъде обвиняем и да участва в досъдебното и съдебно производство. Подсъдимият К.Б.Н. не бил изпадал в краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието, причинено от психична болест или слабоумие, което би му попречило да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи разумно действията си. Според експертите, изготвили експертизата, при Н. било налице диссоциално разстройство на личността, което не изключва способността за разбиране на свойството и значението на постъпките и разумно ръководене на действията, като същият можел да бъде задържан и да търпи ефективно наказание „Лишаване от свобода“.