Решение № 54 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20241110125407 по описа за 2024 година

Производството е образувано по исковата молба на А.....“, Областно пътно управление Я.... спрямо „О...........“ АД, ЕИК .........., със седалище в гр. София и адрес на управление: ул. „С........, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5662,99 лв., представляваща неизплатена част от дължимото на ищеца обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на пътно[1]транспортно произшествие от 18.10.2022 г. на Републикански път II79 /Елхово-Бургас/ при км 23+573, настъпило по вина на водача на товарен автомобил МАН ТГА ..... с ДК № У.....АР, за който автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното дружество ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2022 г. до окончателното изплащане.

Ищецът А.....“ твърди, че на 18.10.2022 г. на Републикански път II-79 /Елхово-Бургас/ при км 23+573, настъпило ПТП по вина на водача на товарен автомобил МАН ТГА ..... с ДК № У.....АР, за който автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното дружество.

Вследствие на ПТП на ищеца били причинени вреди, изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности - 36 м. единична ограничителна система 1 за пътища за пътна част, за отстраняването на които ищецът извършил следните разходи: за демонтаж на стара, едностранна ограничителна система за пътища в пътна част, без транспорт и всички, свързани с това присъщи разходи — 32 м. при единична цена 15,87 лв/м, което възлиза на сумата от 507,84 лв. без ДДС; за доставка и монтаж на нови ограничителни системи за пътища - комбинирана двувълнова H1W5 за съоръжение с парапет с тръбна ръкохватка ф48 с височина 1100 мм и всички, свързани с това присъщи разходи, вкл. светлоотражатели - 24 м., при единична цена от 278,70 лв./м, което възлиза на сумата от 6 688,80 лв.без ДДС; за доставка и монтаж на нови елементи за начало/край на ограничителни системи за пътища - двувълнова със степен на задържане N2 за пътна част и всички, свързани с това присъщи разходи – 12 м, което възлиза на сумата от 2 266,92 лв. без ДДС. Общата стойност на вредите възлизала на 9 463,56 лв. без ДДС или 11 356,27 лв. с ДДС.

Сочи, че така изготвената количествено-стойностна сметка била въз основа на цените по позиции 1010, 1031 и 1081 от действащия към момента на процесното ПТП Договор № РД-37- 41/27.09.2022 г. за възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, за обособена позиция № 4 Югоизточен район, включващ областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Я...., сключен между А.....“, София и „Юпитер 05“ ООД, Пловдив.

Излага още, че увреденият участък бил отремонтиран през 2023 г., за което ищецът прилагал доказателства към исковата молба. При ответника била образувана преписка по щета № 0410-860- 0057-2022 по отправено от ищеца заявление за изплащане размера на нанесената ни щета с изх. № 53-00732/22.11.2022 г.

По така заведената щета на 09.03.2023 г. ответникът извършил частично плащане в размер на 5 693,28 лв., като непогасен останал остатъкът от 5 662,99 лв. Претендира се и законовата лихва за забава върху дължимата главница за периода от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 23.11.2022г до датата на сезиране на съда, както и законовата такава от датата на сезиране на съда – 03.04.2024г, до окончателното изплащане. При тези твърдения предявява настоящите искове и като се 2 ангажират доказателства се претендира разноски и се желае решение в този смисъл.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „О...........“ АД подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на застрахователно отношение по застраховка Гражданска отговорност с полица с № BG/ 23/122000889250 между него и собственика на товарен автомобил МАН ТГА ..... с ДК № У.....АР, както и механизма на ПТП.

Твърди, че бил изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 5 693,28 лева, с което бил изпълнил напълно задължението си.

Оспорва иска за главница по размер като го намира за прекомерен. Излага, че в претендираната сума не следвало да се включва ДДС, доколкото АПИ бил разпоредител с бюджетни средства. Оспорва причинната връзка между настъпилото ПТП и твърдените щети, като твърди, че част от уврежданията са били налице и преди настъпване на процесното ПТП. Сочи още, че увреденото имущество имало остатъчна стойност, която следвало да бъде приспадната от претендираната сума. Излага, че щетите не били отстранени от ищеца и че същият не е заплатил сумата в размер на 11 356,27 лв. за отстраняването им.

