Решение № 2145 от 15.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2145 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330116930 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от А. Й. П. против „Сити Кеш” ООД се твърди, че на дата 30.07.2019г. между страните бил сключен договор за паричен заем № ...., по силата на който била отпусната сумата от 700 лв., при ФЛП: 40.05 % и ГПР: 47.16 %. Била начислена неустойка в размер на 483.04 лв. за това, че в 3-дневен срок от подписване на договора заемателят не е учредил обезпечение на паричните си задължения. Неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата обезщетителна функция. Тя била над 50 % от заетата сума, предвидено било кумулиране към погасителните вноски, като по този начин водила до скрито оскъпяване по кредита и създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Била нищожна и поради нарушение на добрите нрави и прекомерност. Към потребителя били поставени неизпълними изисквания. Неустойката била излязла и извън обезпечителната функция, като нямало житейска и правна логика кредитор да престира без наличие на обезпечение, и едва след сключване на договора да изисква такова. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 483.04 лв. недължимо платена по клауза за неустойка по договора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумите. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове. Посочено е, че ищецът злоупотребява с 1 формалното си право да инициира отделни производства по различни договори, сключени между страните, като цели неправомерен резултат – да увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащане на разноски в прекомерен размер. Не се спори, че между страните е сключен договор за заем № .... от 30.07.2019г. Неустойката за неизпълнение се начислявала само в случай на неизпълнение, като обезпечение по договора не било предоставено. Размерът й не бил прекомерен. Предоставянето на обезпечение зависило изцяло от действията на потребителя. Ако срокът от 3 дни не бил достатъчен то потребителят следвало да отправи искане за неговото удължаване, или да предложи друго заместващо обезпечение, което потребителят не бил сторил. Съдържа се позоваване на чл.9 ЗЗД. Договореният ГЛП бил законосъобразен, като лихвата била единственият разход, взет от кредитора при формиране на ГПР. Неустойката не се включвала в ГПР. Тя не попадала в общите разходи по кредита. Освен това ГПР се изчислявал към момента на сключване на договора, към който момент предвидената в договора неустойка не се дължала, тъй като не било сигурно, че потребителят ще допусне неизпълнение на договорните си задължения.

Освен това приложените към исковата молба документи не доказвали, че ищецът е платил именно процесната сума на ответното дружество. Всички суми били получени от ответника на валидно правно основание и не подлежали на връщане. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за паричен заем № .... към искане № ..... от 30.07.2019г., сключен между страните по делото, с размер на кредита 700 лв., при фиксиран лихвен процент – 40.05 %, ГПР – 47.16 %, ведно с погасителен план към договора.

По делото са представени приходни касови ордери от 03.09.2019г. за сумата от 100 лв., от 11.12.2019г. – за сумата от 20 лв., от 09.09.2019г. – за сумата от 113 лв., от 22.11.2019г. – за сумата от 3 лв., както и разписки за платени суми чрез „Изипей“ АД от 25.06.2020г., 11.11.2019г., 28.01.2020г., 25.05.2020г., 25.03.2020г., 15.07.2020г., 10.01.2020г., 25.02.2020г.

По делото е представена справка от ответното дружество за платените суми по договор за кредит № .....

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 30.07.2019 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № .... към искане № ...., по силата на който „Сити Кеш“ ООД е предоставило на А. Й. в качеството му на кредитополучател сумата в размер на 700 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 30.01.2020г. с плащането на 6 месечни погасителни вноски. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята 2 правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е усвоил изцяло заемния ресурс, изплатил е изцяло задължението си по договора, но не дължи плащания по клаузата за неустойка, тъй като същата противоречи на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките по чл.11, т.9 и т.10 ЗПК. В чл.6 от договора е предвидено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на посочените условия. Според чл.8 в случай, че кредитополучателят не представи договореното в чл.6 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 483.04 лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение № 1 към договора за кредит. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени условия /чл.6 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 483.04 лв. – чл.8 от договора. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите да се предостави обезпечение и риска по предоставянето на кредит към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на 3 договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.

Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, се налага извод, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8 от договора.

С оглед на това платените по договора суми по клаузата за неустойка са недължимо платени. От представената от ответното дружество справка се установява, че общо платената по договора сума възлиза на 1468.64 лв., с които са погасени такси в размер на 190.64 лв., неустойка в размер на 483.04 лв., лихва в размер на 94.96 лв. и главница в размер на 700 лв., или по клаузата за неустойка ответното дружество е отнесло сумата от 483.04 лв., поради което съдът намира, че предявеният иск за връщане на посочената сума е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. за внесена държавна такса. В производството ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Наличието на посочената хипотеза според съда не се опровергава от представената от ответното дружество справка от ТД НОИ от 21.12.2023г., с оглед отразения в нея осигурителен доход на лицето. Съобразно изричните разяснения обаче, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. В случая делото не представлява фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, със събиране на писмени доказателства. Предвид изложените съображения съдът намира, че справедливият размер на дължимия адвокатски хонорар, който следва да се определи за адв. Н. за оказана правна защита и съдействие на ищеца в възлиза на сумата от 200 лв., тъй като в случай на определяне на адвокатски хонорар по минимума от Наредба № 1/2004г., би се стигнало до икономически несправедлив резултат.

По изложените съображения съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител Н. П. да заплати на А. Й. П., ЕГН ********** от ..... сумата в размер на 483.04 лева /четиристотин осемдесет и три лева и 04 ст./ – недължимо платена при липса на основание по клауза за неустойка по чл.8 от договор за потребителски кредит №... към искане № .... от 30.07.2019 г., сключен между страните.