Решение № 39 от 03.02.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 3** гр. Пазарджик , 03.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Ели Каменова при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно дело № 2020**220201****** по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. **** и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. В. П., ЕГН: **********, от гр. Пазарджик, ул. „******“ № **, ет. **, ап. **, против Наказателно постановление № 20201818-24-662 от 23.0**.2020 г. , издадено от Директор на ОДМВР - Пазарджик , с което на същия за нарушение на чл. 20**а, ал. 1, предл. 2 от ЗЗдр на основание чл. 20**а, ал. 4, пр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗдр е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

Основното възражение в жалбата е за незаконосъобразност на издаденото НП, поради това, че т. ** от заповед на Министъра на здравеопазването, която се сочи за нарушена, е отменена впоследствие, поради което с обратна сила са заличени правните последици и не е налице осъществено нарушение.

Алтернативно се моли случаят да бъде счетен за маловажен.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален пълномощник – адв. Ш., която поддържа възраженията в жалбата и претендира присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски.

1

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Пенова, която излага становище за потвърждаване на наказателното постановление и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 17.04.2020 г. около 20,20 часа в гр. Пазарджик, на паркинга на заведение „Ескейп“ полицейските служители при РУ – Пазарджик – В.Б. и С.Б. извършили полицейска проверка, при която установили, че лицето С.П. се намира на открито обществено място /паркинг/ без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Тъй като по това време действала т. ** от Заповед № РД-01-1**7/11.04.2020 г., с която за периода от 11.04-26.04.2020 г. била въведена противоепидемична мярка съгласно която: „Всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата“, на С.П. бил съставен АУАН с бл. № 34820** от 17.04.2020 г., който му бил надлежно предявен и връчен срещу подпис.

Впоследствие образуваната административнонаказателна преписка по съставения АУАН била прекратена на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и изпратена в Районна прокуратура – Пазарджик за разследване на престъпление по чл. 3****, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

С Постановление от 11.06.2020 г. на прокурор при РП - Пазарджик е отказано да се образува досъдебно производство с мотив, че няма извършено престъпление по чл. 3**** от НК, като деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. **, ал. 2 от НК, като материалите по преписката са изпратени обратно на АНО.

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвид постановения отказ на прокурора да образува досъдебно производство, на 23.0**.2020 г. е издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл. 20**а, ал. 1 от ЗЗдравето, което е редовно връчено на жалбоподателя на 2**.10.2020 г. видно 2 от инкорпорираната в него разписка, надлежно попълнена и подписана.

Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице до Районен съд – Пазарджик на 03.11.2020, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. ****, ал. 2 от ЗАНН, изхожда ща от надлежна страна и насочена срещу подлежащ на обжалване акт.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства – предимно от материалите по приобщената прокурорска преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за това по силата на чл. 20**а, ал. 4 от ЗЗдр. При съставяне на НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, спазено е и изискването на разпоредбата на чл. **7 от ЗАНН.

Изложената в НП фактическа обстановка не се оспорва принципно от страните.

Действително към датата на нарушението – 17.04.2020 г. на територията на страната е действала Заповед № РД – 01-1**7/11.04.2020 г. за допълнение на Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-13** от 1**.03.2020 г., Заповед № РД01-**4 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-1**4 от 26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-16** от 31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-1**** от 10.04.2020 г., с която заповед е създадена т. ** и е въведена задължителна противоепидемична мярка за носене на защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата за всички лица, които се намират в закрити или открити обществени места. Заповедта е била приета на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявен с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с 3 разпространението на COVID-1** на територията на страната.

Установи се, че жалбоподателят се е намирал на обществено място – паркинг пред заведението „Ескейп“ в гр. Пазарджик без да е имал поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, поради което поведението му правилно е възприето от наказващия орган като нарушение на т. ** от Заповед № РД-01-1**7/11.04.2020 г.

Впоследствие цитираната заповед е обжалвана, като е образувано адм. дело № 3626/2020 г. по описа на Върховния административен съд, като в хода на производството по обжалване, министърът на здравеопазването е издал Заповед № РД – 01 – 236/24.04.2020 г., с която е отменил Заповед № РД – 01 – 1**7/11.04.2020 г.

