Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 983 от 19.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 554/2025
Вид
Определение № 983
Подписан
19.08.2025
В сила
19.08.2025
Състав
Ива Николаева Стефанова, Атанас Димов Атанасов, Трифон Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 983 гр. Стара Загора, 19.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Н. Стефанова

Членове:

Трифон Ив. Минчев

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500554 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на ,,А.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители А.В.Д. – главен изпълнителен директор, и М.М. – изпълнителен директор, действащи заедно чрез адв. Л. Р., срещу определение № 442/16.07.2025 г. по ч.гр.д. № 693/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е върнато, а производството по делото е прекратено.

Излагат се доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и се претендира отмяната му и постановяването на ново, с което бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение за претендираните вземания.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по подадено в Единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/ заявление на ,,А.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу „С.Г.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ***, представлявано от законния си представител Т.С.С. – управител, за сумата от 219,15 лв. - главница, 11,76 лв. –мораторна лихва за периода от 02.12.2024 г. до 24.06.2025 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.06.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство в общ размер от 421,25 лв., от които 21,25 лв. – платена държавна такса и 400 лв. – платено 1 адвокатско възнаграждение.

Към заявлението е приложено преводно нареждане от 23.06.2025 г., от което се установява, че заявителят е заплатил по сметката на Районен съд – Чирпан сумата от 21,25 лв. за държавна такса.

Постъпването на сумата по сметката на съда е удостоверено от деловодител в Районен съд – Чирпан.

С разпореждане от 26.06.2025 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение и е дал указания на заявителя да довнесе държавна такса в размер на 3,75 лв., представляваща разликата от платената такса в размер на 21,25 лв. и дължимата според съда такса от 25 лв.

В изпълнение на указанията пълномощникът на ,,А.Б.“ ЕАД е подал молба, с която е поискал съда да отмени по реда на чл.253 от ГПК своето разпореждане, предвид че при подаването на заявлението е била заплатена дължимата при извършването на процесуални действия в електронна форма през ЕПЕП държавна такса.

С обжалваното определение заповедният съд е върнал заявлението поради неотстраняване на нередовността му в предвидения в закона срок, и е прекратил производството по делото.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения от закона срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.3 от ГПК, приложима и в заповедното производство, при предявяване на искането за защита или съдействие се събира държавна такса.

Ал. 4 урежда хипотезите на извършване на искането за защита и съдействие в електронна форма по чл.102е в ЕПЕП, в които случаи дължимата държавна такса да се намалява с 15 на сто.

Чл.102е от ГПК предвижда, че всички процесуални действия на страните може да се извършват в електронна форма, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закона е предвидено извършването им по друг начин.

В случая ,,А.Б.“ ЕАД е подало заявлението си за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в електронна форма в ЕПЕП, а естеството на това процесуално действие или закона не изключват извършването му по този начин.

Дължимата съгласно чл.12 т.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК държавна такса при подаване на заявлението е в 2 размер на 25 лв., а намалена по реда на чл.73, ал.4 от ГПК с 15 % е в размер на 21,25 лв.

Ето защо указанията на заповедният съд до заявителя, че дължи заплащането на допълнителна държавна такса в размер на 3,75 лв. са неправилни, което от своя страна обуславя неправилността на обжалваното определение и неговата отмяна.

При извършената преценка на основателността на заявлението, въззивният съд намира, че са налице процесуалните предпоставки за уважаването му, т.к. не са налице пречки по смисъла на чл.410 и чл.411, ал.2 т.2 и т.4 от ГПК.

Касае се за парично вземане в размер под 25 000 лв.; заявлението е редовно, т.к. отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, и съдържа искане за издаване на изпълнителен лист; не се касае за вземане, произтичащо от договор с потребител, т.к. длъжникът е юридическо лице-търговско дружество; искането не противоречи на императивна правна норма или на добрите нрави, т.к. се претендира заплащането на дължимите месечни такси и потребление за предоставени електронни съобщителни услуги и лихва за забава върху тях; длъжникът има седалище и място на дейност на територията на Република България.

Налице са и предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за направените от заявителя разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, чието заплащане е надлежно с представените към заявлението писмени доказателства.

При това положение са налице всички изискуеми по закон предпоставки за уважаване на заявлението на ,,А.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. срещу „С.Г.“ ЕООД за претендираните със заявлението суми за главница и мораторни лихви, законана лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата и направените в заповедното производство разноски за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него да се постанови издаването на заповед за изпълнение в полза на ,,А.Б.“ ЕАД срещу „С.Г.“ ЕООД за претендираните със заявлението суми за главница и мораторни лихви, законана лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата и направените в заповедното производство разноски за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1 пр. 2-ро от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 442/16.07.2025 г. по ч.гр.д. № 693/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан и вместо него РАЗПОРЕЖДА да се издаде в полза на ,,А.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители А.В.Д. – главен изпълнителен директор, и М.М. – изпълнителен директор, действащи заедно чрез адв. Л. Р., заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу „С.Г.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.

Ч., ***, представлявано от законния си представител Т.С.С. – управител, за сумата от 219,15 лв. - главница, 11,76 лв. – мораторна лихва за периода от 02.12.2024 г. до 24.06.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.06.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, както и за разноските в заповедното производство в общ размер от 421,25 лв., от които 21,25 лв. – платена държавна такса и 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Чирпан за издаването на заповедта за изпълнение по на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4