Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16890 от 19.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6293/2023
Вид
Решение № 16890
Подписан
19.10.2023
Състав
ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16890 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседА.е на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110106293 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 377/16.11.2022 г. и неговата отмяна; с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „о.... към отдел „..... при ответника, както и с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 17.12.2022 г. до 17.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът Р. С. М. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „......., в рамките на което е изпълнявал длъжността „отчетник, счетоводство ....“ към отдел „......

Уточнява, че същото произтича от трудов договор № 1131/13.07.2017 г., сключен между него и „....., но по силата на концесионен договор от 22.07.2020 г., сключен между Министерство на транспорта и „......., трудовото му правоотношение е претърпяло субективна новация на страната на работодателя по силата на чл. 123а КТ, поради което въз основа на допълнително споразумение от 01.04.2022 г. първоначалният работодател „..... е бил заместен от новия му работодател - „........ Поддържа, че със заповед № 377/16.11.2022 г. трудовото му правоотношение е било прекратено считано от 17.12.2022 г., на основА.е чл.

328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ – поради закриване на част от предприятието, а именно: сектор 1 „,,,, в отдел „.... към Главна дирекция „Транспорт и ....“. Счита уволнението за незаконосъобразно извършено, тъй като складовото стопанство представлява отделна самостоятелна структура със свои функции и особености, в рамките на която няма отделни обособени структури, които да представляват част от предприятието, поради което оспорва да е налице реално премахване на тази структура от него, а единствено вътрешнооргА.зационно преустройство. Твърди, че понастоящем работата в него протича по напълно идентичен начин, тъй като на мястото му работи новоназначен работник, изпълняващ същата трудова функция като неговата. Допълва, че подписалото заповедта лице не е законният представител на дружеството – ...., поради което същата изхожда от лице без представителна власт. Предвид изложеното, моли съда да признае извъшеното със заповед № 377/16.11.2022 г. уволнение за незаконно и да го отмени, както и да бъде 1 възстановен на заеманата до уволнението длъжност „о.... към отдел „..... при ответника.

Претендира и обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение в общ размер на 9 000 лв. за периода от 17.12.2022 г. до 17.06.2023 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „....... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва осъществяването на твърдяната субективна новация на страната на работодателя, тъй като между него и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е сключен концесионен договор от 22.07.2020 г., по силата на който дружеството е поело извършването на съответните дейности по експлоатация на .... като служителите на „Летище София“ ЕАД, сред които е и ищецът, са преминали на работа при него. Сочи, че с нарочна заповед на работодателя Р. М. е назначен в сектор 1 „,,,, към отдел „.... в Главна дирекция „Транспорт и ...., представляващ самостоятелно оргА.зационно обособено звено в оргА.зационната структура на дружеството, като на 09.11.2022 г. е взето решение на Управителния съвет на „......., с което Сектор 1 „,,,, е закрит, вследствие на което трудовите правоотношения с всички служители в него са били прекратени. Твърди, че на 16.11.2022 г. на М. е връчено предизвестие № ЧР154/11.11.2022 г. за прекратяване на трудовия му договор, на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.

1 КТ – закриване на част от предприятието, въз основа на което впоследствие е издадена и заповед № 377/16.11.2022 г., с която считано от 17.12.2022 г. трудовото му правоотношение е било прекратено. Конкретно посочва, че закритото звено - Сектор 1 „,,,,, в което ищецът е изпълнявал трудовите си функции, е било самостоятелно обособена структура в рамките на общата структура на цялото предприятие, имаща самостоятелен предмет на дейност, а именно: зареждане на автоцистерни и въздухоплавателни средства и съоръжения с горивосмазочни материали и специални течности, разтоварване на автоцистерни, преглед на машините, техническите средства и съоръженията, използвА. за извършване на посочените дейности, приемане и обработване на фактури, товарителници и други документи за приетите горива, изготвяне на отчетни документи за извършвА.те операции и др. Допълва, че секторът разполага със свой собствен ръководител, който управлява, оргА.зира и контролира цялата му дейност, на когото са подчинени всички заети в него служители, като има правомощия да разпределя работата между тях, да определя самолетите, които служителите следва да заредят, да определя заместник на отсъстващ служител, да дава инструкции, да изготвя графиците за работа, както и да следи за спазване на трудовата дисциплина, правейки предложения за налагане на дисциплинарни наказА.я и др., без да оспорва, че този сектор не е бил единственият, който се зА.мава с този вид дейности.

