Решение № 348 от 24.10.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. гр. Ч. бряг, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ч. БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20244440100411 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК.

В Районен съд Ч. бряг е постъпила искова молба от Община Ч. бряг, с ЕИК 000414154, представлявана от А. А.ов - кмет чрез адв. Т. В. В.Т., сл. адрес гр.Ч. бряг, ул. „Е. срещу „Б. .“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.Ч. бряг, ул. „Д. В.“., представлявано от управителя А. Т. И., ЕГН ********** за сумата от 420,01лв. /четиристотин и двадесет лева и една стотинка/, не извършени плащания на наем за м. март, април и май 2023г. в следствие на което дължи сумата от 385,20лв./триста осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/ като главница и сумата в размер на 34,81 /тридесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ като законна лихва от 01.06.2023г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.

В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане № 266 от 26.03.2024 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си срещу възразилия длъжник в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 275/2024 г./.В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба, като е образувано гр. дело № 411/2024 г. по описа на Районен съд – Ч. бряг.

След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно заседание чрез упълномощения процесуален представител на Община - гр. Ч. бряг, адв. Т. В. В. – Т., между Общината и ответника е сключен договор за наем на недвижим общински имот с рег.№ 981 00-261/01.07.2021 г., за срок от пет години, като на ответника в качеството му на наемател е предоставен за временно и възмездно ползване общински недвижим имот, представляващ Магазин №3.14, за търговия с промишлени стоки /дрехи и обувки/ с площ 9,00 кв.м.. находящ се в гр.Ч. бряг на ул.Любен Каравелов №4. кв.5, парцел I - Общински Пазар.

Ответникът - „Б. ." ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.Ч. бряг, ул.Д. В. ., представлявано от управителя - А. Т. Т., ЕГН **********, е неизправна страна по горепосоченият договор за наем, като не е извършил плащания по същия за период от три месеца, а именно: март, април и май 2023 год., вследствие на което дължи сумата от 385,20 лв. /триста осемдесет и пет лева и 20 ст./ - като главница и сумата в размер на 34,81 лв./тридесет и четири лева и 81 ст./ - като законна лихва от 01.06.2023г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.

На 07.06.2023 г. със Споразумение № 98-00-261-/2/ сключено между Кмета на Община Ч. бряг и ответника, наемните отношения между страните са прекратени считано от 01.06.2023г.

Сочи се от ищеца, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, поради което е инициирано производството по реда на чл. 410 от ГПК. След като длъжникът е възразил, изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение е блокирана и въз основа на същата, кредиторът не би могъл да се снабди с изпълнителен лист, поради което за него е налице правен интерес от търсената искова защита да бъде установен по реда на чл. 415, чл.

422 от ГПК дължимостта на оспорените суми.

Районният съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор за наем на недвижим общински имот с рег.№ 9800-261/01.07.2021 г., Община гр. Ч. бряг се легитимира, като собственик на общински терен, представляващ представляващ Магазин №3.14, за търговия с промишлени стоки /дрехи и обувки/ с площ 9,00 кв.м.. находящ се в гр.Ч. бряг на ул.Любен Каравелов №4. кв.5, парцел I - Общински Пазар. По силата на сключен между страните Договор за наем Община гр. Ч. бряг отдала под наем гореописания имот на „Б. ." ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.Ч. бряг, ул.Д. В. ., представлявано от управителя- А. Т. Т., ЕГН **********.

Съгласно Раздел IV, чл. 23 от сключения договор за наем, наемателят се е задължил да заплаща определеният месечен наем в срок до 10-точисло на текущия месец, както и че при просрочване на плащането по наема, наемателят се задължава да заплаща неустойка в размер на 1% от месечната наемна цена за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от дължимата наемна цена.

На ответника са изпращани покани за доброволно изпълнение, с които е уведомяван, че е в неизпълнение по горепосоченият договор, също така е канен да плати задълженията си. но това не е сторено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове, предмет на разглеждане по настоящото дело, черпят правното си 2 основание от разпоредбата на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.з., и касаят вземане, заявено по реда на чл. 410 от ГПК. Правният интерес у ищеца от установителната искова претенция е обусловен от депозираното от ответника, в качеството му на длъжник по издадената заповед за изпълнение, възражение срещу дължимостта на процесните суми, поради което законодателят е предвидил възможността ищецът – кредитор по заявеното по чл. 410 от ГПК парично вземане, да получи сила на пресъдено нещо относно същото, тъй като с депозираното възражение срещу издадената заповед за изпълнение, въз основа на последната не може да се издаде изпълнителен лист. Едва след уважаване на исковата претенция издадената вече заповед влиза в сила и съставлява годно основание въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист.

В обсъжданата хипотеза вземанията на Община – гр. Ч. бряг произтичат от сключен договор за наем, като възникналите облигационни отношения между страните, черпят своето правно основание от разпоредбите на чл. 79 във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът, в качеството си на наемател, дължи уговорената наемна цена за ползването на процесния имот.

