Определение № 1080 от 28.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1080 гр. Габрово, 28.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500697 по описа за 2025 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от Образувано е по частна жалба с вх. № 10255/31.10.2025 г. подадена от „Кредит Инс” АД, чрез пълномощник адв. С. М., против Разпореждане № 3332/16.10.2025 г. по ч. гр. д. № 2475/2025 г. по описа на РС-Габрово, с което е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Оспорват се изводите на заповедния съд за отхвърляне на подаденото заявление по чл.410 ГПК, с което от жалбоподателя е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично вземане срещу С. П.

Т., за следните суми: 650 лв., главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" № ДЗ013475/23.04.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, 78 лв., договорна лихва за периода 23.05.2025-23.08.2025 г., 14, 52 лв., законна лихва за забава за периода 24.05.2025 г. – 19.09.2025 г., 21, 25 лв., заплатена държавна такса и 700 лв., адвокатско възнаграждение. Твърди се, че неправилно са тълкувани разпоредбите на закона и прилагане на съдебната практика. Заповедното производство по реда на ГПК е строго формално производство, с което се цели бързина и процесуална икономия при издаването в полза на кредитора на изпълнително основание по едно безспорно вземане. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл. 410, ал.2 от ГГЖ, следва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и ал.З и чл.128, т. 1 и 2 от ГПК. Налице е препращане към съдържанието на исковата молба и нейните задължителни реквизити, посочени в чл. 127, ал. 1, т. 1-6 от ГПК. Един от тези реквизити е, че заявлението следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането - чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Производството по делото е еднофазно и безспорно, като се развива на базата на твърденията на заявителя, 1 изложени в декларативна форма и проверката на съда се ограничава в рамките на твърденията на заявителя. В заявлението жалбоподателят е индивидуализирал вземанията си не само по размер и период, но и ясно и точно са описани обстоятелствата, от които то произтича. Сочи се, че производството по чл. 410 от ГПК няма за цел проверка и произнасяне по основателността на претендираното от заявителя вземане – в случая по въпросите има ли такъв договор за кредит, настъпили ли са основанията за предсрочна изискуемост. В това производство заявителят не прилагал други доказателства освен договора за потребителски кредит, заедно с всички негови приложения. Считат, че неправилно съдът е отхвърлил заявлението с мотив, че не е представено уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Сочат, че съдът не им дал възможност за излагане на обстоятелства в тази връзка и посочват, че са уведомили длъжника за настъпилото обстоятелства чрез изпращане на електронно съобщение на посочения от него в заявката имейл адрес. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Кредит Инс” АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. П. Т., за сумата от 650 лв., главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" № ДЗ013475/ 23.04.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, сумата от 78 лв., договорна лихва за периода 23.05.2025-23.08.2025 г., сумата от 14, 52 лв., законна лихва за забава за периода 24.05.2025 г. – 19.09.2025 г., сумата т 21, 25 лв., заплатена държавна такса и сумата от 700 лв., адвокатско възнаграждение.

Паричното вземане е по задължение по договор за потребителски кредит с „Екстра" № ДЗ013475/23.04.2025 г., сключен с „Кредит Инс“ АД и С.

П. Т., по силата на който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 650 лв., представляваща главница.

Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, разсрочено на 6 равни месечни вноски. До датата на подаване на настоящото заявление Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 23.05.2025, 23.06.2025, 23.07.2025, 23.08.2025. Процесните суми се претендират на основание предсрочна изискуемост. Предвид разпоредбата на т. 9.2 от Общите условия, приложими към договора за потребителски кредит, сключен между страните, кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две поредни 2 погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план,както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени до момента лихви и разноски.

За да отхвърли заявлението за процесните суми районният съд е изложил съображения, че не е настъпила предвидената в чл. 9.2 от Общите условия предсрочна изискуемост на кредита. В посочената клауза се предвижда, че уведомяването за обявената предсрочна изискуемост се осъществя по реда на чл. 12.1 и сл. от настоящите Общи условия. От своя страна чл. 12.1 от ОУ предвижда, че „Всички уведомления и изявления по сключен Договор за заем трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на кредитополучателя, посочени при сключване на Договора. В случай че кредитополучателят промени адреса си, той е длъжен да уведоми кредитодателя, като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения, достигнали до стария адрес, ще се считат за получени“. Посочил е, че към заявлението по чл. 410 от ГПК не е приложено уведомление до длъжника за обявяване на вземането по Договор за потребителски кредит без поръчителство „ЕКСТРА” № ДЗ013475/23.04.2025г. за изцяло предсрочно изискуемо, а падежа на задължението по договора ще настъпи на 23.10.2025г., поради което не са налице основанията за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Представянето на доказателства за обявяването на кредита за предсрочно изискуем не е изискване за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Независимо от това обаче следва да се посочи, че заявителят не е изложил твърдения относно основанието, на което иска издаването на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. В заявлението единствено е посочено, че основанието, на което се претендира вземането е предсрочна изискуемост, но не са наведени твърдения, който да индивидуализират в достатъчна степен посоченото основание. Едва в частната жалба, заявителят излага твърдения относно начина, по който е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, но отново не се посочва датата, на която се е осъществило това обстоятелство. Предвид това, не може да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото вземането не е индивидуализирано в достатъчна степен.

