Решение № 184 от 14.11.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. гр.Мадан, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100168 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от З. Б. П. против*****ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем, сключен с „********" на *******г., като протизоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално -правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 и т.11 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на ******* г. ищецът сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са му предоставени заемни средства в размер на 1200 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50%, годишен процент на разходите - 63,51%. Съгласно договора заемателят дължи и такса за разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1835,00 лева, която той следва да престира заедно с месечната погасителна вноска. Счита, че уговорката в договора за заплащане на такса за за е нищожна, като неравноправна. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер - 1835 лв. Липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Поради и което счита, че клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата 1 на чл.19, ал.4 ЗПК. Предвидено било таксата да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя била добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Договорена при тези условия тя представлявала допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва.

Посочва, че съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Поради невключването на такса разглеждане в посеченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от такса разглеждане.

Посочването в кредитния Договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, г. 1 от Закона за защита на потребителите. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР водило до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не било изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че спрямо процесния договор за кредит са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Сочи, че клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител. Едновременно с това ищецът е разполагал е с цели 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора съгласно чл. 29 ЗПК, посочено изрично и в СЕФ, в който случай последиците за него щяха да бъдат същите като при успешно проведено дело срещу *********ООД. Сочи, че таксата е в размер на 560 лева,която ясно се виждало от чл. 3, ал. 2, т. 9 от Договора, а 1835 лева е общата сума, която кредитополучателят следва да върне по договора. Размерът на таксата от 560 лева е посочена и в Стандартния европейски формуляр. Посочването на сумата от 1835 лева в чл. 18, ал. 4 от 2 договора като такса било техническа грешка и това ясно се виждало от останалите клаузи и Стандартния европейски формуляр. Оспорената клауза за такса за експресно разглеждане е възможност за потребителите на продукта да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит в много по-кратък период от време от стандартния. Тази допълнителна услуга не представлява задължително условие за отпускане на кредита, а възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на такъв. Поради това не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитополучателят е имал възможността да сключи договор и да получи искания от него кредит и без услугата за експресно разглеждане, но осъзнато е избрал краткия срок за разглеждане на искането си. Ищецът е получил експресно разглеждане на искането си и избраната допълнителна услуга е реално получена. Представляваното от мен дружество е изпълнило точно в количествено и качествено отношение поетото задължение за бързо разглеждане на искането за кредит, поради това в негова полза валидно е възникнало правото да получи предварително определената и одобрена от кредитополучателя такса, която в съотношение с предоставения заем.

Невярно било твърдението на ищеца, че таксата за експресно разглеждане е свързана с усвояването и управлението на кредита. Същата не била задължително условия за отпускане на кредита и това било ясно от договора и СЕФ. Потребителят бил могъл да получи заемната сума и без допълнителната услуга, като в последния случай единствената последица би била разглеждането на искането му за кредит да бъде осъществено в рамките на стандартния срок. Клаузата не била уговорена в нарушение на ЗЗП.

Оспорва всички доводи за нищожност на процесната клауза, изложени в исковата молба. Сочи, че процесната такса не подлежи на включване в ГПР, тъй като същата не е свързана с усвояването на договора за кредит, а се заплаща за предоставяне на допълнителната услуга по приоритетно разглеждане на искането за кредит. Същата не се начислява периодично, а се дължи еднократно. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е предявен насрещен иск от ******** ЕООД против З. Б. П. за осъждането на З. Б. П. да заплати на ****** ЕООД, сумата от 700 лв. /седемстотин/, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем №****** от **** г., в общ размер на 1200 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане, а при при условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че процесният договор е недействителен в цялост на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК да бъде осъден З. Б. П. да заплати на ****** ЕООД сумата от 700 лв. /седемстотин/, представляваща неизплатената част от чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем № ****** от ***** г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Сочи, че между страните е налице Договор за потребителски кредит № ***, сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който ***** ЕООД, ЕИК ****, е предоставило на З. Б. П., ЕГН ********** кредит в размер на 1200 лева. Заемната сума е предоставена на кредитополучателя на датата на 3 сключване на процесния договор чрез превод Изипей. З. Б. П. е в неизпълнение на задължението си да върне предоставената заемна сума при условията и в сроковете по договора. След подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят направил следните плащания по договора: на 21.02.2025г. - 200лв., на 03.04.2025г. - 200лв. и на 07.05.2025г. 100лв. С тези суми кредитополучателят не е погасил никаква част от главницата. Задължението по кредита е изцяло падежирало на 13.01.2025г.

Към момента то е в общ размер на 1554.46 лева, от които: 1200 лева главница, 75 лева възнаградителна лихва, 262.12 лева такса за експресно разглеждане и 17.32 лева такси. Предявява два евентуално съединени иска, и двата за осъждане на ответника да плати единствено главница по договора, като Главният иск е предявен на договорно основание и е частичен - за вземане за част от общо дължимата главница по договора. Обстоятелството, от което произтича вземането на ищеца е наличие на неизпълнение от страна на заемополучателят. Евентуалният иск, по който съдът да се произнесе само ако направи преценка, че договорът за кредит е недействителен в цялост, е предявен на извъндоговорно основание - за осъждане на кредитополучателя да върне чистата стойност на кредита съгласно задължителното и специално предписание на чл. 23 ЗПК. При формиране размера на иска от предоставената и усвоена от кредитополучателя заемна сума са приспаднати всички извършени до този момент плащания по договора. По изложените съображения моли за уважаване на насрещния иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещен иск от З. Б.

П., с който оспорва насрещната искова молба като неоснователна. Счита, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите прави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК. Съгласно договора, заемателят дължи неустойка в случай, че не представи обезпечение, визирано в договора, като в случай на неизпълнение дължи неустойка в размер равен на гл*****" ЕООД е надвземало неправомерно такси в размер на 54,56 лева, възнаградителна лихва в размер на 254,99 лева и неустойка в размер на 324,85 лева, включена във всяка една от погасителните вноски и ги е получавало без основание.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******от *****г.., по силата на който на ищеца бил предоставен потребителски кредит в размер от 1200 лева, при следните параметри Годишен процент на разходите:

63.51 %, Фиксиран лихвен процент: 50 %, Размер на погасителна вноска: 4 х 1275 лв. и, Вид вноска: месечна, Брой вноски: 1, Дата на падеж: 13.01.2025, такса за експресно разглеждане: 560 лева, отстъпка по кредит 40 лева, крайна вноска след отстъпка: 1835 лева.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между първоначалния ищец и ответното дружество е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът 4 е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.