Договорът за наем е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи на наемателя нейното нормално използване. С извършеното предаване на наетата вещ ищецът е изпълнил задължението си по договора. Сред основните задължения на наемателя, вменени от закона и сключения в случая договор, са да плаща наемната цена, да пази наетата вещ и да я върне на наемодателя след прекратяване на наемния договор.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 от ГПК/, наемодателят следва да установи факта, че наемателят е ползвал отдадения под наем имот през заявения период. В случая събраните по делото доказателства, биха могли да бъдат опора на стабилен доказателствен извод относно твърденията на ищеца.

Ангажираните от него доказателства установяват, че през изследвания период процесният обект е ползван от „Б. ." ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.Ч. бряг, ул.Д.

В. ., представлявано от управителя- А. Т. Т., ЕГН **********. Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. Изложените по-горе съображения налагат извода, че претенцията на ищеца е основателна и доказана за сумата от 420,01лв. /четиристотин и двадесет лева и една стотинка/ не извършени плащания на наем за м. март, април и май 2023г. в следствие на което дължи сумата от 385,20лв./триста осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/ като главница и сумата в размер на 34,81 /тридесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ като законна лихва от 01.06.2023г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Предвид обстоятелството, че исковото производство по чл. 415-422 3 от ГПК е продължение на заповедното производство по чл. 410 от ГПК съдът е длъжен да провери спазено ли е изискването за идентичност между заповедното и исковото производство, както от субективна, така и от обективна страна. Т.е. заявителят по заповедното производство е длъжен, при постъпило възражение от страна на длъжника, да предяви иск за установяване дължимостта на същото по основание и размер вземане, което е оспорено и което било заявено в заповедното производство. Ако ищецът желае да предяви иск и за друго свое вземане срещу длъжника, на негово разположение е възможността да предяви осъдителен иск. В случая ищецът е заявил по реда на чл. 410 от ГПК претенция за заплащане на дължим наем по сключен между страните Договор за наем, като основателността именно на тази претенция е предмет на установяване по настоящото дело, в каквато насока е и заявеното в исковата молба.

В предоставено по делото Изложение с вх. № 4718/02.10.2024г. от А. Т. Т. – управител на Б.

." ЕООД, ЕИК . твърди, че е погасила задължението си към Община Ч. бряг с депозираната предварително сума от 2 /два/ наема, на стойност 180,00 /сто и осемдесет /лв. Твърди, че в договора било записано, че депозита се възстановява при изтичане на договора, но на нея не бил възстановен.

Видно от Писмени бележки с вх. № 4539/25.09.2024г., подадени от Община Ч. бряг, с ЕИК 000414154, представлявана от А. А.ов-кмет е, че съгласно чл. 24, ал. 5 от договор за наем на недвижим общински имот с рег.№ 98-00-261/01.07.2021 г. при прекратяване на договора при виновно неизпълнение от страна на наемателя, внесеният депозит като гаранция за изпълнение на клаузите по договора, остават в полза на наемодателя.

Отговорността на длъжника за забавата в изпълнението не отпада при разваляне на договора. По отношение искането за присъждане на сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото производства, същото се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска, като ответникът следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство. В случая разноските в настоящото производство възлизат на сумата от 425,00 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/, от които: 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. – внесена държавна такса.

Касателно разноските по ч. гр. дело № 275/2024 г. по описа на Районен съд – Ч. бряг, настоящият състав намира, че в полза на заявителя по делото следва да бъдат присъдени разноски в размер на 425,00 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/, от които: 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. – внесена държавна такса.

Водим от горното, Районен съд – Ч. бряг

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, че „Б. ." ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.Ч. бряг, ул.Д. В. ., представлявано от управителя- А. Т. Т., ЕГН **********, ДЪЛЖИ по издадената от Районен съд – Ч. бряг заповед № 156/07.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 275/2024 г. в полза на кредитора Община Ч. бряг, с ЕИК 000414154, представлявана от А. А.ов-кмет, сл.адрес гр.Ч. бряг, ул. „Е., сумата 385,20 лева (триста осемдесет и пет лева и 20 стотинки), представляваща главница за договор за наем на недвижим общински имот, ведно със законна лихва за период от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 34,81 лева (тридесет и четири лева и 81 стотинки), представляваща законна лихва за период от 01.06.2023 г. до 05.02.2024 г., дължима по Договор за наем на недвижим общински имот Номер: Рег. № 98-00-261/01.07.2021г. за временно и възмездно ползване общински недвижим имот, представляващ Магазин №3.14, за търговия с промишлени стоки /дрехи и обувки/ с площ 9,00 кв.м.. находящ се в гр.Ч. бряг на ул.Любен Каравелов №4. кв.5, парцел I - Общински Пазар.