Решение № 187 от 12.10.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. гр.Н., 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ст.Д. при участието на секретаря М.Д.Ш. като разгледа докладваното от С.Ст.Д. Административно наказателно дело № 20232150200384 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. Н., п.к. ...., ул. “......” № 1, представлявано от управителя – К. С. Н., срещу наказателно постановление № 02-2300162/15.06.2023 г. на директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева.

Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради неправилно възприета от наказващия орган фактическа обстановка. Твърди се, че дружеството е наело лица за извършване на работа, като във връзка с дадени при проверката от проверяващите указания, управителят на дружеството-жалбоподател разпоредил в счетоводството незабавно сключване на трудови договори, за които своевременно били подадени уведомления до НАП. Посочва се, че проверяващите счели представения им в хода на проверката на място договор за възлагане на работа за неправилен и не го взели предвид като доказателство, съответно не бил обсъден от административнонаказващият орган при издаване на обжалваното НП. При изложените доводи се моли за отмяна на наказателното постановление, алтернативно – за намаляване на предвидената санкция до минимума по закон.

Административнонаказващият орган не дава писмен отговор на жалбата.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа депозираната жалба и ангажира писмени доказателства и свидетелските показания на един свидетел. Моли за отмяна на наказателното постановление, като сочи, че управителят на дружествотожалбоподател е бил подведен от проверяващите да подпише трудов договор с 1 установеното да извършва обратен насип в строителния обект на дружеството лице, въпреки че е разполагал с надлежен граждански договор. Отрича се наличието на валидно трудово правоотношение в случая, съответно - нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Евентуално, моли за свеждане на наложената с постановлението санкция до минимум. Претендира съдебни разноски по представен списък.

Насрещната страна по жалба – директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, чрез процесуалния си представител – юрк. Н.а, изразява становище за неоснователност на жалбата пред съда, в съдебно заседание. Представя писмени доказателства и ангажира показанията на един свидетел.Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата си, а именно за доказаност на нарушението по безспорен начин и обоснованост на обжалвания акт. Моли, обжалваното постановление да бъде потвърдено с крайния съдебен акт като законосъобразно и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 25.04.2023 г., около 13,00 часа, била извършена проверка на строителен обект „Жилищна сграда № 1“ от ЗП1 в УПИ IV – общ. кв. 12 по плана на ж-к „......“ гр.

Н. от служители в ДИТ Бургас, сред които св. И. Д. – инспектор. При проверката се констатирало, че строежът се извършва от „А.Б.“ ЕООД, като на място бил установен Х.А.М., ЕГН ................, който извършвал дейност по подравняване на терен – обратен насип, като „работник“. На М. била предоставена за попълване декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 от КТ, в която на 25.04.2023 г., в 13,00 часа, той собственоръчно вписал, че няма сключен писмен трудов договор, изпълнява длъжността „работник“, с работно време от 12,00 часа до 13,00 часа и уговорено възнаграждение от 20 лева. На управителя на дружеството-жалбоподател била връчена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, с която се изискали документи, свързани с работещите в проверения строителен обект. В дадения срок бил представен трудов договор № 24/25.04.2023 г., сключен между „А.Б.“ ЕООД и Х.А.М. и връчен на М. екземпляр от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, регистрирано в НАП на 25.04.2023 г. в 13:57:05 часа. При така събраните данни св. Д. съставил на жалбоподателя „А.Б.“ ЕООД АУАН № 02-2300162/05.05.2023 г. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. За цялостните резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка № ПР2315581 от 05.05.2023 г.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от събраните по делото доказателства – в това число и писмените такива /протокол № ПР2315581 от 05.05.2023 г. от извършена проверка; АУАН № 02-2300162/05.05.2023 г; призовка по чл. 45, ал. 1 АПК; справка декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал.

2 КТ на Х.А.М.; трудов договор № 24/25.04.2023 г.; справка за приети и отхвърлени уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ; разрешение за строеж № 191/15.05.2018 г. на Главния архитект на Община Н.; заповед № 74/08.10.2018 г. на Главния архитект на Община Н.; заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”; длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ при ДИТ - Бургас/.

Фактическата обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитаните свидетели Георгиева и Д., частично и от показанията на св. Гюпчанова.

