Решение № 2156 от 05.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2156 гр. Пловдив, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330105279 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от З. Г.

Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ** против „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за паричен заем № **/** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.

20 ЗПК, във вр. с чл. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл.

124 ГПК за приемане в отношенията между страните, че клаузите на чл. 4, ал. 2 и чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № **/** г. са недействителни на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № **/** г., по силата на който в полза на ищеца - кредитополучател е предоставена сумата от 550 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 762,51 лв. на 7 двуседмични вноски. Сочи, че с клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 5 от Договора е установена лихва в размер на 35,06 лв., неустойка по чл. 4, ал. 2 в размер на 70,98 лв. и такса за експресно разглеждане на документите по чл. 1, ал. 3 в размер на 106,47 лв. Твърди, че сумата по договора за кредит е изцяло усвоена, но ищецът не дължи заплащане на задълженията за възнаградителна лихва, такса и неустойка на основание чл. 23 ЗПК, доколкото последните произтичат от нищожна кредитна сделка. Счита, че при сключване на договора за кредит е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото не са посочени условията за прилагане на възнаградителната лихва. Сочи, че договорената 1 възнаградителна лихва е довела до значителна нееквивалентност на престациите и до злепоставяне на интересите на потребителя. Поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Счита, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото посоченият в договора годишен процент на разходите е неточен и подвеждащ, доколкото в него не е включена скритата под форма на неустойка и такса за разглеждане на документи договорна лихва. Позовава се на съдебна практика, съгласно която договорна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави. Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент от 40,32% не отговаря на действително приложения, тъй като предвидените в договора неустойка и такса за експресно разглеждане на документи представляват добавка към възнаградителната лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. В този смисъл се позовава на практика на СЕС, като сочи, че при използване на онлайн калкулатор действителният процент на годишния процент на разходите възлиза на 506,7732%. Счита, че при сключване на договора е допуснато заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че предвидените в договора изисквания за предоставяне на обезпечение, неизпълнението на които предпоставят начисляването на неустойка, създават значителни затруднения за потребителя, които изцяло възпрепятстват изпълнение на предвиденото задължение. Излага самостоятелни съображения за клаузата за неустойка, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, в който смисъл се позовава на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Твърди, че неустойката е излязла извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че клаузата за предоставяне на услуга за експресно разглеждане е нищожна на основание чл. 143, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 19 ЗЗП и чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Вива Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба.

Счита, че исковата претенция не отговаря на законоустановените изисквания за нейната редовност с оглед заявените основания за недействителност на договора за кредит, които счита за неясни. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че при сключване на договора не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.

Оспорва да са допуснати сочените в исковата молба нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа, че в договора е посочен фиксиран лихвен процент, като при фиксирана лихва не са налице задължения в договора да се съдържа информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, в който смисъл се позовава на съдебна практика. Поддържа, че в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е заложено изискване за посочване на математическия алгоритъм, по който се изчислява годишния процент на разходите. Твърди, че при определяне на годишния процент на разходите не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на договора за потребителски кредит, като поддържа, че е спазено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на клаузата за възнаградителна лихва, като сочи, че последната представлява цената на предоставения кредитен ресурс и ЗПК не предвижда ограничение по отношение на размера на възнаградителната лихва, като единственото приложимо ограничение е на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е спазено. Сочи, че при сключване на договора за кредит на ищцата е предоставен Стандартен европейски формуляр, като при сключване на договора последната е преценила възможностите си, поради което не е налице накърняване на добрите нрави. Твърди, че 2 установената такса за експресно разглеждане не е договорена в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото последната е за предоставена услуга преди сключване на договора и не представлява такса, която е начислена във връзка с управлението или усвояване на кредита.

Твърди, че неустойката не е установена в противоречие с добрите нрави, доколкото последната представлява форма на договорна отговорност за обезщетение на вредите, причинени от неизпълнението.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Оспорва, че са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на **. е сключен Договор за паричен заем № **, по силата на който в полза на ищеца - кредитополучател е предоставена сумата от 550 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 762,51 лв. на 7 двуседмични вноски. В клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 5 от Договора е предвидена лихва в размер на 35,06 лв., а в чл. 4, ал. 2 е регламентирана неустойка в размер на 70,98 лв. и такса за експресно разглеждане на документите по чл. 1, ал. 3 в размер на 106,47 лв. Няма спор и относно клаузите на процесния договор и усвояването на предоставената в заем сума.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за паричен заем от **., ведно с погасителен план.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в. л. В. Ш. се установява, че размерът на годишния процент на разходите по процесния договор за паричен заем, изчислен съобразно формулата за изчисление на ГПР в Приложение № 1 към ЗПК, при включване само на разходи за лихва е 50,07%, както е посочен в процесния договор. При изчисляване на годишния процент на разходите по процесния договор за заем са включени само разходите за възнаградителна лихва. В случай, че към лихвата от 35,06 лева се добавят неустойката в размер на 70,98 лева и такса за експресно разглеждане в размер на 106,47 лева, то изчисленият ГПР ще възлезе реално на 824,36%.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата 3 стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 50,07%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него, а и няма погасителен план, от който да са видни отделните елементи на кредита като суми, а не в проценти. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката в размер на 70,98 лева и таксата за еекспресно разглеждане в размер на 106,47 лева са включени в общо дължимата сума по договора и се заплащат ведно с погасителните вноски.

Включени по този начин към общо дължимите от ищеца суми по договора, неустойката и таксата на практика се явяват добавък към възнаградителната лихва и представляват сигурна печалба за заемодателя. Тези клаузи имат неравноправен характер по смисъла на чл. 144,т 9 от ЗЗП, като с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и същата представлява скрит разход по договора за кредит, който не е включен в ГПР и с прибавянето на сумата процента на разходите значително надхвърля посочените в договора стойности и въвежда потребителя в заблуждение.