Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20 от 26.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 162/2025
Вид
Определение № 20
Подписан
26.01.2026
В сила
26.01.2026
Състав
Венцислав Георгиев Петров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Пазарджик, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20255200900162 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 374 от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба вх. № 8879/26.08.2025 г. от „БРОКС“ ООД, ЕИК 822104543, със седалище и адрес на управление: гр.

Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 5, чрез адв. Н. А. и адв. К. А. – двете от САК, срещу Община Пазарджик, с адм. адрес: гр. Пазарджик, бул. „Възраждане“ № 2.

С исковата молба са направени доказателствени искания за приемане на представени писмени доказателства и за разпит на трима свидетели за установяване на твърденията в исковата молба, които ще удостоверяват различни факти и обстоятелства (уточнени подробно в допълнителната искова молба). Оспорват се представените снимки, тъй като не удостоверяват надлежно дата и час на съставяне.

Ответникът също е направил искане за приемане на представени писмени доказателства, разпит на трима свидетели при режим на довеждане – относно начина на извършване на проверките, организацията и часовете, в които се правят обходите и т. н..

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за несъществуване на вземане в полза на ответника по силата на договор, евентуално – за намаляване поради прекомерност на възникнало такова.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

Независимо че ищецът поддържа алтернативното съединяване на исковете, предвид правилото /критерият/ за определяне на вида на съединяването, а именно дали основанията, на които са предявени се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете – в този смисъл Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., доколкото основанието на двата иска се изключват (в 1 първия случай изобщо не се дължи неустойка, а във втория се установява, че се дължи, но размерът е прекомерен), съдът приема, че исковете са евентуални.

Производството е допустимо.

По доказателствата:

Съдът намира, че представените писмени доказателства следва да се приемат.

Основателно е искането за разпит на по трима свидетели, доколкото се твърди доказване на различни факти – при режим на довеждане.

Неоснователно е искането за приемане на приложените към отговора на исковата молба цветни снимки, тъй като съгласно чл. 146, ал. 4 от ГПК съдът допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

Представените цветни снимки не могат да докажат обстоятелства от значение за спора /неотносими са/ понеже не удостоверяват конкретна дата на съставяне и обективното изготвяне на вещественото доказателство - напр. в присъствието и на двете страни по спора. Ето защо, към настоящия момент тези веществени доказателства не могат да бъдат приобщени като доказателство по делото. Доводът, че представляват част от протокол не опровергава посоченото. Въпросът не е по същество, а по относимост на доказателственото искане – чл. 159, ал. 1 от ГПК.

На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 8879/26.08.2025 г. от „БРОКС“ ООД, ЕИК 822104543, със седалище и адрес на управление: гр.

Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 5, чрез адв. Н. А. и адв. К. А., срещу Община Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, бул. „Възраждане“ № 2.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „БРОКС“ ООД, ЕИК 822104543, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.

„Иван Вазов“ № 5, чрез адв. Н. А. и адв. К. А., срещу Община Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, бул. „Възраждане“ № 2, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника неустойки, посочени в уведомление изх. № 1800-1950 от 14.08.2025 г. за сумата от 61 500 лева, уведомление изх. № 18-001951 от 14.08.2025 г. за сумата от 9 000 лева, уведомление изх. № 18-00-2027 от 19.08.2025 г. за сумата от 3 000 лева, и уведомление изх. № 18-00-2001 от 20.08.2025 г. за сумата от 10 500 лева, съгласно договор от 31.01.2025 г. за обществена поръчка с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци 2 в „Регионална система за управление на отпадъците – регион Пазарджик“, генерирани на територията на гр. Пазарджик и селата Ивайло, Главиница и Мокрище и предоставяне на услуги по поддържане на чистотата чрез миене и метене“, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , а при условие на евентуалност – да намали неустойките по уведомление изх. № 18-00-1950 от 14.08.2025 г. до сумата от 260 лева; по уведомление изх. № 18-00-1951 от 14.08.2025 г. до сумата от 91,80 лева; по уведомление изх. № 18-00-2027 от 19.08.2025 г. до сумата от 300 лева и по уведомление изх. № 18-00-2001 от 20.08.2025 г. до сумата от 214 лева, като прекомерни, на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

На 31.01.2025 г. страните сключват договор за обществена поръчка с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци в „Регионална система за управление на отпадъците – регион Пазарджик“, генерирани на територията на гр. Пазарджик и селата Ивайло, Главиница и Мокрище и предоставяне на услуги по поддържане на чистотата чрез миене и метене“.

