Определение № 834 от 26.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 834 гр. Б., 25.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500726 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 344, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 11505/17.05.2024г. от П. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“К и Н.Х.“ № 66, вх.А, ет.1, ап.1, чрез пълномощник адв. Е., срещу Решение № 252/10.04.2024г., постановено по гр.д.№ 2829/2022г. по описа на РС Б., в частта, имаща характер на определение по чл.344, ал.2 ГПК, с която П. В. Б. е осъден да заплаща на З. В.

Б., сумата от 160 лв. /сто и шестдесет лева/ месечно, представляваща обезщетение за ползваната от ответника П. В. Б. и полагащата се на ищцата 1/3 ид.ч. от делбения имот, считано от влизане в сила на настоящето съдебно решение до окончателното приключване на делбеното производство.

Жалбоподателят е останал недоволен от обжалваното решение в посочената част, с която е осъден да заплаща на съделителя З. Б. месечно сумата от 160 лв. обезщетение за ползваната идеална част от имота, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до извършването й. Посочва се същността на производството по чл.344, ал.2 ГПК – да се уреди ползването на делбените имоти, като привременна мярка, имаща действие само за целите на делбения процес – от допускане на делбата до извършването й , като присъденото няма характер на обезщетение.

1

Изтъкнато е, че в случая става дума за един делбен имот, за който няма данни да е невъзможно ползването му съвместно от съделителите, съобразно правата им в собствеността. Сочи се, че от събраните гласни доказателства и от вещото лице било установено, че имотът е могъл да се ползва и от ищцата Б., като за това от името на съделителя П. Б. й била отправена покана за предоставяне на ключ от имота и да заяви коя стая от него желае да ползва.

Сочи се, че жалбоподателят не възпрепятства достъпа на съделителката З. Б. до имота, а на отправената за това покана не се е отзовала. Поддържа се твърдението, че този съделител не е лишен от възможността да ползва имота съобразно правата си в собствеността, като фактът, че само един от съсобствениците държи делбения имот, не означава лишаване на другия от ползването му.

При поддържане на оспорвания в горния смисъл се иска отмяна на решението, в частта, с която съдът се е произнесъл по привременната мярка по чл.344, ал.2 ГПК.

В срока по чл. 276 от ГПК насрещната страна С. М., чрез особения представител е депозирала отговор, в който изразява становище за допустимост на жалбата, а относно основателността й се предоставя на преценката на съда.

В срока по чл. 276 от ГПК от насрещната страна – съделителя З. Б. , чрез пълномощник, е постъпил отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Изтъква се, че основаният довод на жалбоподателя е, че жилището може да се ползва от него и съделителя Б. едновременно, в каквато насока й била отправена покана и че не е възпрепятстван достъпа й до имота.

Това твърдение се оспорва като неоснователно. Сочи се, че постановената от съда привременна мярка има действие само в рамките на делбеното производство и е законосъобразна. Сочи се, че правото на съделителя за получаване на обезщетение се обуславя от обстоятелството, че е лишена от ползването на съсобствения имот. Сочи се, че жилището не може да се ползва от двамата съделители едновременно, тъй като независимо от размера и разпределението му в него фактически живее семейството на съделителя Б. от общо седем души, което не позволя ползването му от още едно лице. Сочи се, фактическа невъзможност от ползване от съделителя Б. на припадащата й се част от делбената вещ, доколкото няма реално обособяване на самостоятелни 2 помещения, както и предвид влошените отношения с жалбоподателя. Изтъква се, че изявлението, че ответникът е съгласен до приключване на делбеното производство да ползва жилището заедно с ищцата, както и предложението тя да се свърже с него, за да получи ключ от апартамента представляват само опит да се заобиколи закона като се избегне плащането на обезщетение за ползването. Съжителството с ответника и семейството му е определено като фактически невъзможно. При тези съображения се иска потвърждаване на решението в обжалваната му част по производството по чл.344, ал.2 ГПК, както и е поискано да се присъдят направените съдебни разноски.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 2829/2022г. по описа на РС Б. е образувано по искова молба от З. В. Б., ЕГН **********, срещу С. В. М., ЕГН ********** и П. В. Б., ЕГН **********, с искане за допускане на съдебна делба по отношение на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** в гр. Б., община Б., област Б. по КК и КР на Б., одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект от 28.08.2019 г., с адрес на имота: гр. Б., п.к. 2700, ул.

К.Н. Х., № 66, вх. А, ет. 1, ап. 2, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, посочена в документа площ 98,47 кв.м., с прилежащи части: мазе № 13 и 3,69% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *** и ***, под обекта - няма, над обекта ***, при квоти от 1/3 ид.ч. за всеки от страните.

По делото ищцата З. Б. е направила искане ответникът П. Б. да бъде осъден да й заплаща месечно сумата от 160 лв., считано от момента на влизане в сила на решението по допускане на делбата до нейното извършване, като твърди, че е лишена от ползването на процесния имот.

