Определение № 193 от 26.06.2023, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Търговско дело 45/2022
- Вид
- Определение № 193
- Подписан
- 26.06.2023
- Състав
- Христо Николов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21 · Закон за държавната финансова инспекция
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 193 гр. Враца, 26.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Търговско дело № 20221400900045 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ХРИСТО БОТЕВ" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П. Й. К. - изпълнителен директор срещу „ТЕКОМ ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.
Н. М. и С. Б. Л., с ЕГН **********, от ***. В исковата молба се твърди, че на 24.04.2018 г. Е. Н. Х. - държавен финансов инспектор от Агенцията за държавна финансова инспекция, при извършената финансова инспекция на ищеца, съставил акт за начет № 11-01-08 срещу ответниците в производството, поради факта, че при извършената инспекция било констатирано, че реално дължимите дейности по три договора за иизвършване на услуги по почистване и поддръжка на асфалтираните, тревните и тротоарните площи към територията на МБАЛ Христо Ботев АД не са извършвани от страна на изпълнителя, а именно - „Теком Инвест“ ЕООД, а въпреки това плащанията по договорите били извършвани ежемесечно, макар и ежемесечни отчети за извършената работа да не били представяни към ищеца.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 21 ЗДФИ вр. чл. 422 ГПК, ищеца иска постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено, че ответниците, при условията на солидарност му дължат следните суми: 40 320,00 лева, главница по акт за начет № 11-01-08/24.04.2018г.; 13 745,08 лева, законна лихва за периода от 27.01.2014 г. до 01.04.2018 г.; 14 773,98 лева, законна лихва за периода от 02.04.2018 г. до 10.11.2021 г.; законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2021 г. до изплащане на главницата, за които била издадена заповед за незабавно изпълнение № 1389/16.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4068/2021 г. на PC - Враца.
В законния срок ответниците са оспорили исковете с доводи за неоснователността им.
Съдът след, като обсъди доводите на страните прие за установено следното:
Съдът намира, че не е родово компетентен да разгледа предявените искове, предвид 1 обстоятелството, че съобразно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК, са изключени от обхвата на исковете, които са подсъдни на окръжен съд, като първа инстанция исковете за издръжка, трудовите спорове и вземанията по актовете за начет, независимо от това, че цената на иска е над 25 000 лв.. Вземанията на ищеца са по акт за начет № 11-01-08/24.04.2018 г., като в исковата молба са изложени подробни обстоятелства за това, че вземането на ищеца произтича от този акт за начет. Препис от посочения акт за начет е приложен, като доказателство към исковата молба. При тези данни предявените искове са подсъдни на районен съд, като първа инстанция, макар цената на главния иск да е над 25 000 лв..
Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Съгласно чл. 119, ал. 1 ГПК, възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда. По делото проверката за подсъдност по реда на чл. 130 и чл. 140 ГПК, е извършена от предходния съдия докладчик, като настоящият състав е участвал единствено при разглеждане на делото в последното открито съдебно заседание, в което е събрано едно заключение на вещо лице и е даден ход на устните състезания.
Съдът в настоящият си състав констатира предвид гореизложеното, че предявените искове не са му родово подсъдни, поради което следва да отмени своето определение, с което е дал ход на устните състезания, да прекрати производството по делото и да изпрати делото на РС - Враца, който е компетентен да се произнесе по предявените искове.
Съдът обсъди и приложимостта на разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК, съобразно която решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд, но предвид етапа на който е производството, позволяващ във въззивното производство страните да заявят възражения за родова неподсъдност, което би могло да доведе до обезсилване на решението постановено по делото, от окръжен съд като първа инстанция, намира за безпредметно да се произнася с решение при липса на родова подсъдност. В изложения смисъл е и съдебната практика - решение № 24 от 17.02.2014 г. по гр. д. № 4412/2013 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на 25.05.2023 г., по т. д. № 45/2022 г. по описа на ОС - Враца, с което е даден ход на устните състезания по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 45/2022 г. по описа на ОС - Враца, поради родова неподсъдност.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на РС - Враца.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 2 едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
След влизане на определението в сила делото да се изпрати на РС - Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
3