Поради изложеното поддържа, че сектор 1 „,,,, притежава всички белези на „част от предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, включително и наличието на относително самостоятелно ръководство, позовавайки се на разясненията, дадени с ТР № 5/26.10.2021 г. по т. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС. Счита, че ирелевантно се явява обстоятелството дали сам по себе си секторът е разделен на отделни структурни звена, както и притежават ли те сами по себе белезите на „част от предприятието“. Твърди, че въз основа на взетото на 09.11.2022 г. решение на Управителния съвет на „....... закриването на сектора е било реално извършено, тъй като същият е премахнат от оргА.зационнната структура на дружеството, като на мястото на работещите в нея служители не са били назначени нови такива. Сочи, че няма пречка дейността на закритото звено да продължи да бъде изпълнявана от други звена в същото предприятие, поради което това обстоятелство счита за ирелевантно при извършване на преценката относно прилагане на прекратителното основА.е по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ. Заявява, че процесната заповед е подписана от ..... заемаща длъжността ...., като видно от т. 1. 4 на Заповед № 3-22/18.01.2021 г. и т. 1 на нотариално заверено пълномощно с рег. № 151/18.01.2022 г. същата е била надлежно упълномощена да подписва заповеди за прекратяване на трудови договори на служители от името на дружеството. При условията на евентуалност в случай на уважаване на иска по чл.

344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ прави възражение за прихващане със свое насрещно вземане в 2 размер на 2 433,13 лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, което е заплатил в полза на ищеца на 23.01.2023 г., доколкото същото би се явявало платено на отпаднало основА.е. С тези съображения отправя искане за отвхърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от 16.05.2023 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно наличието на съществувало между стрА.те трудово правоотношение, в рамките на което ищецът Р. С. М. е изпълнявал длъжността „отчетник, счетоводство ....“ към отдел „....., вследствие сключването на концесионен договор от 22.07.2020 г. между Министерство на транспорта и „......., като със заповед № 377/16.11.2022 г., връчена на ищеца на 09.12.2022 г., трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от 17.12.2022 г., на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ – поради закриване на част от предприятието. За безспорно е отделено още и обстоятелството относно размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца, а именно: 1 500 лв., респ. относно размера на претендираното от него обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, а именно: 9 000 лв., както и, че на 23.01.2023 г. ответникът му е заплатил сумата от 2 433,13 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.

Така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – трудов договор № 1131/13.07.2017 г., 4 броя допълнителни споразумения към него съответно № 1211/31.07.2017 г., № 388/29.05.2018 г., № 718/04.09.2018 г. и № 1485/26.04.2022 г., предизвестие № ЧР154/11.11.2022 г., получено от ищеца срещу подпис на 16.11.2022 г., заповед № 377/16.11.2022 г., както и платежно нареждане от 23.01.2023 г.

Видно от мотивите на уволнителната заповед, като правно основА.е за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е посочен чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ – закриване на част от предприятието, а като фактическо такова – решение на Управителния съвет от 09.11.2022 г., от името на работодателя заповедта е подписана от Главния директор, човешки ресурси, като от направеното отбелязване върху документа се установява, че същата е връчена на ищеца срещу подпис на 09.12.2022 г. Изрично в заповедта е отбелязано, че в полза на Р. М. следва да се изплатят обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ и обезщетение по чл. 49 от КТД 2022-2023 на „....... в т. ч. и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.

Трудовите задължения за заеманата от Р. М. длъжност „отчетник, счетоводство ....“ се определят от длъжностната характеристика, утвърдена на 13.11.2019 г., екземпляр от която му е връчена срещу подпис на 08.01.2020 г., като от нейното съдържА.е става ясно, че част от основните трудови функции на заемащото я лице са: да обработва първични приходноразходни документи, да приема и обработва фактури, товарителници, протоколи за независим стоков контрол и издава складова разписка за приетото гориво, да обработва отчетни документи за зареждане на въздухоплавателни средства, да издава фактури, изготвя отчети и баланси, да изготвя митнически декларации и справки за отчет и др.

С решение – протокол от 09.11.2022 г. на Изпълнителния директор на „....... е взето решение за промяна в оргА.зационната структура на дружеството в т. ч. и закриването на сектор 1 „,,,, към отдел „.... в Дирекция „Транспорт и ....“, Главна дирекция „Операции“, както и за заличаване на всички прилежащи към него длъжности, сред които 2 броя длъжности „отчетник, счетоводство“ – арг. т. 2.

Представени са още оргА.зационна структура и поименно щатно разписА.е на „......., утвърдени на 03.10.2022 г., от които се установява, че отдел „..... се състои от общо 6 сектора, част от които са сектор 1 „,,,,, предвиждащ 2 броя длъжности „отчетник, счетоводство, ....“ и сектор 2 „,,,,, предвиждащ 1 брой длъжност „отчетник, счетоводство, ....“, каквато е била заеманата от ищеца такава преди прекратяване на трудовото му 3 правоотношение.

Видно от заповед № 3-22/18.01.2021 г. и пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 151/18.01.2022 г. на нотариус ... - Е.а с рег. № 790 на НК Изпълнителният директор на „....... – .... овластява ....а прекратява трудовите договори със служители на дружеството на което и да е основА.е, предвидено в действащото българско законодателство.

От извършена в открито съдебно заседА.е констатация в оригинала на представената от ищеца трудова книжка съдът е установил липсата на последващи вписвА.я за нов работодател на Р. С. М. след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника „......., считано от 17.12.2022 г.

По делото са събрА. гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. Х. Т. и Б. Г. Б.