Независимо от горното обаче, следва да се има предвид, че съгласно чл.

18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР, при договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а съгласно ал. 2 - за доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен 3 документ съдържащ електронно изявление. Така при договорите за финансови услуги, сключвани от разстояние, в тежест на доставчика на финансовата услуга е да осигури наличието на документ, който обективира съгласието на потребителя с договора. Правилото произтича от по-засилената защита, която законът предоставя на потребителите при предоставяне на финансови услуги от разстояние. В изпълнение на задължението си по чл. 410, ал. 3 от ГПК при сключен договор за потребителски кредит от разстояние заявителят не е освободен от задължението си да ангажира годни доказателства за това, че са направени валидни електронни изявления от страните, насочени към сключването на договора. Липсата на изходящ от длъжника документ, който да удостоверява изявлението му, че е съгласен с договора, е основание за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в случаите когато приложение намира ЗПФУР.

В случая към заявлението по чл. 410 ГПК не са представени доказателства, от които да се установява, че е спазен реда и формата за сключване на договора за потребителски кредит от разстояние, и в частност реда и формата на отправяне на валидно електронно изявление, в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУУ, което е необходимо, за да бъде ангажирана отговорността на длъжника за неизпълнение.

Предвид изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, а разпореждането, макар и с различни мотиви, следва да бъде потвърдено като краен резултат.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3332/16.10.2025 г. по ч. гр. д. № 2475/2025 г. по описа на РС-Габрово.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1080 гр. Габрово, 28.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500697 по описа за 2025 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от Образувано е по частна жалба с вх. № 10255/31.10.2025 г. подадена от „Кредит Инс” АД, чрез пълномощник адв. С. М., против Разпореждане № 3332/16.10.2025 г. по ч. гр. д. № 2475/2025 г. по описа на РС-Габрово, с което е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Оспорват се изводите на заповедния съд за отхвърляне на подаденото заявление по чл.410 ГПК, с което от жалбоподателя е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично вземане срещу С. П.

Т., за следните суми: 650 лв., главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" № ДЗ013475/23.04.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, 78 лв., договорна лихва за периода 23.05.2025-23.08.2025 г., 14, 52 лв., законна лихва за забава за периода 24.05.2025 г. – 19.09.2025 г., 21, 25 лв., заплатена държавна такса и 700 лв., адвокатско възнаграждение. Твърди се, че неправилно са тълкувани разпоредбите на закона и прилагане на съдебната практика. Заповедното производство по реда на ГПК е строго формално производство, с което се цели бързина и процесуална икономия при издаването в полза на кредитора на изпълнително основание по едно безспорно вземане. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл. 410, ал.2 от ГГЖ, следва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и ал.З и чл.128, т. 1 и 2 от ГПК. Налице е препращане към съдържанието на исковата молба и нейните задължителни реквизити, посочени в чл. 127, ал. 1, т. 1-6 от ГПК. Един от тези реквизити е, че заявлението следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането - чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Производството по делото е еднофазно и безспорно, като се развива на базата на твърденията на заявителя, 1 изложени в декларативна форма и проверката на съда се ограничава в рамките на твърденията на заявителя. В заявлението жалбоподателят е индивидуализирал вземанията си не само по размер и период, но и ясно и точно са описани обстоятелствата, от които то произтича. Сочи се, че производството по чл. 410 от ГПК няма за цел проверка и произнасяне по основателността на претендираното от заявителя вземане – в случая по въпросите има ли такъв договор за кредит, настъпили ли са основанията за предсрочна изискуемост. В това производство заявителят не прилагал други доказателства освен договора за потребителски кредит, заедно с всички негови приложения. Считат, че неправилно съдът е отхвърлил заявлението с мотив, че не е представено уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Сочат, че съдът не им дал възможност за излагане на обстоятелства в тази връзка и посочват, че са уведомили длъжника за настъпилото обстоятелства чрез изпращане на електронно съобщение на посочения от него в заявката имейл адрес. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед.