Решение № 130 от 24.02.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Казанлък, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510100779 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. И. П. с ЕГН:

********** с постоянен адрес: *** действаща чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." БУЛСТАТ № ***, адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - Управител, против „б." ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г..

Съдът приема, че се касае за обективно съединени установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Претендира се провъзгласяване на недействителност на потребителски Договор за кредит № 300828996 от 07.12.2022 г., сключен между В. И. П. с ЕГН: ********** и „б." ООД, с ЕИК: ***, както и осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 171,00 лв., представляваща платено при липса на основание по клаузата, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва в полза на ответника.

В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. М. заявява, че на 07.12.2022 г. В. И. П. сключила потребителски договор за кредит № 300828996 с „б.” ООД за сумата от 1200,00 лева (хиляда и двеста лева) лв., като в чл. 5 от договора били посочени съответно годишен лихвен процент от 38,85% и годишен процент на разходите от 44,58%.

Съгласно договора, след изтичане на неговия срок ищцата е следвало да върне 2976,12 лв., като в тази сума (без да са посочени от ГПР) се включват и следните такси:

1.

Такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 585,90 лв.

1

2.

Такса за експресно обслужване по кредита, в размер на 878,78лв.

Сочи, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална и търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт е ЗПК. (чл. 22 от ЗПК; чл. 11, т. 10 от ЗПК; чл. 19, ал. 1 от ЗПК)

Твърди, че сключеният между ищцата и ответното дружество договор е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл, 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради неправилно посочване на ГПР, като излага следните аргументи:

1. В договора изрично е посочено, че ГПР е 44,58%, но в чл. 10 от договора - ал. 1 и ал. 2 са включени два вида такси - такса за бързо разглеждане на искането и такса за експресно обслужване по кредита. По естеството си тези две такси представляват такси за отпускане и усвояване на кредит, а на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не е допустимо в договори за потребителски кредит да се уговарят: „заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“.

Посочените клаузи следва да бъдат включени в ГПР, което автоматично води до неговото увеличаване, имайки предвид, че общият размер на двете такси възлиза на 1464,68 лв. (при отпуснат кредит с главница от 1200 лв.).

Счита, че ГПР е посочен неправилно, поради непосочване в договора на всички компоненти, които го формират. По този начин за потребителя се създава неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.

Сочи, че в константната съдебна практика на всички съдилища в Република България и в Решение на СЕС (С 714/2022г.) изрично се приема, че неточното посочване на ГПР в договорите за потребителски кредити се приравнява на непосочен ГПР и следователно това влече нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. (Решение № 197 от 21.02,2023г. на ОС Варна по гр.д. № 2504/2022г, (влязло в сила) Решение 4278/16.12.22г. на PC Пловдив по гр.д.5868/22г.; Решение №1638/19.12.2022г. на ОС Варна по в.гр. д. №2218/22г. (влязло в сила), Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/17 на СЕС).

Счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.11, ал.1, т.10 във вр.чл. 19, ал. 1 ЗПК да обяви и разпише действителния размер на ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксите - „Бързо разглеждане” и „Експресно обслужване”, чиято обща стойност се равнява 1464,68лв., повече от размера на отпуснатата главница по кредита.

Поради това, че тези такси не са включени в размера на ГПР приема, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, което е създало неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на уговорката относно размера на ГПР. Нищожността на клаузата относно размера на ГПР от спорния договор за кредит има, съгласно чл. 22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка, също така представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и 2, т.1 от Закона 2 за защита на потребителите.

Относно вторият осъдителен иска заявява следното:

Счита за безспорно, че тежките пороци, налични в потребителски договор за кредит № 300828996 между В. И. П. и „б.” ООД водят до неговата нищожност. Това легитимира и правният интерес на ищцата да иска връщане на сумата заплатена за възнаградителна лихва по договорът за кредит, тъй като при нищожен договор се връща това, което е получено. В случая платената възнаградителна лихва се явява платено при липса на основание и подлежи на връщане.

Предвид гореизложеното моли съда да прогласи за недействителен Договор за кредит № 300828996, сключен между В. И. П. и „б.” ООД на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка е чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.11, т.7, 10 и т.20 от ЗПК.

Моли съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „б.” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.К.Б., да заплати на В. И. П., с ЕГН: **********, сумата в размер: 171,00 лв., представляваща платено при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва в полза на ответника по договор за заем № 300828996, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендира присъждането на разноски.