С решение № 252/10.04.2024г., постановено по гр.д.№ 2829/2022г. по описа 3 на РС Б. съдът е допуснал съдебна делба между З. В. Б., ЕГН **********, С.

В. М., ЕГН ********** и П. В. Б., ЕГН **********, по отношение на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** в гр. Б., община Б., област Б. по КК и КР на Б., одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект от 28.08.2019 г., с адрес на имота: гр. Б., п.к. 2700, ***, вх. А, ет. 1, ап. 2, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, посочена в документа площ 98,47 кв.м., с прилежащи части: мазе № 13 и 3,69% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *** и ***, под обекта - няма, над обекта - ***, като делбата е допусната по 1/3 ид.ч. за всеки съделител.

Със същото решение, на основание чл.344, ал.2 ГПК, съделителят П. В. Б. е осъден да заплаща на З. В. Б. сумата от 160 лв. месечно, представляваща обезщетение за ползваната от ответника П. В. Б. и полагащата се на ищцата 1/3 ид.ч. от делбения имот, считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното приключване на делбата.

Съдът е приел, че делбеният имот е съсобствен при равни квоти между съделителите, както и че същият се ползва изключително от съделителя П. Б. и неговото семейство. Прието е от събраните доказателства, че З. Б. няма достъп и не ползва жилището, съобразно квотата й в съсобствеността, както и от заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, се установява, че размерът на пазарния наем за делбения имот е 480 лева месечно, като припадащата се идеална част за ищцата от тази сума е 160 лева.

При тези данни искането на ищцата по чл. 344, ал. 2 ГПК е уважено, като ответникът П. Б. е осъден да заплаща обезщетение за ползването от влизане в сила на решението по допускане на делбата до извършването й.

Аргументите на делбения съд да определи парично обезщетение, съответно на дела на съделителя Б. по отношение на съсобствената вещ, са че от гласните доказателства – показанията на св.Николова е прието за установено, че З. Б. не 4 е могла да влезе в жилището на три пъти през 2023г., а св.Х., че от смъртта на родителите на страните от 2005г. делбеният имот, който е жилище се ползва изключително от съделителя П. Б. и от неговото семейство.

Делбеният съд е счел, че при тези данни делбената вещ следва да остане за ползване от съделителя Б., а за съделителя З. Б. да се определи обезщетение.

При така установеното, жалбата е неоснователна:

Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК с решението по допускане на делбата или покъсно, ако всички сънаследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците кои имоти ще ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. По този ред съдът извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство.

Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по този ред има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство.

Характерът и целта на привременната мярка обуславят извода, че процесуално легитимиран да иска постановяването й е само невладеещият съсобственик. В случая, искането е направено от страна, която има качеството на съделител и за която е установено по делото, че не ползва имота.

Произнасянето на съда е съобразено с искането на невладеещата страна, поради което правилно искането му е било квалифицирана като такова по чл.344, ал.2 ГПК. Няма спор по делото, а и от показанията на св.Х. се установява, че делбената вещ се ползва изключително от съделителя Б. и неговото семейство, както и че представлява апартамент, жилище. От СТЕ се установява, че делбения имот се състои от коридор, кухня, дневна, детска, две спални, баня, тоалетна, килер и тераса на обща площ от 98,47 кв.м. От писмо от 1РУ Б. /л.81 – РС/ се установява, че по повод на процесната вещ отношенията между съделителите Б.и са влошени и това е дало повод за 5 подаване и на жалби в полицията. Св.Николова сочи, че съделителката Б. е имала спорове с брат си по повод на имота, както и че не е имала достъп и ключ от него.

Относно твърдението на съделителя П. Б., че не създава пречки на съделителката З. Б. да ползва имота, съобразно квотата й, поради което и не й дължи обезщетение по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, докато трае производството по делба, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Без значение е дали някой от ползвателите на съсобствен имот създава изкуствено пречки за ползването му от останалите съсобственици, за да е налице хипотезата за заплащане на обезщетение по така определения законов ред. Привременната мярка по реда на чл.344, ал.2 ГПК има различно естество и като фактическо основание не се припокрива с фактическия състав на иска по чл.31, ал.2 ЗС.

Привременните мерки по чл.344, ал.2 ГПК са различни от претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за минало време, която може да се предяви само във втората фаза на делбата по реда на чл. 346 ГПК. Фактическото основание за допускане на мярката по чл.344, ал.2 ГПК в една от двете й форми е някой от съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността. За уважаване на това искане не е необходимо да изследват каквито и да било други факти и обстоятелства. Достатъчно е да има искане от съделител, който не ползва. Делбените вещи следва да се разпределят измежду съделителите в състоянието, в което се намират, без да се извършват промени и преустройства. С други думи – в хипотезата на чл.344, ал.2 ГПК става дума за правомощие на деления съд, докато трае делбения процес, да разпредели делбените имоти между съделителите.