Решение № 14 от 25.04.2024, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Елена, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Административно наказателно дело № 20234130200100 по описа за 2023 година С НП № 718456-F709360/14.08.2023 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, т.

1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал. 1 от ЗДДС на осн. чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 700.00 лв. на ЕТ „Д.Т.“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Е.С.“ № 22, представляван от Д.Й.Т. с ЕГН **********.

Недоволен е останал нарушителят ЕТ „Д.Т.“ гр. Елена, представляван от Д.Й.Т., който чрез адв. М. Д. Т. от САК, е подал жалба, уточнена с две молби, против НП. В същата са изложени съображения, че последното е неправилно и незаконосъобразно и необосновано. Намира, че нарушението представлява маловажен случай. Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ „Д.Т.“ гр. Елена, представляван от Д.Й.Т., и защитникът му адв. М. Д. Т. от САК, не се явяват.

Последната е подала молба, с която моли да се уважи подадената жалба.

1

Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание ответник-жалба Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, не се явява. Същият се представлява от старши юрисконсулт Н.К.Н.. Последната взема становище, че НП е правилно и законосъобразно. Пледира да се потвърди атакувания акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

Районният съдът, като провери изцяло НП и по повод направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на страните, и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели се установява следната фактическа обстановка:

На 29.05.2023 г. в гр. Елена инспектори в Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – свидетелите Я. Д. Б. и И. С. Е. извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – павилион за закуски, находящ се в гр. Елена, ул. „П.Х.“ № 2, стопанисван от ЕТ „Д.Т.“, ЕИК **********. При същата в 11.10 ч. извършили покупка на 1 брой закуска – кренвиршка и 1 брой бутилка минерална вода от 0.500 литра на обща стойност 3.00 лв., която сума била платена изцяло и в брой от свидетеля И. С. Е.. Плащането било прието от продавач-консултанта Й.Л. Т., която сложила дадените й пари за покупката на стоките в касата на обекта. За извършената продажба не е бил издаден и не бил даден фискален бон от монтираното, регистрирано и работещо в обекта ФУ модел „Тremol ZM-KLV2“, № на фискално устройство ZK 075664 и № на фискална памет 50081829, нито била издадена и не била дадена касова бележка от прономерован и прошнурован кочан съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В хода на проверката бил изведен КЛЕН за 29.05.2023 г. от находящото се в обекта фискално устройство, от който било видно, че 2 фискален бон за извършеното плащане от свидетеля И. С. Е. на купените от него стоки не е издаден. От същото били изведени и отчет департаменти (дневен отчет) № 013930/29.05.2023 г. и съкратен отчет на фискалната памет от 01.052022 г. до 30.04.2023 г. Бил съставен и опис на паричните средства в касата на обекта от 29.05.2023 г.

Констатираното от проверяващите служители в Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП било обективирано в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0107701 от 29.05.2020 г. Проверката била осъществена в присъствието на лицето Й.Л. Т. – продавач-консултант в търговския обект, както и в присъствието на Д.Й.Т. – законен представител на ЕТ „Д.Т.“, ЕИК **********. Последният нямал възражения по протокола и го подписал.

На 05.06.2023 г. Я. Д. Б. (инспектор по приходите в НАП при ЦУ) в присъствието на свидетеля И. С. Е. и в присъствието на нарушителя ЕТ „Д.Т.“ гр. Елена, представляван от Д.Й.Т., съставила против последния АУАН № F709360. Документът бил връчен на същата дата на Д.Й.Т. – представляващ едноличния търговец жалбоподател.

Осъщественото от ЕТ „Д.Т.“ гр. Елена деяние било квалифицирано в АУАН като нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ.

Против АУАН № F709360/05.06.2023 г. жалбоподателят не направил възражение. Същият подал писмени възражения вх. № 14302/13.06.2023 г., в които е изложил съображения, като от съдържанието им е видно, че не отрича и признава извършеното нарушение; направил е и прошение да не му се налага санкция или да му наложи минимална такава.

Въз основа на АУАН № F709360/05.06.2023 г., при възприета в пълнота и идентичност фактическа обстановка и правна квалификация, било съставено НП № 718456-F709360/14.08.2023 г., издадено от Владислав Анатолиев Илиев – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, упълномощен съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., с което на ЕТ „Д.Т.“, ЕИК **********, гр.

3

Елена, представляван от Д.Й.Т., за извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1, т.

1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 700.00 лв.

В съдържанието на обжалваното НП са отразени доводи относно приложението на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, както и такива, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

По делото са изслушани показанията на свидетелите Я. Д. Б. и И. С. Е..

