Решение № 906 от 24.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. Пловдив, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20265330201353 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Димирафарма“ ЕООД, ЕИК: ****8, със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н „М.“, бул. „Р.“, сграда на Медицински център „М.“, представлявано от управителя В. С. М. срещу Наказателно постановление № РД-04-XII-Б-3/06.02.2026 г., издадено от д-р А.

В. А. – директор на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Пловдив, с което на основание чл. 291, ал. 1 във вр. с чл. 294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 533,88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента) евро за нарушение по чл. 219 от ЗЛПХМ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради съставяне на акта за установяване на нарушението в отсъствието на негов надлежен представител.

Твърди, че явилото се при изпълнение на процедурата лице, не е изрично упълномощено да подписва и получава такъв вид актове, а представителната му власт да е за по-ограничен кръг правни действия. Счита, че по този начин е ограничено правото му на защита. Поддържа още приетата за нарушена правна норма да не съдържа правило за поведение и затова да не може да бъде нарушена. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт М. Т. която 1 оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище възраженията по жалбата да са неоснователни. Пледира явилият се при съставянето на акта пълномощник на жалбоподателя да е имал представителна власт от дружеството пред всички държавни и общински органи на територията на област Пловдив. Поддържа в ЗАНН да не е регламентирано изискване към съдържанието на пълномощното, с което се легитимира представителят на нарушителя, включително да не се изисква то да съдържа изрично упълномощаване за конкретни действия. Намира за правилно определена правната квалификация на деянието. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Димирафарма“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 12.02.2026 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 26.02.2026 г., поради което 14дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „Димирафарма“ ЕООД стопанисвал аптека, находяща се в гр. П., кв. „**“, У***** въз основа на издадено му Разрешение № АП-10212/07.11.2019 г. за търговия на дребно с лекарствени продукти, с изключение на приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура.

Жалбоподателят имал сключен договор с дружеството „Деливъри Солюшънс“ ЕООД, което извършвало по занятие куриерски услуги. Предмет на договора било предаване на пратки от куриери до крайните им получатели, като за целта в склада на аптеката се съхранявали доставени пратки, които трябвало да бъдат взети от техните получатели. В аптеката било монтирано и ПОС-терминално устройство за регистриране и заплащане на пратките с номер SN: ***********.

Със Заповед № РД-01-813/30.12.2024 г. на директора на РЗИ – Пловдив на свид. Д. Г. Ж. – държавен здравен инспектор I I степен в отдел „ОКМД“, дирекция „Медицински дейности“ в РЗИ – Пловдив, било възложено да упражнява държавен здравен контрол над изрично изброените в заповедта обекти. Сред тях под № 11 била посочена аптеката с № **********, стопанисвана от жалбоподателя „Димирафарма“ ЕООД и находяща се в гр. П., кв. „*“, ******.

2

На 09.12.2025 г. свид. Ж. извършил проверка на дейността на тази аптека, при което установил, че там се съхранявали, приемали и предавали пратки, доставяни от куриера „Деливъри Солюшънс“ ЕООД. Констатациите от проверката били описани в протокол, препис от който бил връчен на служител на жалбоподателя, работещ в аптеката.

Свидетелят Ж. изпратил до жалбоподателя „Димирафарма“ ЕООД на регистрираните му седалище и адрес на управление покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Поканата била връчена на 22.12.2025 г.

На 19.01.2026 г. свид. Ж. съставил АУАН с № 00696 срещу дружеството жалбоподател в присъствието на негов пълномощник и на свидетел. Препис от акта бил връчен срещу разписка на пълномощника.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и от писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Д. Г. Ж.. От тях се установяват обстоятелствата по проверката, както и по съставянето на АУАН. Изяснява се на първо място, че проверката е извършена в аптека в гр. Пловдив, стопанисвана от жалбоподателя, както и че в складовото помещение на обекта са наблюдавани пратки, обозначени като доставяни от търговеца „Деливъри Солюшънс“ ЕООД. Свидетелят изяснява, че на същата дата е извършил справка в интернет страницата на куриерското дружество, при която е установил, че адресът на проверената аптека е посочен като място за получаване на пратки от клиентите. В тази част показанията на свид. Ж. кореспондират с писмените доказателства по делото – протокол за проверка от 09.12.2025 г. и приложената към него разпечатка. Накрая в показанията на свидетеля се съдържа доказателствена информация и относно процедурата по съставянето на АУАН. Разкрива се, че явилото се за жалбоподателя лице е представило пълномощно, като е заявило, че се явява по изпратената покана.

