Определение № 7759 от 02.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7759 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501054 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по две частни жалби, както следва:

1.Частна жалба вх.№362160/05.11.2025г., подадена от Е. Ц. Ш., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Н.Т., срещу определение, обективирано в протокол от публично съдебно заседание на 20.10.2025г. по гр.дело №47438/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 37-ми състав, в частта, с която е върната молба вх.№315176/29.09.2025г. за налагане на мерки за защита от домашно насилие, подадена от Е. Ц. Ш., с ЕГН **********, като недопустима и е прекратено гр.дело №47438/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 37-ми състав.

В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в противоречие на закона и събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилно първостепенният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява законовото изискване да е налице „трайна връзка“ между частната жалбоподателка и ответника по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗЗДН, поради което е прието, че подадената молба вх. №315176/29.09.2025г. за налагане на мерки за защита от домашно насилие се явява недопустима. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на разпитаната по делото свидетелка Т. Ш., майка на частната жалбоподателка, се установява по несъмнен начин факта, че интимните отношения между частната жалбоподателка и ответника са започнали през периода 10.07.-15.07.2025г., т.е. били са налице повече от 60 дни преди датата на подаване в съда на молба вх.№315176/29.09.2025г. за налагане на мерки за защита от домашно насилие. Сочи се още, че към частната жалба се прилагат допълнителни доказателства - разпечатки от чат-кореспонденция за установяване на „трайна връзка“ по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗЗДН между частната жалбоподателка и ответника. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното определение в обжалваната част като преграждащо по-нататъшното развитие на делото.

1

Ответникът по частната жалба – Г.П.Ч., с ЕГН **********, чрез пълномощник си адв.Ц.Б., е депозирал писмен отговор, в който е взето становище за неоснователност на подадената частна жалба по изложени съображения. Моли съда да потвърди като правилно обжалваното определение в частта, в която е прекратено производството по делото и е върната като недопустима подадената молба вх.

№315176/29.09.2025г. за налагане на мерки за защита от домашно насилие.

Претендира сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор – становище по подадената частна жалба от Е. Ц. Ш.. Представя списък по чл.80 ГПК.

2./Частна жалба вх.№344640/22.10.2025г., подадена от Г.П.Ч., с ЕГН **********, ответник по делото, чрез пълномощник адв.Ц.Б., срещу определение, обективирано в протокол от публично съдебно заседание на 20.10.2025г. по гр.дело №47438/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 37-ми състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на Г.П.Ч., с ЕГН **********, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в противоречие на закона. Твърди се, че съгласно нормата на чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на делото ответникът има право на разноски, които са своевременно поискани, както и са представени доказателства за реално сторени такива. По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното определение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да присъди пълния размер на платения по договор за правна защита и съдействие от 18.10.2025г. адвокатски хонорар. Претендира разноски, които е направил за изготвянето на подадената частна жалба, съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.10.2025г.. Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по частната жалба – Е. Ц. Ш., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Н.Т., депозира в законоустановения срок писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената частна жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави подадената частна жалба без уважение като неоснователна.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

Пред първостепенния съд е образувано гр.дело №47438/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 37-ми състав, по молба вх.№315176/29.09.2025г., подадена от Е. Ц. Ш., с ЕГН **********, срещу Г.П.Ч., с ЕГН **********, с която е направено искане за издаване на заповед за налагане на мерки за закрила от домашно насилие по реда на ЗЗДН. В молбата се посочва, че на 27.09.2025г. молителката е била подложена на физическо насилие от ответника в дома на последния. Прилагат се съдебно-медицинско удостоверение и декларация по декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

С разпореждане рег.№149830 от 29.09.2025г. първостепенният съд е констатирал, че подадената молба за защита от домашно насилие е нередовна и на основание чл.129, ал.2 ГПК е оставена без движение. Указано е на молителката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатирани нередовности на молбата, а именно да посочи в какви отношения е с ответника и ако са в интимна връзка да посочи от колко време е продължила същата.

В молба-уточнение вх.№317224/30.09.2025г., подадена от молителката – Е. Ц.

2

Ш., с ЕГН **********, се посочва, че е била във връзка и интимни отношения с ответника от края на месец юли 2025г. до деня, в който е била подложена на физическо насилие – побой, извършен от ответника – 27.09.2025г..

С молба вх.№317106/30.09.2025г. ответникът – Г.П.Ч., с ЕГН **********, моли съда да бъде оставено без уважение направеното от молителката - Е. Ц. Ш. искане да бъде забранено ответникът да я доближава на по-малко от 100 метра от работното място, тъй като това би поставило последния в невъзможност да изпълнява професията си на адвокат, доколкото адресът на адвокатската му кантора е в същата сграда, където работи молителката.

С посочената молба е представена справка от Регистър на адвокатите, от която е видно, че ответникът е адвокат – член на САК, с л.н.№1700625410, с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул.****.

С определение рег.№40063 от 01.10.2025г. първостепенният съд е констатирал, че следва да бъде насрочено съдебно заседание по делото по молбата за защита, оставил е без уважение искането на молителката – Е. Ц. Ш., за постановяване на заповед за незабавна защита и е дал указания на същата, че носи доказателствена тежест за установяване както наличието на интимна връзка между страните в посочения период така и относно твърдените актове на домашно насилие.

