Решение № 1003 от 26.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. Бургас, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20242100100544 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена искова претенция от И. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:******, чрез пълномощник адв. Радостин Пенев, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”В. Левски” №38, партер против Г. М. Я. ЕГН **********, с постоянен адрес: ****** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 21614 /двадесет и една хиляди шестстотин и четиринадесет/евро или 42255лева- главница, представляваща даден паричен заем и сума в размер на 23740/двадесет и три хиляди, седемстотин и четиридесет/лева- лихва за забава върху сумата от 42 255 лева за периода от 05.10.2019г. до 05.03.2024г., както и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, а при условията на евентуалност да заплати на ищеца посочените по-горе суми, с които се е обогатила неоснователно за негова сметка сметка.

Твърди се в исковата молба, че между страните в настоящото производство съществува облигационно правоотношение- неформален договор за заем, по силата на което на 05.10.2019г., ищецът превел по банков път на ответницата сумата от 27 000 евро.

Уточнява се, че уговорката била заемът да бъде върнат в рамките на четири години. До края на срока на договора, ответницата върнала само част от заеманата сума в размер на 10 530 лева. Заявява се, че натрупаната мораторна лихва до 05.03.2024г. е в размер на 23 740 лева.

Ответницата, в подадения отговор на исковата молба оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не познава ищеца и никога не го е срещала. Сочи, че през 2019 г. поискала заем от Х.Х., който бил неин работодател. Той и казал, че не може да и даде, но говорил със свой партньор- А.К., който можел да и помогне със заем. С последния ответницата се договорила, без формален договор, да и бъдат дадени в заем средства в размер на 27 000 евро, които тя да върне в срок до седем години. Уговорките между двамата били направени в присъствието на Х. и З.М. (колежка на ответницата). Ответницата заявява, че получила договорената сума, но не от сметката на А.К., а от сметката на ищеца И. П..

Впоследствие разбрала, че преводът е извършен от А.К., който има пълномощно за банковата сметка на ищеца.

Сочи се в отговора на исковата молба, че след една година ответницата Я. започнала 1 да връща частично заета сума. Първите шест превода направила директно по банкова сметка на заемодателя А.К., както и чрез „Изи пей“. Уточнява още, че му е давала и пари в брой, които са на обща стойност 2 300 лева и за които няма писмени доказателства, тъй като ги предала на доверие. Впоследствие и било казано да връща парите по банковата сметка на ищеца, което тя сторила. Оспорва твърдението на ищеца, че е върнала само 10 530 лева от заетата и сума. Ответницата подчертава, че ищеца И. П. не е страна по договора за заем, поради което няма облигационно право на вземане към нея, съответно тя не му дължи връщане. Признава, че дължи връщане на заета сума от А.К., но при настъпване на падежа по договора им за заем, а дължимата сума е в размер на остатъка от 27 000 евро, от които следва да се приспаднат на направените от нея частични плащания.

По отношение на срока на договора, ответницата оспорва той да е бил договорен за четири години. Заявява, че първоначално страните не били уточнили такъв. Едва по- късно, по време на ковид пандемията, със заемодателя А.К., уточнили срок от седем години за връщане на заема.

За неоснователна е счетена и претенцията на ищеца за мораторна лихва. В тази връзка, освен горните доводи за липса на договор между ищеца и ответницата, последната се позовава и на разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД, като сочи че за нея падежа на задължението е настъпил на датата на получаване на исковата молба- 29.05.2024 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че на 05.10.2019г., от сметка на ищеца е преведена по банков път на ответницата сумата от 27 000 евро. Не са налице противоречиви позиции и относно посоченото основание за плащането- заемни средства, както и че от името на наредителя, на преводното нареждане, подпис е положил А.К..

Спорът е съсредоточен върху това възникнала ли е валидно облигационна връзка между ищеца и ответницата, като по този повод е заявено насрещно възражение, че заемното правоотношение с предмет процесната сума всъщност е договорено между Г. М. Я. и А.Я.К..

По делото са представени преводно нареждане за кредитен превод за сумата от 27000 евро, както и платежни нареждания за връщане на заемни средства, включително извадка на хартиен носител от кореспонденция между ответницата и А.К., проведена по електронно мобилно приложение вайбър.

Съгласно разпоредбите на чл.240 ЗЗД, договорът за заем е реален, поради което за сключването му е необходимо не само съгласието на страните, но и предаване от заемодателя на заемателя на заетата парична сума. Същият има неформален характер, поради което обективирането му в писмена форма е от значение само за доказването му, когато заетата сума е на стойност над 5 000лв. Елементите от фактическия състав на договора са: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя и поемане на задължение за връщането и от последния. Облигационното правоотношение следователно възниква от момента на предаването на сумата, като е без значение за какво е предоставен заема.

Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на заемно правоотношение с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.

Показания по делото е дала свидетелката З.М., която споделя, че познава ответницата от дълги години, тъй като работят заедно за строителна компания, управлявана от Х.Х..

Споделя, че в офиса на дружеството се запознала с А.К.. През 2019г. последният бил препоръчан на ответницата от шефа и като човек, който би могъл да и предостави паричен 2 заем. Г. Я. имала такава необходимост, тъй като възнамерявала да закупи недвижим имот. На проведената среща в офиса на фирмата, К. обещал да предостави паричен заем на ответницата, като от нея по-късно разбрала, че това в действителност се е случило. Г. започнала да връща дадените средства на А.К., като при всеки превод му звъняла, за да го уведоми каква сума е пуснала. Категорична е, че колежката и е имала договорка с К., който е обещал да предостави в заем финансови средства и е поддържала комуникация единствено и само с него. По-късно станало ясно, че сумите са постъпили от сметката на трето лиценеизвестно на никого.

Съдът при съобразяване забраната за разпит на свидетели с цел установяване на заемно правоотношение над определената в процесуалния закон стойност кредитира показанията на свидетелката единствено в частта им, в която се излагат фактически твърдения за водени предварителни разговори по повод възможността за предоставяне на заемни средства и досежно нуждата на ответницата от финансиране.

В настоящия случай и при липса на признание за съществуването на заемното правоотношение, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване всички елементи на това правоотношение включително страните по него. Вече беше казано, ч е ответницата е получила парична сума в заявения в исковата молба размер. По делото обаче не е проведено необходимото успешно доказване в подкрепа на твърдението, че заемът е сключен между ищеца и ответницата. Възникването на такава, търсена и желана от страните, договорна обвързаност не се установява след внимателен анализ на приобщените в хода на процеса доказателства. Данни за постигане на съгласие за предоставяне на парични средства от П. на Г. и поемане на задължение за връщане на сумата от последната не са налични. Ясно е при това положение, че не се разкриват всички елементи от фактическия състав на сочената да е възникнала облигационна връзка. По делото са приети разписки и преводни нареждания, свидетелстващи за изплащане на суми от ответницата на К. по банков път с посочено основание- заемни средства, с които преводи се твърди, че са погасявани задължения към последния и това обстоятелство не се оспорва от ищеца. Казаното се потвърждава безусловно и от представената от самия ищец извадка на хартиен носител от кореспонденция между ответницата и А.К., проведена по електронно мобилно приложение вайбър. Превеждането на суми от сметка на ищеца и погасяване на част от заема по негова сметка няма как да се цени като убедително доказателство в подкрепа на тезата за сключен валиден договор за заем между него и Г. и категорично не опровергава позицията, че последната не е договаряла с него.

След като не се установят в своята взаимовръзка признаците от състава на заемното правоотношение и елементите от фактическия състав на договора главната заявена претенция като недоказана подлежи на отхвърляне.

При съобразяване на горното следва да бъде разгледан и заявения в условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване. Безспорно се установява от представеното преводно нареждане от 05.10.2019г., че на тази дата от патримониума на ищеца П. е излязла сумата от 27 000 евро и постъпила по сметка на ответницата. За това имуществено разместване липсва основание. Недоказана е останала позицията на ответницата, че е била в договорни отношения с А.К. и това е правоотношението по силата, на което е получила процесната сума. Тази теза не се подкрепя по достатъчно убедителен начин от приобщените в хода на съдебното дирене материали и най-вече при отчитане на факта, че липсва писмен договор за заем между страните и наличието на законова забрана за договори за сума над 5000 лева да бъдат слушани гласни доказателства. Последното правно ограничение на практика прави невъзможно доказването по несъмнен начин на твърдението за сключване на договор за заем между ответницата и лицето А.К.. Освен това неизяснени по делото са останали отношенията между третото лице и ищеца. При това положение съдът намира, че е налице дадено от ищеца на ответницата без основание като сумата е постъпила в 3 патримониума на Г. Я. и следва да бъде върната. Налице е обедняване на ищеца и обогатяване на ответницата, която не е установила основание за получаване на финансовите средства от ищеца, нито е въвела твърдения и ангажирала доказателства за връщане на търсената с исковата молба сума. Ето защо и след като е изпълнен фактическият състав на неоснователното обогатяване този иск като основателен трябва да се уважи.

Oтносно акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху върху главницата от 21 614 евро или 42 225 лева за периода от 05.10.2019г. до 05.03.2024г.: Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според чл.84 ал.2 ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на договаряне между страните или е посочен в закона- ако задължението не е изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т.е. определеният срок и в двата случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора. В контекста на изложеното, преди подаването на исковата молба няма данни по делото до ответницата да е била отправяна покана за плащане и в този смисъл няма основания да се приеме, че е била в забава преди тази искова молба. След като в исковия период по настоящето дело ответницата не е била в състояние на забава, то върху сумите не се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва и в тази му част иска за присъждане на сумата от 23 740 лева е неоснователен.