Определение № 9057 от 05.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9057 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А Р К като разгледа докладваното от А Р К Гражданско дело № 20251110141535 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 420, ал. 5 ГПК.

Образувано е по молба от 04.03.2026 г. на ответниците В. Б. Б. и М. Б. Б. с искане за спиране на изпълнението по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.05.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 28762/2024 г. по описа на СРС, 128-ми състав.

В молбата са изложени доводи за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител по принудително изпълнение на вземанията по издадената заповед, като се сочи, че са били наложени запори върху несеквестируеми вземания на длъжника. Твърди се, че наследодателката на ответниците не е била надлежно уведомена за издадената заповед за изпълнение. Поддържа се, че процесният договор за кредит е обезпечен със застраховка „Живот плюс“, покритието по която е в сила, докато кредитът е активен и непогасен. Сочи се, че в срока на действие на застрахователния договор са настъпили покрити застрахователни събития, поради което застрахователят дължи изплащането на остатъчната стойност от кредита.

Ответниците считат, че постановеният от застрахователя отказ да изплати обезщетение поради изтичане на първоначалния погасителен план е несъстоятелен. Излагат, че банката-кредитор е следвало да уведоми застрахователя за удължаването на срока на договора. Считат, че банката е проявила недобросъвестност, тъй като е отказала предложението на ответниците за извънсъдебно уреждане на отношенията им. Сочат, че банката продължава да претендира суми, които включват вноски за застрахователната премия, предвид което считат, че застрахователното покритие продължава да съществува. В заключение заявяват, че не оспорват съществуването на кредита, а единствено начина на събирането му – „чрез незаконни запори върху несеквестируеми средства, при наличие на валидна и действаща застраховка и при неизпълнение на задълженията на банката към застрахователя“. Сочи се, че главницата е погасена изцяло.

Съдът, като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото доказателства, намира следното:

Молбата изхожда от процесуално легитимирани лица – наследниците на длъжника по заповедта - И К Ц, които са конституирани на нейно място с определение № 26478/18.06.2025 г. по ч.гр.д. № 28762/2024 г. по описа на СРС, 128-ми състав.

Подаването на искане за спиране на изпълнението не е обвързано със срок и може да се заяви не само пред съда в заповедното производство, но и пред съда, който 1 разглежда исковото производство (чл. 420, ал. 5 ГПК). Ето защо молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

В производството по ч.гр.д. № 28762/2024 г. по описа на СРС, 128-ми състав срещу И К Ц в полза на „ОББ“ АД е издадена заповед за изпълнение № ..../21.05.2024 г. въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, за следните суми: 6 112,41 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ..../07.03.2019 г., сключен между длъжника и "РБ /България/" ЕАД, чийто правоприемник е заявителя, ведно със законна лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането; 280,26 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.06.2022 г. до 04.01.2024 г.; 961,91 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.06.2022 г. до 04.04.2024 г., както и разноски по делото за държавна такса в размер на 147,09 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева. На основание чл. 418, ал. 1 ГПК е допуснато незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК конституираните на мястото на първоначалния длъжник наследници - М. Б. Б. и В. Б. Б., са подали възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК. Възражението е било уточнено със становище от 24.04.2025 г., с което длъжниците са посочили, че не оспорват претендираното от заявителя вземане за главница по договора за потребителски кредит. Следователно заповедта за изпълнение в частта, с която е издадена за сумата в размер на 6 112,41 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ..../07.03.2019 г., е влязла в сила и не подлежи на разглеждане въпросът за спиране на изпълнението по нея в тази част.

Настоящото исково производство е образувано по искова молба на „ОББ“ АД срещу М. Б. Б. и В. Б. Б., с която са предявени искове за установяване на съществуването на останалите вземания по заповедта, за които същата не е влязла в сила предвид подаденото възражение, а именно за сумите: 280,26 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.06.2022 г. до 04.01.2024 г., и 961,91 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.06.2022 г. до 04.04.2024 г.

Нормите на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 ГПК предвиждат две самостоятелни предпоставки за спиране на изпълнението – при предоставяне на обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите и при представяне на писмени доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че вземането не се дължи, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор с потребител или че размерът на вземането по договор с потребител е неправилно определен.

В първата хипотеза молителят с възражението си трябва да представи надлежно обезпечение пред съд, по смисъла на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, за да бъде постановено спиране на изпълнението. Обезпечението може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека, като съответно чл. 181, ал. 2 от ЗЗД указва, че ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за нейното учредяване.

В настоящия случай молителите не представят, нито твърдят във връзка с искането за спиране на изпълнението на заповедта да са учредили обезпечение пред съд.

На следващо място, съдът намира и че не са налице предпоставките, установени в чл. 420, ал. 2 от ГПК за спиране на изпълнението. От молителите не са наведени твърдения, които да имат отношение към дължимостта на вземанията за 2 възнаградителна и мораторна лихва, които са предмет на разглеждане в исковото производство, и следователно да бъдат обект на преценка за основателност по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК, нито са представени писмени доказателства в тази насока.

Изложените в молбата доводи не се отнасят до съществуването на вземанията по договора за кредит, а касаят наличието на вземания за застрахователно обезщетение в полза на страните по договора за кредит спрямо застрахователя по договор за застраховка, сключен като обезпечение на вземанията по кредита, предвид което същите са неотносими към предмета на настоящото производство по чл. 420 от ГПК.

Ирелевантни към предпоставките за уважаване на искането за спиране са и релевираните оплаквания относно законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. На последно място, не се твърди вземанията за възнаградителна и мораторна лихва да се основават на неравноправни клаузи или размерът им да е изчислен неправилно, нито са представени писмени доказателства, въз основа на които да бъдат изследвани тези обстоятелства.

Предвид гореизложеното, искането за спиране на изпълнението е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Б. Б. и М. Б. Б. за спиране изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.05.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 28762/2024 г. по описа на СРС, 128-ми състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ответниците.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3