Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 144 от 22.12.2020, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 608/2020
Вид
Протокол № 144
Подписан
22.12.2020
В сила
22.12.2020
Състав
РЕНИ ПЕТРОВА КОВАЧКА, МАРИЕТА СТОЯНОВА ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА, ТАТЯНА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 144 гр. Перник , 17.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА И. ТОДОРОВА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА

ИВА Н. ЦВЕТКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА Въззивно гражданско дело № 20201700500608 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателката С. Г. К. редовно призована, се явява лично и с адв.Е..

Въззиваемият Д.К. се явява лично и с адв. Б..

ДСП Перник, редовно призована, не изпраща представител.

Вещото лице М.Г. редовно призована, не се явява.

Адв. Е.: да се даде ход на делото.

Адв. Б.: да се даде ход на делото.

Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Същото е докладвано с определение от 23.10.2020 г.

Съдът докладва, че на 13.11.2020 г. е постъпила молба от процесуалния представител на въззиваемия, с която е посочил имената на исканите двама свидетели, 1 а именно М.А.С. и М.Г.В.. Моли същите да бъдат допуснати като свидетели по делото и разпитани като такива. С молбата представят квитанция за внесен депозит за допуснатата по делото експертиза.

Съдът връчи жалбоподателката. препис от молбата на процесуалния представител на

Адв.Е.: Моля да ми бъде връчен препис от Определението, което не сме получили. Писмения отговор също не сме получили, но не видях да има копие за нас.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Връчи копие от Определение № 704 на адв. Е..

Съдът докладва, че по делото е постъпила молба от вещото лице М.Г., с която уведомява съда, че е била в техническа невъзможност да изготви възложената й експертиза. Моли да й бъде определена друга дата и час за явяване по делото.

Адв.Е. – тъй като в предходното съдебно заседание по обективни причини не успях да се явя, заявявам, че поддържам въззивната жалба, оспорвам писмения отговор.

Държа на изслушването на двамата родители в днешното съдебно заседание, както и да бъдат разпитани двамата свидетели, но тъй като по обективни причини свидетелката Л.П.Л., която е била допусната поименно, не може да се яви, моля да бъде заменена с друг свидетел, който водим, а именно Н.Р.К.. По отношение на молбата на пълномощника на Д.К. за допускане на свидетели и от тяхна страна, считам че свидетелката М.А.С. е била разпитвана и пред първа инстанция, освен ако сега се допуска за обстоятелства, различни от тези, които са били установявани пред първата инстанция. По отношение на другия свидетел, предоставям на съда. По принцип, предоставям на съда, да прецени дали да бъдат разпитвани тези свидетели, тъй като те са били разпитвани в първата инстанция. По отношение на социалния работник, който не се явява за днешно съдебно заседание, моля за следващият път да бъде поканен отново представител на ДСП, тъй като за нас е важно становището на социалния работник или да се изготви допълнителен доклад, който да отрази обстоятелства от постановяване на съдебното решение до настоящия момент, които за нас са много динамични и интересите на детето е важно да бъдат изследвани относно новата обстановка, в която е било подложено детето, за което сме поискали допълнителен социален доклад или допълнително становище, което да бъде изразено от социалния работник в съдебна зала. По отношение на експертизата, ние държим да се изслуша, но тъй като нямам информация, не познавам определеното вещо лице М.Г. относно това какви квалификации има, молим съда да представи такава информация, тъй като ние 2 изрично държим да бъде психолог със специализация „детска психология“, който да има и опит за работа с деца.

Адв. Б. – оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора. Считам, че направените доказателствени искания са вече уважени и в тази връзка държа да бъдат допуснати и разпитани посочените от мен свидетели, които водим за днешното съдебно заседание, както с оглед равнопоставеност на страните по делото, така и с оглед обстоятелството, че свидетелката М.С. е била разпитвана за други обстоятелства, сега я водим за обстоятелствата какви са отношенията между родителите и отношенията между родителите и детето след приключване на делото в първоинстанционното производство. Вторият свидетел, който сме посочили, досега не е бил разпитван, също го сочим във връзка с отглеждането на детето, грижите, които доверителят ми полага, и обстоятелства, настъпили след приключване на първоинстанционното производство, а това са новонастъпили обстоятелства. По отношение на искането за повторна експертиза със задачи, поставени в жалбата, предоставям на съда, като съответно в случай, че уважите молбата на вещото лице, делото да бъде отложено за друга дата за изслушване на заключението на вещото лице.