Моли, ако ответникът не подаде отговор на исковата молба, не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да постанови неприсъствено решение.

Моли, ако са редовно призовани за първото заседание на делото, но не се явят, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК делото да се гледа в тяхно отсъствие.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „б." ООД, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г., чрез пълномощника си юрисконсулт Юлия Буртева, с който заявява, че всички твърдения, изложени от ищеца не отговарят на обективната истина и са неоснователни.

Излага следното становище:

Сочи като напълно неоснователни твърденията на ищеца, че предлаганите от кредитора допълнителните доброволни действия „Бързо разглеждане” и „Експресно обслужване” противоречат на закона, представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля законът.

Твърди, че изискването на чл.11, т.10 от ЗПК е да бъде наличен Годишният процент на разходите (ГПР), което е сторено в договора. счита за неоснователно твърдението, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона, е неоснователно.

Счита, че съвсем неправилно се приема, че изрично заявените от жалбоподателя, в ролята му на страна по процесния договор за кредит, допълнителни действия са част от ГПР. Те не се калкулират в ГПР защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно е дадена 3 дефиницията за общ разход по кредита.

Отбелязва, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам изрично е пожелал да се ползва от допълнителните действия. Всяко действие, което кредиторът е предоставил, е било по желание на потребителя.

Никога допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „б.' ООД, т.е. договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Двете действия присъстват в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена. т.е. не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за тях, тъй като е получил СЕФ. Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам е пожелал да се ползва от тях отхвърля и твърдението, че клаузите са уговорени индивидуално от кредитора и са неравноправни по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП.

Заявява, че неправилно се възприема, че двете действия „Бързо разглеждане" и „Експресно обслужване“ са свързани с усвояването и управлението на процесния кредит. Доброволното действие „Бързо разглеждане” като време предхожда момента на усвояването на кредита (предоставяне на паричната сума на ищеца) и не е свързано с него, а единствено има отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Доброволното действие „Експресно обслужване“ също не следва да се счита, като действие свързано с управлението на кредита.

Понятието „управление на кредита”, използвано в чл. 10, ал.2 от ЗПК, има отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се счита и за неизпълнение на договора. В случая „Експресно обслужване“ като действие, което е предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определя начина по който ще се осъществи, безспорно го изважда от обхвата на понятието „управление на кредита”, тъй като тук управлението е изцяло в сферата на клиента.

Заявява, че не оспорват, че по процесния договор за кредит за погасяване на възнаградителната лихва по кредита ищецът е заплатил 171 лв.

Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли като неоснователни всички твърдения на ищеца, както и да присъди в полза на дружеството направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В последното по делото заседание ищецът на основание чл. 214 ГПК прави изменение на исковата си претенция като вместо за 171 лв. същата да се счита за предявена за сумата от 185,12 лв.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че са сключили Договор за кредит № МАХ_300828996 от 07.12.2022 г., с който на ищецът е предоставен паричен заем в размер 1200,00 лв. Фиксираният лихвен процент по договора е в размер на 38,85 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 44.58 %. В чл.10, ал.1 от договора страните са уговорили и заплащане сума за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 585.90 лв., платима на равни части през 4 периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, а в чл.10, ал.2 от договора уговорили и заплащане на сума за експресно обслужване по кредита в размер на 878,78лв., дължима на равни части през периода на кредита като част от всяка погасителна вноска. Съгласно чл.10, ал.3 от договора, размерът на общо дължимото по кредита е 2976,12 лв. при погасителен план, на 14 равни двуседмични месечни вноски, всяка от 212,58 лв.

От условията на договора за кредит е видно, че на 08.12.2022 г. пълният размер на кредита е усвоен незабавно със сключването му, чрез превод по банкова сметка, посочена от ищеца.

От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза е видно, че Договор за кредит № МАХ_300828996 от 07.12.2022 г. е сключен при следните условия: фиксираният лихвен процент – 38,85 %, годишен процент на разходите /ГПР/ - 44,58%. Експертизата е установила, че при калкулиране на ГПР по процесния договор в размера от 44,58% е включен само разхода за редовни лихви, изчислени при договорения фиксиран лихвен процент в размер на 38,85 %. Ако при калкулиране на ГПР се включи възнаграждението таксата бързо разглеждане и за таксата експресно обслужване, то същия ще бъде 448,10 %. Експертизата е констатирала, че извършените по договора плащания са в размер на 1514,00 лв.