В съдебното производство са представени следните доказателства –разпечатки от чат-кореспонденции между страните, подадена жалба от ответника до Софийска районна прокуратура и извлечения от платежна система „Револют“ по сметки на ответника – Г.П.Ч. за периода 01.08.2025г. до 28.09.2025г., съдържащи извършени плащания към молителката Е. Ц. Ш..

Към частната жалба, подадена от молителката – Е. Ц. Ш., е представена разпечатка от чат-кореспонденция, за която се твърди, че е между молителката и нейната дъщеря в социалната мрежа „Инстаграм“. В посочената разпечатка се съдържа съобщение с времеви печат „27.07 в 01,25“, изпратено от профил „Shentov Elizabet” /„shentov.es18”/ със следния текст: „Няма да се прибирам, ще остана да спя при Ж.. Утре ще ме докара.“, на което е изпратен отговор със съдържание „Ама мамо ти всеки ден си при него айде малко почивка“. Твърди се, че от съдържанието на кореспонденцията е видно, че към 27.07.2025г. молителката е била в трайни интимни отношения с ответника, включващи нощуване в неговия дом.

В съдебно заседание на 20.10.2025г. молителката – Е. Ц. Ш., в отговор на въпрос на съда, твърди, че комуникацията с ответника – Г.П.Ч., е започнала след като се е завърнала от Италия в периода 12.07.2025г. –18.07.2025г., а интимните отношения с ответника са започнали на 20.10.2025г.. Ответникът – Г.П.Ч. не оспорва факта, че е имал интимни отношения с молителката, но твърди, че същите са започнали след 05.08.2025г. и 06.08.2025г..

В съдебно заседание на 20.10.2025г. са разпитани свидетелите Т. Ш. – майка на молителката и М.П.Г., без родство със страните. Свидетелката Т. Ш. заявява, че познава ответника от 3-4 години, тъй като неговият офис и салонът на дъщеря се намират на една и съща улица. Заявява, че молителката – нейна дъщеря и ответника са имали интимна връзка от около 10.07.2025г. – 15.07.2025г., като сочи, че не знае точно, защото „те за момента се криели“ и ответникът не е искал родителите му да разберат за връзката. Твърди, че е получила за пръв път на 20.07.2025г. кратко текстово съобщение (SMS) от молителката със съдържание „Ще остана да спя при Ж.“. Сочи, че живее заедно с дъщеря си в едно жилище, както и че последната е била в Италия през 3 месец август. Твърди, че дъщеря й и ответника са излизали заедно на вечеря повече от един път и че ответникът е идвал да взима дъщеря й от вкъщи.

Свидетелката М.Г. заявява, че е била състудент на ответника, с който е в много близки приятелски отношения, както и че познава Е. Ц. Ш.. Заявява пред съда, че с ответника са били планирали да отидат заедно на екскурзия и че след като е получила трудовото си възнаграждение на 05.08.2025г. се е свързала с ответника, на същия или на следващия ден, по повод плащането на екскурзията, но той е отказал, тъй като от предния ден има сексуални взаимоотношения с едно момиче, което има салон за маникюр до неговата кантора. Твърди още, че точните думи на ответника били „правихме секс снощи“. Сочи, че отношенията между страните са били изключително кратки – около 1,5 и 2 месеца. Твърди, че е виждала два пъти молителката, заедно с ответника, през месец август. Твърди, че на 27.09.2025г. се е срещнала с ответника, който е споделил за раздялата с Е. Ц. Ш., както и че е бил заплашен от нея.

В съдебното заседание на 20.10.2025г. ответникът Г.П.Ч., с ЕГН **********, се явява лично и с адв.Ц.Б.. Видно от протокола от съдебното заседание, адв.Ц.Б., с оглед прекратяването на делото, претендира присъждане на заплатения от ответника адвокатски хонорар. Представен е договор за правна защита и съдействие от 18.10.2025г., сключен между ответника – Г.П.Ч., с ЕГН **********, и адв.Ц.Б., с който е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2000.00 лв. за процесуално представителство по гр.дело №47438/2025г. по описа на СРС, Г.О., 37-ми състав.

С обжалваното определение, обективирано в протокол от публично съдебно заседание на 20.10.2025г. по гр.дело №47438/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 37-ми състав, е върната молба вх.№315176/29.09.2025г. за налагане на мерки за защита от домашно насилие, подадена от Е. Ц. Ш., с ЕГН **********, като недопустима и е прекратено гр.дело №47438/2025г., както и е оставено без уважение искането на ответника - Г.П.Ч., с ЕГН **********, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2000.00 лв.. Първостепенният съд е изложил аргументи, че молба вх.№315176/29.09.2025г. за налагане на мерки за защита от домашно насилие, с която е бил сезиран, е недопустима, тъй като при доказателствена тежест за молителката, която е била изрично указана, по делото е останал недоказан факта, че страните са били в интимна връзка минимум 60 дни, поради което е прието, че не са налице предпоставките на ЗЗДН. Прието е от първостепенния съд, че съгласно разпоредбата на чл.72, ал. последна от ЗЗДН, под начало на месец се разбира 1-во число, под средата на месеца – 15-то число, под края на месеца – последния ден на месеца. Прието е, че с изявлението на молителката, че страните са били в интимни отношения от края на месец юли 2025г., същата е имала предвид 31.07.2025г. и до дата на сочения от молителката инцидент – 27.09.2025г. не се е изминали 60 дни, каквото е изискването на законодателя въведено с изменението на ЗЗДН, обн. в ДВ, бр.69/2023г..