Нямам забележки и възражения по доклада на съда.

В този момент за ДСП гр. Перник се явява социален работник Г.А. от отдел „Закрила на детето“.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Обявява за окончателен проекто-доклада, обективиран в Определение № 704 от 23.10.2020 г.

С оглед направеното уточнение от процесуалния представител на въззиваемия, съдът намира, че следва да бъдат допуснати до разпит посочените в молба от 13.11.2020 г. свидетели, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска да бъдат разпитани в качеството им на свидетели за конкретизираните в молбата и днешното съдебно заседание обстоятелства М.А.С. и М.Г.В..

С оглед посочените от адв. Е. обстоятелства относно невъзможността да бъде разпитана в днешното съдебно заседание като свидетел по делото Л.П.Л., Съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

Заличава като свидетел по делото Л.П.Л..

Допуска да бъде разпитана като свидетел по делото Н.Р.К..

По направеното искането за допускане на допълнителна съдебнопсихологична експертиза, съдът се е произнесъл в Определението си от 23.10.2020 г., поради което към настоящия момент не са налице предпоставки за промяна становището на съда относно необходимостта от изготвянето и изслушването на такава експертиза.

В същото определение съдът се е произнесъл по направеното искане за изготвяне на допълнително становище от отдел „Закрила на детето“ и към настоящия момент не са налице предпоставки за промяна на становището на съда по този въпрос.

Няма пречка в днешното съдебно заседание или в следващо такова, да бъде взето становището на явилия се представител на ДСП гр. Перник.

Съдът пристъпи към изслушване на страните по реда на чл. 59, ал.6 от СК Жалбоподателката С. Г. К. по реда на чл. 59, ал.6 СК.

Жалбоподателката: В качеството си на жалбоподател, обжалвах решението на първа инстанция в частта му по отношение на родителските права на детето ми, родено от брака с Д. Й. К., детенцето Й.Д.Й.. След като излезе решението на Районен съд Перник, с което упражняването на родителските права бяха присъдени на бащата, адът за мен и за детето ми не приключи, а напротив, придоби невиждани размери. Смятам, че решението на Районен съд Перник беше крайно несправедливо, а мотивите на съда бяха неясни и некореспондиращи с истината. Часове след излизане на решението на РС Перник, първата реплика, която чух от сина ми беше: „Ти вече нямаш право над мен!“.

Считам, че това са неподходящи за едно деветгодишно дете думи. Явно в първите часове от излизане на решението детето беше обременено с тежката терминология на правната институция, защото по телефона ми цитира: „Нямаш право! Когато му дойде времето!“, и че не желае да се вижда с мен. Опитите да се свързвам, виждам и осъществявам контакт с детето бяха буквално ежедневни, ежечасни. Аз живея в гр.

Перник, ул.“***“, като и до момента не зная къде пребивава детето. Д. остана в нашето семейно жилище, но за отглеждането на детето той разчита изцяло на родителите си, които живеят на ул.“***“. Ходих няколко пъти при детето, даже с представители на МВР и съм го намирала и в двете жилища. Намирала съм го и в училище. През 6-те месеца детето беше лятна ваканция, бащата си е работил и беше оставено за отглеждане от бабата и дядото по бащина линия. Работя от 8.00 ч.– 16.00 ч. Живея с майка си, тя работи на същия график като мен. Искам да отглеждам детето, защото 4 смятам, че не трябва да бъде лишавано от мен и да присъствам в неговия живот, а именно такова е желанието на таткото. Пред първата инстанция съм пледирала за равни родителски права, само подхода и възпитанието, което бащата дава на детето, никога не съм казвала, че детето трябва да бъде лишавано както от бащата, така и от майката, само че в момента подхода и възпитанието, което бащата дава на детето, т.е. и неговата периферия от разширеното му семейство е, че детето няма нужда от майка, и смятам, че това емоционално осакатява моето дете и това е така. Пречено ми е било дори да се чувам по телефона, камо ли да се виждам. Виждала съм се, но винаги е било с някакви гардове от страна на семейството на Д., винаги е имало някакви свидетели, които са били чисто умишлени. В тяхното присъствие детето е друго. В този период съм виждала детето, даже е преспивало при мен, за което благодаря на социалната услуга, която ни сближи с детето. Това, че детето се съгласи да дойде при мен и да преспи, това бяха най хубавите дни, когато е при мен и сме си само двамата е коренно различно. Целият този период от шест месеца, навреди ценностната система на детето.