Счита, че искът за лихва също бил неоснователен. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

След съвкупна преценка на събраните доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на 18.10.2022 г. на Републикански път II-79 /Елхово-Бургас/ при км 23+573, е настъпило ПТП по вина на водача на товарен автомобил МАН ТГА ..... с ДК № У.....АР, за който автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното дружество с полица с № BG/ 23/122000889250 и че ищецът е изпратил до ответника заявление за изплащане на обезщетение с изх. № 53-00732/22.11.2022 г., получено на 23.11.2022 г.

От представената преписка се установява, а и страните не спорят, че по 3 заявлението е образувана щета с № 0410-860-0057/ 2022г., по която е била изплатена сумата от 5693.28 лева като в останалата си част, а именно за разликата до пълния размер от 11 356.27 лева е постановен отказ от застрахователя с мотиви, че такива разходи не са извършвани.

Това изявление на ответника за стореното плащане по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност.

Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 175 от ГПК с оглед на което съдът приема, че с извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание на елементите от фактическия състав на заявената искова претенция с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

Вината на водача на ТА Ман ТГА с рег. № У ..... АР се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 от ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във връзка с процесните ПТП-та.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че на датата 18.10.2022 г. около 20:15 часа, на път II - 79 при км. 23 +573, общ.

Елхово е настъпило произшествие с участието на влекач „МАН ТГА 18.430u, с per. № У.....АР, за което е бил съставен КП за ПТП с пострадали лица № 2022 1039 - 282 от 18.10.2025 г. като в резултат на случилото се за влекач „МАНТГА .....“, с per. № У.....АР била причинена цялостна деформация по влекача, а по ограничителната система от пътните съоръжения били увредени 36 м. ограничителна система за съоръжение „мост“. Вещото лице заключва, че при така представения механизъм на ПТП и сравнението на щетите по товарния автомобил и уврежданията по ограничителна система за съоръжение „мост“, причинените имуществени вреди се намират в пряка и причинно — следствена връзка с настъпилото на 18.10.2022 г. произшествие па път II- 79 при км. 23+573, общ. Елхово. Според експерта стойността на увреденото 4 имущество от произшествието, настъпило на 18.10.2022г. , е в размер на средната пазарната стойност на нанесените имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, към момента на настъпването му е 11 652,67 лв. Според вещото лице стойността на остатъчните материали, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар, е 108,80 лв. Не е спорно, че ответникът е извършил частично плащане на сумата от 5639.28 лв., респективно неизплатената част е в размер на 5904.59 лева. като доколкото претенцията е заявена за сума в по – нисък размер от 5662.99 лева, то в такъв размер исковата претенция се явява изцяло основателна.

Относно възражението на ответника, че върху застрахователното обезщетение не следва да се начислява ДДС, съдът намира следното:

Съгласно практиката на ВКС начисляване на ДДС върху дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.208, ал.1 от КЗ (отм.); е обусловено всякога от конкретните факти и обстоятелства по делото – регистрирано или не по ДДС лице, доказателства за приспаднат данъчен кредит на застрахования, начин на закупуване на застрахованото имущество и пр. (вж. Определение № 249 от 18.05.2015 г. по т. д. № 1829/2014 г., ІІ Т. О., ВКС, Решение № 165 от 24.09.2013 г. по т.д. № 469/2012 г., ІІ Т. О., ВКС).

Ищецът съгласно чл.3, ал.5 от ЗДДС не е данъчно задължено лице, поради което за него няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит. Този разход за АПИ ще си остане невъзстановим, респективно възражението се явява неоснователно.

По отношение на иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането – чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Разпоредбите на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент. Съгласно чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:

1 изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички 5 доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, 2 изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл.106, ал.3 от КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.

Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай, че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо. Съгласно текста на чл.496, ал.1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.

380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.

От приложеното на л. 15 от делото пред РС Я.... копие на заявление за изплащане на застрахователно обезщетение се установява, че ищецът е уведомил ответника за настъпилото на 18.10.2022 г. застрахователно събитие с писмо с из. № 53-00-732/ 22.11.2022г. с ППТП от 18.10.2022г. на 23.11.2022г., респективно ответникът е в забава, считано от изтичане на 15 работни дни от тази дата или считано от 08.12.2022г. и именно за този период от 08.12.2022г,. до датата на подаване на исковата молба – 03.04.2024г., както и законовата лихва за забава от датата на подаване на иска – 03.04.2024г до окончателното изплащане следва да бъде уважена.