Чрез същите се потвърждават направените констатации в хода на извършената проверка, отразени в последствие и в съставения АУАН. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Я. Д. Б. и И. С. Е., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и напълно кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и доказателства за фактическа обстановка, различна от установената и описана в АУАН и НП не са ангажирани.

Съдът изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по делото, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите Я. Д. Б. и И. С. Е., КЛЕН, протокол за проверка и от останалите приетите писмени доказателства по делото, съдържащите се в АНП.

Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, настоящият състав на Районен съд – Елена, достигна до следните правни изводи:

Актът за установяване на административното нарушение, както и издаденото, въз основа на него НП /съгласно приложената в материалите по делото заповед/, са издадени от оправомощени лица и са законосъобразни от формална страна.

В хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмЯ.та на НП. Същото е издадено в срок, съдържа всички необходими реквизити. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, като са посочени дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които 4 потвърждават нарушението. В хода на АНП не е имало никакви спорни обстоятелства, депозираните възражения, с които не се отрича, а се признава извършеното нарушение, не изискват специално разследване, поради което съдът намира, че не е била нарушена и нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Въпреки липсата на какъвто и да е спор адм.-наказващият орган се е произнесъл по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и е взел становище по депозираните „възражения“ от жалбоподателя. Освен това същият е изложил и аргументи, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

От събраните гласни и писмени доказателства, които съдът по-горе е посочил, че кредитира, се установи, че на 29.05.2023 г. в проверения търговски обект, не е издаден касов бон от ФУ за извършена продажба на стоки на стойност 3.00 лв., с което търговецът не е изпълнил фискалните си задължения по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Ето защо правилно е прието, че в обекта на търговеца е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Следва да се отбележи, че на датата на проверката е установена и разлика между регистрираната сума от продажби във ФУ и фактическата наличност. Посоченото е отразено в протокола за проверка. Освен това видно от същия и от показанията на свидетелите Я. Д. Б. и И. С. Е. е, че Д.Й.Т. – законен представител на едноличния търговец жалбоподател, преди извършване на описа на паричните средства в касата, е извадил и прибрал от касата част от реализирания оборот. В случая очевидно се касае за действие за укриване на парични средства от нерегистрирани продажби.

Съдът счита, че не е допуснато нарушение на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай нарушението не е маловажно по смисъла на ЗАНН, тъй като извършеното такова не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за съответния вид, а и законодателят не е разграничил нарушенията в зависимост от стойността на нерегистрираната продажба, респективно тази стойност по-скоро касае размера на наказанието, което следва да се наложи на нарушителя.

Съдът намира, че не е нарушен принципът Ne bis in idem. Наложената със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11459/07.06.2023 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален 5 контрол“ в Централно управление на НАП принудителна административна мярка „запечатване на търговския обект“ за срок от 7 дни на осн. чл. 186, ал.

1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Касае се за различни производства, които се подчиняват на различни правила и имат различни правни последици. Освен това посочената по-горе заповед е отменена с Решение № 286/03.11.2023 г. по адм. д. № 416/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. По този начин е преодоляно двойно наказателно преследване, ако възобще може да става реч за такова.

Съдът намира, че правилно адм.-наказващия орган е наложил административно наказание на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, визираща налагане на санкция за гореописаното нарушение, като наложената санкция е в рамките, предвидени от правната норма.

Относно размера на наказанието – имуществена санкция – трябва да се съобрази, че търговецът е наказан за първо нарушение /доказателства, ЕТ да е санкциониран за други идентични нарушения по делото не са ангажирани, напротив, изрично е отразено, че се касае за първо нарушение/, същото касае неотчетена покупка на стоки на стойност 3.00 лв. и тъй като за всяко конкретно административно нарушение, което АНО е приел за установено, следва да се наложи и съответното административно наказание в контекста на тежестта на извършеното, за съда е неоправдано да се налага наказание в повисок от минималния размер, още повече, че липсват конкретни мотиви от адм.-наказващия орган в тази насока. Съдът приема, че следва да се ревизира имуществената санкция в размер на 700.00 лева, доколкото същата е несъразмерно тежка, в сравнение с укоримостта на конкретно извършеното нарушение и доколкото чл. 185 ал. 1 от ЗДДС /в редакцията на правната норма към датата на нарушението/ е предвидил минимална санкция от 500.00 лева, в конкретния случай, за конкретното нарушение съдът счита, че и санкция в минимален размер би спомогнала за коригирането на търговската практика. Налагането на наказание в по-висок размер по-скоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.