10 години съм отглеждала това дете и възпитавала. То е отглеждано добре от мен и Д..

Ние сме били едни прекрасни родители, в това дете е инвестирано много внимание, имало е много любов, смятам, че след настъпване на разрива на нашите отношения, мъстта и желанието аз да бъда наказана се пренесоха на детето. Под опеката на бащата и силното влияние на неговите родители смятам, че детето не се отглежда както преди.

Смятам, че в момента детето е лишено и не му се предават и не се възпитава във важни човешки ценности, като това да обича и уважава майка си и нейното семейство. В кратките и малобройни срещи, които съм имала през този период забелязвам ментално понижаване в поведението на детето, придобива маниер на грубост, на невъзпитаност, които не отговарят на неговата възраст, а аз 10 години съм влагала в това дете точно такива заложби. За тези шест месеца аз десетки пъти се случва да не мога да чуя детето. Детето не мога да го чуя по телефона, изключва го или го затваря. Детето няма отговорността да вдигне телефона и да каже, че е добре. С баща му посетиха летен лагер и аз 24 часа не можах да се свържа с тях, кога са тръгнали, от къде са тръгнали, с какво са пътували. Пиша на таткото:“ Къде е Й.?“, изключен му е телефона или после ще ти звънна. За тези месеци връзката ми с Й. е изключително лоша, включително до ден днешен трудно се свързвам с него, аз не зная какво е яло, при баба му ли е, ходи ли на тренировка и това е 6 месеца. Като се виждаме с Й. и го питам за учебната програма и смятам, че детето изостава по определени предмети. Разговаряла съм с таткото по тези въпроси и той твърди, че детето си е перфектно. Предвид условията на пандемичната обстановка всичките ни разговори с класната са по телефона. Тя казва, че забелязва промяна в Й., сравнително добре се справя. Конкретно я попитах по два основни предмета, в които аз забелязах отклонение в норматива, тя каза, че ще работят, да работим и ние с него. Аз се разплаках и казах, че аз няма как да работя с това дете, тъй като аз нямам физическата възможност. Той като идва при мен, не идва нито с 5 раница, нито с дрехи. Детето идва с презумцията утре най-късно да си тръгне.

Класната потвърди моите опасения, там, където има отклонения детето, и каза, че трябва съвместна работа между учител и родители. Като е идвало детето при мен, не ни е нагрубявало мен и майка ми. Като идва първия час е някакъв ад, споменава ни по имена, стои облечен и чак след като се отпусне вече си е моето дете. Трябва му време да се отпусне и че няма кой да ни пречи да сме си ние. Имам и баща, той не работи, със статут на управител е. Не живеем заедно. Имам жив баща. Той е със статут на управител. С него не живеем в едно жилище. Представям си отглеждането на детето така, както е било преди излизането на решението на РС. Когато настъпи фактическата раздяла между мен и Д., аз отидох в жилището на майка ми, направих основен ремонт, служителите на „Закрила на детето“ са установили моите условия, които според техните думи граничат с чудесни, с Й. сме се справяли чудесно. Й. си е идвал при мен, една седмица при мен, а една при баща си. Представям си ги така – една седмица при мен, една при баща си. Й. тогава застъпваше с моето работно време, защото ходеше на занималня. Ако детето е при мен, ще стоя аз, защото имам пълна екипировка за хоумофис. Искам да кажа, че изключително важно е за едно дете в тази подрастваща възраст, да има нормални отношения с майка си и баща си, да не се позволява на семейството на бащата да го отдалечава, защото аз все още съм жива и здрава, да осакатяват емоционално моето дете, на което един ден ще му се наложи в клас да прави картичка за 8-ми март и той трябва да я прави или на баба, или на татко. Аз все още съм жива и искам да упражнявам адекватни родителски права на това дете, да има то връзка с мен. Смятам, че имам прекрасните условия. Аз съм сменила работата си, за да съм в Перник с такъв график само и единствено заради Й.. Работила съм в София до 18.00 ч. Смятам, че една майка най-добре може да се погрижи за детето си. Сега работя в местна фирма, инженер съм, технически ръководител на строителни обекти на територията на Перник, а в пандемичната обстановка съм в хоумофис.