С Определение № 8868 от 06.07.2020 г. ВАС е прекратил производството по адм. дело № 3626/2020 г., приемайки, че „Отмяната на акта от административния орган, който го е издал, в хода на съдебното производство по неговото оспорване, по същество е идентично с оттеглянето на административния акт по смисъла на чл. 1**6 АПК“.

В този смисъл основното възражение на процесуалния пълномощник на жалбоподателя е, че щом административният орган е отменил акта си, то правните последици от същия са заличени с обратна сила. Настоящата инстанция обаче не споделя този довод на защитата, доколкото отмяната на един административен акт чрез издаването на последващ, в който изрично е посочено, че отменя предходния акт няма обратно действие и правните последици възникнали до този момент от действието на административния акт се запазват, като правоотношенията следва да се уредят съобразно него.

Макар и в настоящата хипотеза отмяната да е сторена в хода на образуваното производство по оспорване на издадения административен акт и по естеството си да представлява процесуално действие по оттегляне на същия по смисъла на чл. 1**6 от АПК, то отново не може да се приеме, че оттеглянето заличава с обратна сила правните последици, породени от действието на акта с оглед на това, че отмяната поражда действие само занапред. До заличаването с обратна сила на правните последици, породени от административния акт би се стигнало в хипотезата, ако същият не беше оттеглен, а съдът се беше произнесъл по същество обявявайки го за нищожен, 4 доколкото обявяването на нищожността има обратно действие от момента на издаването на акта, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение за прогласяването й. В този смисъл съдът намира, че до момента на изричната отмяна на Заповед № РД – 01 – 1**7/11.04.2020 г. със Заповед № РД – 01 – 236/24.04.2020 г., същата е била действащ административен акт с произтичащите от това последици.

Независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по чл. 20**а ал. 1 от Закона за здравето, съдът счита, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган е приел в издаденото НП, че деянието не представлява „маловажен случай“ с оглед на усложнената епидемична обстановка и необходимостта от спазване на въведените противоепидемични мерки, целящи недопускане на разпространение на заразата на COVID-1**. Съдът намира, че тези мотиви са общи, не касаят конкретния случай, конкретния нарушител, ситуацията и подбудите му, които обстоятелства следва да се преценят съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Вярно е, че в никакъв случай не следва да се неглежира или подценява необходимостта от спазване на въведените противоепидемични мерки, неизпълнението на което влече санкцията по чл.

20**а ал. 1 от Закона за здравето, но следва да се отчете конкретиката на казуса, специфичността около въведената противоепидемична мярка, както и личността на жалбоподателя. Съдът намира, че процесният случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност както на конкретно извършеното, така и на дееца. Самото нарушение е установено на паркинга пред заведение в гр. Пазарджик, от което може да се заключи, че жалбоподателят е бил на открито място за един кратък период от време – докато се придвижи от автомобила до заведението или обратно. Освен това жалбоподателят не е бил постаявян под карантина, не е бил болен от вируса и не са налице данни да е бил контактно лице с някой, който е бил доказано болен от Covid-1**. Следва да се отчете и ниската степен на обществена опасност на самия деец – С.П. е неосъждан, с добри характеристични данни, същият е студент в УНСС, като наред с това е и трудово ангажиран.

В настоящото производство не бяха ангажирани доказателства за други извършени от жалбоподателя нарушения по ЗЗдравето, като липсват и данни 5 разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН вече да е прилагана по отношение на санкционираното лице и същият да е предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При оценката на случая като маловажен следва да се вземе предвид и отмяната на Заповед № РД – 01 – 1**7/11.04.2020 г. от самия издател, свидетелстваща за преоценката, която същият е извършил по отношение на адекватността, оправдаността и целесъобразността на въведеното правило за поведение, а именно задължителното носене на предпазна маска дори на открито.

Предвид на изложеното обществената опасност на деянието и дееца в случая са изключително ниски в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, което обуславя извода за квалифициране на случая като маловажен смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган е следвало да не наказва жалбоподателя, а само да го предупреди, че при повторно нарушение ще му бъде наложена глоба, като маловажните случаи на административни нарушения не се наказват и административното производство се прекратява по заповед на административнонаказващия орган, когато са налице обективни предпоставки за това.

Освен това съдът намира, че освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, а тъкмо обратното предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая и би въздействало предупредително и превъзпитателно на нарушителя към спазване на установения правов ред. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г., постановено по тълкувателно нак. дело

№

1/200** г. на

ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, което е основание за неговата отмяна.