Твърди се, че изпълнителят – ищеца стриктно изпълнява задълженията си по договора, но въпреки това от 14.08.2025 г. служители на възложителя – ответната община започнали да съставят протоколи за нарушения, които довели и до предложения за заплащане на неустойка от ищеца поради неизпълнение на договора. Посочва се, че са издадени 25 броя протоколи в периода 13.08.2025 г. – 20.08.2025 г., които са послужили за издаване на уведомления до ищеца за начислени неустойки. Твърди се, че протоколите незаконосъобразно констатират извършени от ищеца нарушения, тъй като са съставени преди изтичане на предвидения по график срок за извършване на сметосъбирането или констатират неизпълнение преди още да започне да тече този срок. Твърдят се и други пороци по протоколите – немотивираност, неверни констатации, липса на задължителни реквизити и др. Излагат се подробни съображения. След съставяне на протоколите ответникът изготвил предложение за налагане на неустойки, които са обективирани в уведомления до ищеца. Аргументира се, че посочените неустойки са необосновани по основание и размер, тъй като в договора не е предвиден конкретен размер при определянето им. Сочи се, че с уведомление изх. № 18-00-1950 от 14.08.2025 г. се претендира неустойка в размер на 61 500 лева, с уведомление изх. № 18-001951 от 14.08.2025 г. се претендира неустойка в размер на 9 000 лева, с уведомление изх. № 18-00-2027 от 19.08.2025 г. се претендира неустойка в размер на 3 000 лева, а с уведомление изх. № 18-00-2001 от 20.08.2025 г. се претендира неустойка в размер на 10 500 лева. Изразява се становище, че начислените неустойки са несъразмерно високи с оглед цената на отделната дейност – напр. 150 лева неустойка е несъразмерна на цената за обслужване на 1 бр. съд тип „Бобър“ с вместимост 1.1 куб. м. в размер на 7,14 лева, както и за обслужване на 1 бр. съд тип „Кука“ с вместимост 0,12 куб. м. се заплаща 0,85 лева. Неоснователно се претендира неустойка за непочистени площадки около съдовете за смет, като се твърди, че съгласно чл. 48 от Наредба за разпределяне условията и реда за изхвърлянето, събирането контрола е 3 възложен на кмета. Моли се за уважаване на главните искове за установяване недължимостта на претендираните от ответника неустойки поради несъществуване на твърдяното неизпълнение от страна на ищеца. В случай, че се установи дължимост на неустойките се иска тяхното намаляване поради прекомерност, както следва, на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД: неустойката по уведомление изх. № 18-00-1950 от 14.08.2025 г. да се намали от 61 500 лева на 260 лева; неустойката по уведомление изх. № 18-00-1951 от 14.08.2025 г. да се намали от 9 000 лева на 91,80 лева; неустойката по уведомление изх. № 18-002027 от 19.08.2025 г. да се намали от 3 000 лева на 300 лева, а неустойката по уведомление изх. № 18-00-2001 от 20.08.2025 г. да се намали от 10 500 лева на 214 лева.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез адв. С е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете изцяло. Не се спори, че страните са обвързани от договор за възлагане на обществена поръчка от 31.01.2025 г.

Излага се, че в чл. 33 от договора е посочено, че неустойката се начислява в размер, изчислен съгласно Система за контрол и санкции – Приложение № 5.

Контролът по изпълнение на договорните задължения на изпълнителя се осъществява чрез проверки на място от служители на възложителя, чиито резултати се удостоверяват чрез съставянето на констативни протоколи, които служат като основание за налагане на санкции при установени неизпълнения, както и за неизплащане на стойността на неизвършените услуги. Твърди се, че възраженията срещу съставените протоколи не са конкретни и не сочат кои констатации се оспорват. Обстоятелството, че в протокола е посочен конкретен час на започване на проверката не означавало, че констатациите се изчерпват само с този момент. Възложителят през целия ден извършва обходи, а в край на работния ден (обикновено след 17:30 часа) обобщава резултатите.

Протоколите съдържат пряката връзка между констатираното неизпълнение и договорни клаузи – чл. 25, ал. 1 и 2 от договора, както и основанието за налагане на санкции по чл. 33 от договора и приложение № 5. Излагат се подробни аргументи по констатираните нарушения. Излага се, че използването на един служител от ищцовото дружество по различни договори – този с „Еко Пак“ АД относно поставянето и разпределението на съдове за разделно събиране на отпадъци и по процесния – за миене на улиците представлява вътрешна организация на изпълнителя, за която той сам носи риска. Аргументира се, че дори да са изхвърлени недопустими отпадъци (едрогабаритни и строителни..) това не дерогира договорното задължение на изпълнителя да поддържа чисти площадките около съдовете и да осигури нормалното им използване. Забраната е адресирана към нарушителите, а не като извинително основание за неизпълнение на услугата. Обобщава се, че сумите, определени в уведомлениета са дължими и представляват дължима неустойка по договора, а възраженията на ищеца са изцяло неоснователни.

Приложение № 5 не е нов документ, а представлява част от документаията по обществената поръчка. Моли се за отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

4

В срок е постъпила допълнителна искова молба и становище, което съдът приема като част от ДИМ (тъй като е в срока за ДИМ), с които се излагат правни доводи относно тълкуването на някои спорни между страните понятия и т. н. Излага се, че оспорените неустойки вече са удържани от ответника. Същите незаконосъобразно съдържат и ДДС – чл. 26, ал. 2 от ЗДДС.

В срок е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба. Сочи се, че начисленото ДДС върху неустойките е коригирано, като са издадени дебитни известия към двете фактури за август и септември 2025 г.

Общият размер на неправилно начисленият ДДС е 34 500 лева.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът приема за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ от доказване обстоятелството, че между страните на 31.01.2025 г. е сключен договор за обществена поръчка с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци в „Регионална система за управление на отпадъците – регион Пазарджик“, генерирани на територията на гр. Пазарджик и селата Ивайло, Главиница и Мокрище и предоставяне на услуги по поддържане на чистотата чрез миене и метене“.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съ гласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.