Свидетелят изяснява още, че пълномощникът доброволно е подписал акта и е приел екземпляр от него, без в нито един момент да възразява за липса на представителна власт за тези действия. В показанията си свид. Ж. възпроизвежда обстоятелства, които е наблюдавал пряко и е възприел като очевидец. Твърденията му изцяло намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства, които служат за тяхната проверка. По тези съображения съдът ползва с доверие показанията на свид. Ж..

От Разрешение № АП-1021-2/07.11.2019 г. за търговия на дребно с лекарствени продукти, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (лист 20 от делото) се установява, че в полза на 3 жалбоподателя „Димирафарма“ ЕООД е разрешено да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, като открие аптека в гр. П., кв. „*“,********.

От писмо с вх. № 36290/08.04.2026 г. от управителя на „Деливъри Солюшънс“ ЕООД (лист 23 от делото) се изяснява, че посоченото дружество е в договорни отношения с жалбоподателя „Димирафарма“ ЕООД с предмет предаване на пратки от куриери до крайните им получатели, като съгласно анекс 1 от договора съществува обект, находящ се в гр. П., кв. „*“ и в него през месец декември 2025 г. е имало активност по предоставяне на услугите по предаване на пратки.

От протокол от 09.12.2025 г. за извършена проверка се установява, че на посочената дата е проверен търговски обект – аптека, стопанисвана от дружеството жалбоподател „Димирафарма“ ЕООД и находяща се в гр. П, ул.

„С.“ № *, като в обекта са съхранявани пратки от логистичната дейност на „Деливъри Солюшънс“ ЕООД и е налично ПОС-терминално устройство за тяхното заплащане, като към протокола е приложен иззет фискален бон.

От Заповед № РД-01-813/30.12.2024 г. на директора на РЗИ – Пловдив (лист 13-16 от делото) се установява, че на свид. Д. Г. Ж. е възложено да упражнява държавен здравен контрол на територията на област Пловдив, като съгласно т. 11 от заповедта контролните му правомощия обхващат и аптека, находяща се в гр. П., кв. „*“,*******, стопанисвана от жалбоподателя „Димирафарма“ ЕООД.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на пълномощник на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател.

Основното възражение, което се прави с жалбата, е за допуснато процесуално нарушение при съставянето на АУАН поради отсъствието на изрична представителна власт в полза на явилия се при съставянето на акта пълномощник да представлява дружеството в производства по ЗАНН.

Възражението е неоснователно. От материалите по делото се установява, че актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на явил се пълномощник на жалбоподателя, като на същата дата му е връчен и препис от акта. Преди да се пристъпи към съставянето на акта до жалбоподателя е изпратена покана по седалището и адреса му на 4 управление, която е получена съгласно известието на лист 30 от делото. При явяването на упълномощеното лице В. И. А. той е представил пълномощно пред актосъставителя, подписал е и е приел акта, без в нито един момент да възрази, че няма такива пълномощия. При тези факти съдът намира, че лицето, което е присъствало при съставянето на АУАН и е получило преписа, се е явило именно по поръчение от жалбоподателя, който е бил поканен. До самия пълномощник Александров покана не е била изпращана. Получавайки поканата, жалбоподателят е бил уведомен какво действие предстои да бъде извършено и сам е взел решението да възложи на своя пълномощник В. И. А. да се яви за съставянето, предявяването и получаването на акта. Поради това не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, който сам е определил кое лице да го представлява в процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Съдът намира, че да се твърди, че лицето, което сам жалбоподателят е посочил и натоварил със задачата да се яви за съставянето и предявяването на акта, всъщност нямало такива права, би представлявало недопустима злоупотреба с право.

В пълномощното, с което се легитимира явилият се пълномощник В. И.

А., изрично е посочено, че той може да представлява дружеството „Димирафарма“ ЕООД пред всички държавни и общински органи на територията на област Пловдив. След това общо овластяване в пълномощното се съдържа и изрично учредена представителна власт на пълномощника пред органите на РЗИ за получаване и подписване на всякакви документи и справки. Липсват предвидени ограничения при формулирането на представителните правомощия на упълномощеното лице какви видове документи може да получава, а вместо това е използвана конструкцията „всякакви документи“, сред които несъмнено попада и АУАН. От съдържанието на пълномощното е видно, че изразът „във връзка с посочените права“ е използван досежно правата на пълномощника да представлява упълномощителя пред изброените институции, а не само да извършва регистрации, което оправомощаване фигурира в отделно изречение.