Определение № 1083 от 17.12.2020, Административен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр. Ловеч, 17.12.2020г.

Административен съд Ловеч, втори административен състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: съдия Габриела Христова като разгледа докладваното от съдия Христова административно дело №491/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.62, ал.3 от ЗИНЗС.

Административното дело е образувано по жалба на П.К.П. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора ***, против писмо рег.№ 10500/23.10.2020г. на Началник отдел СДВРП в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН).

Жалбоподателят твърди, че оспореното писмо засяга негови законни интереси и конкретно възможността да бъде преместен в Затвора Варна по постоянния си адрес, където да провежда свиждания с негови близки. Според оспорващия писмото има характера на отказ от преместване и е издадено в нарушение на изискванията за форма, при неизвършване на задължителна проверка по чл.40а от ППЗИНЗС. С горните доводи се иска прогласяване на нищожност на писмото.

Ответникът не е изразил становище по жалбата.

От представените по делото доказателства се установява, че И. В. С. от ***, е подал до Главния директор на ГДИН молба вх.№ Г-423/23.09.2020г. за преместване на л.св. П.К.П. в Затвора Варна, за да могат двамата да осъществяват свиждания, тъй като разстоянието от Варна до Ловеч е огромно и молителят не може да посещава л.св.

По молбата се е произнесъл

Началник отдел СДВРП в ГДИН с оспореното в настоящото производство писмо рег.№ 10500/23.10.2020г., с което е уведомил С., че за финализиране на административното производство същият следва да представи доказателства за постоянния си адрес на територията на област Варна, и при изразено желание от страна на осъдения и доказани контакти между тях, молбата подлежи на евентуално уважаване.

Отделно от С., П.П. също е подал молба за преместване от Затвора Ловеч в Затвора Варна, по която има постановен отказ, обжалван от П. и предмет на адм. дело № 466/2020г. по описа на Административен съд Ловеч.

Като съобрази изложеното, съдът намира, че предявената жалба е недопустима като подадена против акт, който изрично е изключен от съдебен контрол по реда на АПК (чл.159, т.1 от АПК във вр. с чл.21, ал.5 от АПК) и при липса на правен интерес (чл.159, т.4 от АПК).

С процесното писмо не се приключва административното производство по молбата на С,, а в съответствие с чл.35 и чл.36, ал.2 от АПК са дадени указания на молителя за установяване на основанията по чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и като част от проверката по чл.40а от ППЗИНЗС. Съгласно чл.21, ал.5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове.

Обжалваното писмо има точно такъв характер – волеизявление, което е част от производството по издаване на ИАА. На обжалване ще подлежи актът, финализиращ процедурата – заповед за преместване или отказ от преместване, какъвто оспореното писмо не е – противно на твърденията в жалбата.

На следващо място, не се доказва и наличието на пряк и непосредствен интерес за оспорващия, който писмото да засяга по някакъв начин. Съгласно чл.147, ал.1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая административното производство се развива между молителя И, С. и административния орган и е на етап преценка за допустимост и наличие на предпоставки за разглеждане на искането. Едва след представяне на изисканите от молителя доказателства и извършване на проверка по чл.40а от ППЗИНЗС, оспорващият би могъл да стане страна в производството, като му се иска съгласие за преместването (както е посочено и в писмото) и тогава за него ще е налице пряк, личен и непосредствен интерес да оспори финализиращия процедурата акт, ако е негативен за него. Както бе посочено, оспореното писмо нито е такъв акт, нито по някакъв начин засяга непосредствено права и законни интереси на жалбоподателя на тази фаза на административното производство.

По изложените съображения

Ловешки административен съд, втори административен състав намира, че жалбата на П.К.П., по която е образувано настоящото дело, следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без разглеждане жалбата на П.К.П. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора ***, против писмо рег.№ 10500/23.10.2020г. на Началник отдел СДВРП в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София.

Прекратява производството по адм. дело № 491/2020г. по описа на Административен съд Ловеч.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд Ловеч (съгл. чл.62, ал.4 от ЗИНЗС) в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на П.К.П. и Началник отдел СДВРП в ГДИН София.

Административен съдия: