Определение № 869 от 15.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 869 гр. Стара Загора, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500351 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от "А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, чрез процесуалния представител адвокат Л. Р. срещу разпореждане № 2811/16.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1650/2025 г. на Районен съд – Стара Загора, XII граждански състав, с което е отхвърлено като неоснователно заявлението на дружеството-жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Р.Л.“ ЕООД, ЕИК ***, за сумата от 135,77 лева – неустойка за предсрочно прекратяване по желание на длъжника, поради направен пренос на услугите към мрежата на друг мобилен оператор, на договор 504830636, партида 110171694, I D на договор М6888823 от 25.02.2022 г., за сумата от 10,86 лева – мораторна лихва от 18.06.2024 г. до 02.04.2025 г., както и за законната лихва върху неустойката, считано от 03.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, като моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната въззивна жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в срока по чл. 413, ал. 2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

По делото се установява, че ч. гр. д. 1650/2025 г. на Районен съд –Стара Загора е образувано по подадено от „А.Б.“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „Р.Л.“ ЕООД. В 1 заявлението се посочва, че претендираните със заявлението парични вземания /месечни такси, неустойка и мораторна лихва/ произтичат от сключен с длъжника договор за използване на електронни съобщителни услуги от 25.05.2022 г. Твърди се, че последният не е изпълнил задължението си да заплати месечни такси за периода от 09.04.2024 г. до 08.07.2024 г., за които били издадени общо три фактури, както следва: фактура № 485380871 с падеж на 12.06.2024 г.; фактура № 486951253 с падеж на 12.07.2024 г.; фактура № 488431757 с падеж на 10.08.2024 г. Посочва се, че договорът е прекратен, считано от 17.06.2024 г., поради направен пренос на услуги към мрежата на друг оператор преди изтичане на уговорения срок на ползване. При прекратяване на договора по вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Размерът на неустойката се определя във фиксиран размер или като сбор от стандартни месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в него срок за всеки мобилен номер. За неустойката е издадена фактура № 655322700 с падеж на 17.06.2024 г. Твърди се, че върху посочените по-горе вземания длъжникът дължи и мораторна лихва от първия ден на забавата за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението /69,09 лева – лихва за забава върху вземането за месечни такси и 10,86 лева – лихва за забава върху вземането за неустойка/.

В обжалваното разпореждане районният съд е приел, че искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за горепосочената неустойка за предсрочно прекратяване, по желание на длъжника, поради направен пренос на услугите към мрежата на друг мобилен оператор, както и за претендираните акцесорни вземания за мораторна и законна лихва, не може да бъде уважено, тъй като уговорената в договора неустоечна клауза е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, за спазването на които съдът следи служебно и в настоящото производство /чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК/.

Разпореждането е правилно.

Съгласно чл. 410, ал. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като целта на производството по реда на чл. 410 и сл.

ГПК е да се провери дали претендираното от заявителя вземане е спорно, поради което заповедта за изпълнение се издава единствено въз основа на твърденията в заявлението за съществуването на изискуемо вземане.

С разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК е предвидено, че съдът не издава заповед за изпълнение в случаите, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище, респ. обичайно местопребиваване или място на дейност на 2 територията на Република България.

Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост /в този смисъл - решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., на ВКС, І т.о./.

Ако е уговорена неустойка при прекратяване в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси за мобилните планове, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в него срок, мобилният оператор би получил имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако договорът не беше прекратен, но без той да предоставя електронни съобщителни услуги. Така неустойката би заместила дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче той да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяване на договора занапред. Според настоящия съдебен състав такава клауза за неустойка в размер на таксите за оставащия период на прекратения договор създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските отношения. Следователно същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречието й с добрите нрави. Ето защо правилно районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания за неустойка и мораторна лихва.

Предвид гореизложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2811/16.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1650/2025 г. на Районен съд – Стара Загора, XII граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4