От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе 2 фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира изцяло. По повод на твърденията на жалбоподателя за различна от приетата фактическа обстановка, съдът намира същите за несъстоятелни. Не може да се кредитира с доверие представения в тази връзка от страна на жалбоподателя договор за възлагане на работа от 18.04.2023 г., сключен между „А.Б.“ ЕООД и Х.А.М.. Същият не носи достоверна дата, представен е за пръв път в съдебно заседание на съда, като не се съдържа по административнонаказателната преписка. Противно на твърденията на жалбоподателя, по делото не се установи договорът за възлагане на работа да е бил предоставен по време на проверката в обекта или при проверката по документи. В АУАН не е вписано възражение за наличието на подобно съглашение с Халил М., като напротив дружеството-жалбоподател е изразило съгласие с приетата в АУАН фактическа обстановка със свое изявление за постигане на спогодба по случая. На последно място прави впечатление, че гражданският договор не е приложен и към процесната жалба, нито е бил известен на счетоводителя св. Гюпчанова до датата на проверката. От друга страна е нужно да се посочи, че така представеният договор не съдържа съществено съдържание, като датата на изпълнение на възложените дейности и размера на дължимото възнаграждение. Независимо от рамковия характер на договора, не бяха ангажирани доказателства за действително извършено възлагане на дейности на Халил М. към датата на процесната проверка в обекта. От събраните доказателства, вкл. показанията на всички разпитани свидетели, не се установи твърдението на жалбоподателя, че трудовият договор с М. е бил сключен по изрични указания на проверяващите.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”/ и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното производство, които да влекат отмяна на постановлението.

В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ, съгласно която разпоредба работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Сред документите по ал.

1 е копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. От фактическа страна по делото се установява, че Халил М. е бил допуснат от работодателя „А.Б.“ ЕООД до работа на 25.04.2023 г. в 13,00 часа. Наред с това безспорно се установява, че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е било заверено от органите на НАП на същата дата – 25.04.2023 г., но в по-късен час - в 13:57:05 часа. Налага се извод, че от фактическа страна по делото е доказано, че на посочената в НП дата М. бил допуснат до работа и осъществявал трудови функции в процесния обект, без да му е представен един от документите по чл. 63, ал. 1 от КТ заверено копие от уведомлението за сключен трудов договор, т.е. по делото се доказва формалното извършване на вмененото с обжалваното НП нарушение. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ предвижда задължение за работодателя в тридневен срок от сключване на трудов договор да го регистрира в НАП. Дружеството - жалбоподател е спазило този тридневен срок, но в случая НП е издадено за неизпълнение на задължението на работодателя да не допуска до работа служител преди да са му 3 връчени съответните документи. В законоустановения тридневен срок работодателят следва да регистрира трудовия договор и докато тази регистрация не е осъществена и не е връчено на служителя заверено уведомление, работодателят не следва да допуска работника да полага труд.

Съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че към момента на проверката М. не се е намирал в обекта на основание трудово правоотношение, а въз основа на граждански договор за възлагане на определена работа. В тази връзка следва да се има предвид, че трудовото правоотношение е уреденото от трудовото законодателство правоотношение, което възниква при и по повод предоставянето на работна сила от работника на работодателя. Трудовите правоотношения се различават от останалите граждански правоотношения между страните, свързани с престирането на работна сила по своите елементи, уредени в трудовото законодателство - напр. работно време и почивки, отпуски, трудово възнаграждение. Наличието на всички тези елементи характеризира едно отношение като трудово. В случая М. собственоръчно е декларирал, че работи за дружествотожалбоподател и е отразил конкретни елементи на трудовото правоотношение /длъжност, работно време, трудово възнаграждение/. Наред с това служителите на ДИТ-Бургас също са възприели М. да осъществява конкретни трудови функции по подравняване на терен /обратен насип/ в строителния обект на жалбоподателя.

Несъстоятелно се явява и твърдението на жалбоподателя, че трудов договор е сключен по указания на проверяващите, като в тази връзка следва да се отбележи, че не се събра нито едно доказателство в подкрепа на същото, в АУАН не е вписано възражение в посочения смисъл, а от показанията на св. Гюпчанова се установи, че решението е било лично на управителя на дружеството и е било консултирано със счетоводителя.

От изложеното може да се направи извод, че към 13,00 часа на 25.04.2023 г. работодателят не е бил получил уведомление, заверено по надлежния ред, което да връчи на работника М., предвид което дружеството - жалбоподател безспорно е осъществило състава на нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ.