Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4948 от 15.11.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 18447/2018
Вид
Решение № 4948
Подписан
15.11.2019
В сила
07.07.2020
Състав
КРИСТИАНА СТОЯНОВА КРЪСТЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна, 15.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА при участието на секретаря

Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18447 по описа за 2018 година на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от М.П.П. против *** за осъждане ответникът да заплати на ищцата сумата от 3500лв., частичен иск от 5000лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в мозъчно сътресение, ожулване в лявата поясна половина, кръвонасядания в областта на корема, областта на дясното коляно и дясната подбедрица, както и причинено психическо разстройство в резултат на настъпило ПТП на 27.12.2017г., около 02.00 часа, по междуселищен път 1-7, в посока от гр. Силистра към гр. Шумен, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.12.2018г. до цялостното й изплащане, както и сумата от 100 лева, частичен иск от 160,04лв., представляващи законната лихва от 13.08.2018г. до датата на депозиране на исковата молба - 05.12.2018г.

В исковата молба ищцата излага, че на

27.12.2017г., около 02.00 часа, по междуселищен път 1-7, в посока от гр. ***, е реализирано ПТП, при което л.а. „***, управляван от водача ***, излиза в дясно от пътя и се блъска в крайпътно дърво. Видно било от постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №1558/18 по описа на РУ-гр. Шумен и протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 27.12.2017 г., че водачът ***нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил лека телесна повреда на ищцата. Към момента на възникване на деликта л.а. имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" при ***, по застрахователна полица № BG***, валидна от 12.12.2017г. до 11.12.2018г. Веднага след инцидента ищцата постъпила в МБАЛ „Света Марина" ЕАД - Варна с оплаквания за болки в главата, световъртеж, силно гадене, обща отпадналост, болки в кръста, коремната област, дясното коляно и дясната подбедрица. Била приета за лечение на 27.12.2017г. и изписана на 29.12.2017г.

Продължила лечението си в домашни условия, което довело до невъзможност да посещава лекции и изпити. В резултат на реализираното ПТП - М. П. получила следните увреждания: мозъчно сътресение, ожулване в лявата поясна половина, кръвонасядания в областта на корема, областта на дясното коляно и дясната подбедрица. Претърпеният инцидент се отразил негативно на здравословното й състояние, както и на нейния нормален житейски ритъм. Ищцата изпитвала силни болки, стрес, безсъние, сънувала кошмари, страхувала се да шофира и да се вози в МПС. Била й поставена диагноза психическо разстройство. Завела застрахователна претенция пред ответника на 26.07.2018г., но й било отказано определяне на обезщетение. Ето защо, ищцата претендира репариране на търпяните от нея неимуществени вреди, чиято парична равностойност определя в размер на сумата от 3500лв., частичен иск от 5000 лева. Претендира и сумата от 100 лева, частичен иск от

160,04лв., представляващи законната лихва от 13.08.2018г. до датата на депозиране на исковата молба - 05.12.2018г., както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***"АД депозира писмен отговор. Не оспорва настъпването на твърдяното ПТП и обстоятелството, че към тази дата е бил в облигационна връзка със собственика на автомобила по договор за „Гражданска отговорност”. Оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди, като завишен, както и твърденията за търпяни вреди. Оспорва наличието на причинно - следствена връзка между поведението на водача и вредите. По същество моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства от фактическия състав на правото, а именно: че е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите между *** и ответното дружество за л. а. „***, застрахователна полица № BG/23/*** от 12.12.2017г. със срок на действие, покриващ датата на ПТП; че ПТП се е осъществило на 27.12.2017г. с водач на застрахования автомобил - ***и с пострадало лице ***; че М.П. е поискала от ответното дружество да й бъде заплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. във връзка със събитието от 27.12.2017 г.; че е образувана преписка по щета № 0411-090-0008-2018; че с писмо от 28.11.2018г. ищцата е уведомена от застрахователя за отказа за изплащане на обезщетение; че ищцата е посетила МБАЛ „Св. Марина" - гр. Варна на 27.12.2017г. в 07,25ч. с оплаквания от главоболие, чувство за гадене, обща отпадналост; че болничният престой на ищцата е бил в рамките на два дни за диагностично уточняване и лечение; че от медицинско удостоверение № 20/2018 г. за проведен на 04.01.2018 г. преглед, се установява, че ищцата има ожулване с кръгловата форма на лявата поясна половина с диаметър около 2-Зсм., мораво жълтеникаво кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното коляно и дясната подбедрица в горна трета, умерено изразен оток и палпаторна болезненост; че от приложения амбулаторен лист № 58 се установява, че ищцата е посетила психиатър за консултация с посочените в медицинския документ оплаквания, както и че е предписан медикамент.

В констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег. ***., е документирано, че на 27.12.2017г. на междуселищен път I-7, община Венец е настъпило ПТП, при което л.а. „*** управляван от водача ***при движение с несъобразена скорост и с релефа и състоянието на пътя, изгубил контрол над МПС, излязъл от дясно на пътя и се блъснал в крайпътно дърво. Като пострадало лице в протокола е посочена единствено Пламена Василева, с диагноза фрактура на десен крак и дясна ръка.

По делото е приета медицинска документация относно състоянието на ищцата - Епикриза за болничен престой в периода 27.12.-29.12.2017г., от която се установява, че ищцата е била приета на лечение в клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Марина“ на 27.12.2017г. след претърпяно ПТП, с оплаквания за главоболие, чувство за гадене и обща отпадналост. Изписана е на 29.12.2017г. за домашно лечение, с окончателна диагноза мозъчно сътресение.

Видно от МУ

№20/2018г., издадено от лекар в отделение съдебна медицина при ***, вследствие на претърпяно ПТП на 27.12.2017г., ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, ожулване в лявата поясна половина, кръвонасядания в областта на корема, областта на дясното коляно и дясната подбедрица. Описаните увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, или детайли на МПС, и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Ищцата е подала уведомление до застрахователя на виновния водач за обезщетяване на търпените от нея неимуществени вреди, в което е описала механизъм на ПТП съответен на изложеното в исковата молба. В отговор е получила писмо, с което й е било отказано изплащане на такова с аргумент, че липсва основание за ангажиране отговорността на застрахователя, доколкото не са представени документи, респ. Констативен протокол за ПТП, който да удостоверява, че ищцата е пострадало лице от ПТП на 27.12.2017г.

От изготвената и приобщена по делото САТЕ, се установява механизмът на ПТП, както че причина за настъпването му е поведението на водача Васил Антонов Кирилов, който при движение с несъобразена скорост и с релефа и състоянието на пътя, изгубил контрол над МПС, излязъл от дясно на пътя и се блъснал в крайпътно дърво. Експертът приема за вероятно ищцата да е била с поставен предпазен колан.

От изслушаното по делото заключение на в.л. по назначена СМЕ, което съдът кредитира, като компетентно дадено се установява, че в резултат на претърпяното ПТП, ищцата е получила травматични увреждания изразяващи се мозъчно сътресение, ожулване по задностраничната повърхност на лявата поясна област, умерено изразен оток и кръвонасядане по вътрешната повърхноста на дясно коляно и дясната подбедрица, подкожни кръвнонасядания под формата на лента в областта на корема.

Вещото лице е посочило, че се касае за временно разстройство на здравето неопасно за живота, като оплакванията от тези травми обичайно отзвучават в рамките на 1-2 седмици. Експертът е установил, че по делото има данни, за това, че на ищцата и е поставена диагноза „паническо разстройство“, месец два след претърпяното ПТП.

По делото са били разпитани свидетелите ***М.. Първият като водач на л.а., претърпял процесното ПТП, свидетелства, че ищцата действително е пътувала на задната седалка по време на пътното произшествие, като след инцидента била откарана с линейка в гр. ***. Показанията му се потвърждават и от разпита на мед. лице М., дежурен в деня на инцидента, който свидетелства, че същата е била настанена до шофьора на линейката, а по-тежко пострадалата е била в задната й част, където не е имало място за ищцата. От показанията на П.*** се установява какви травми е претърпяла ищцата, вкл. психическите такива, довели до страха и отказа й изобщо да пътува с автомобил след претърпения инцидент. Вследствие на състоянието й след инцидента, същата била преустановила посещението на лекции, имала панически атаки и сънувала кошмари, което довело и до необходимостта да посети психиатър.

От така установеното, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл

432, ал. 1 КЗ:

За да бъде уважен предявеният иск, нужно е било ищецът да докаже, че към датата на ПТП виновният водач се е намирал в застрахователно правоотношение с ответното дружество; настъпване на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие е претърпял твърдяните неимуществени вреди, съответно техния размер. В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи отговорността.

Няма спор по факта, че ответното дружество е застраховало гражданската отговорност на водача на л.а. .а. „*** по полица№

BG/23/***, което обуславя и пасивната легитимация на ответника по предявения иск. Не се спори и че застрахователното събитие е настъпило във време на действие на застрахователното правоотношение.

Страните спорят относно обстоятелството дали ищцата изобщо е била пострадала в процесното ПТП, тъй като не фигурира никъде в констативния протокол. По делото се събраха достатъчно писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установява участието на ищцата , като пострадало лице в пътнотранспортното произшествие.

Съдът кредитира показанията на всички свидетели в тази насока. Тези показания не са изолирани, а се подкрепят и от изготвените заключения на САТЕ и СМЕ, като с първото се установява механизмът на ПТП, а с второто травматични увреждания, получени от ищцата вследствие на неправомерните действия на водача на л.а. Така установеното, прави неоснователно твърдението, че ищцата не е пострадала в процесното ПТП.

Вследствие на противоправното поведение на водача на лекия автомобил се установи, че ищцата е търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства. От ангажираните експертни заключения и гласни доказателства се доказа, че вследствие на произшествието, ищцата е получила травматични увреждания мозъчно сътресение, ожулване в лявата поясна половина, кръвонасядания в областта на корема, областта на дясното коляно и дясната подбедрица, както и причинено психическо разстройство. Установи се, че травматичните й увреждания са създали за нея дискомфорт за период от около 1-2 седмици, в който същата е била неспокойна, страдала е от безсъние и е изпитвала страх возене в автомобил.