Определение № 5686 от 10.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5686 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БЕТИНА Б. БОШНАКОВА като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело № 20251110107149 по описа за 2025 година

По искането за отвод:

Съдът намира, че не е налице основанието, предвидено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като не счита, че извършените от съдията-докладчик съдопроизводствени действия биха могли да породят основателно съмнение в безпристрастието на съдията у трето незаинтересовано лице.

На първо място, следва да се отбележи, че законодателят е предвидил нарочно производство за поправка и допълване на протокол от проведено о.с.з. Именно защото е възможно да се допускат пропуски и/или неточности в протокола, е регламентирано производството по чл.

151 ГПК. В случая нито една от страните не е сезирала с такава молба съда в законоустановения срок. Следва да се отбележи, че само по себе си наличието на предпоставките за образуването му не следва да се разглежда като основание за отвеждането на съдията, поради което съдът не може да приеме доводите на ответницата за правно обосновани.

Второ, простото несъгласието на страна в съдебно производство относно преценката на съда по допустимостта или редовността на доказателствено искане, направено от нея, не е основание за самоотвод или отвод на съдията. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ГПК съдът допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими, а не всички поискани от страните. Съдът е направил такава преценка и е допуснал тези доказателства, които е приел, че отговарят на посочените три условия, като на всяка от страните е допуснал за събиране още гласни доказателствени средства за установяване на релевантните по делото обстоятелства, които са спорни между страните, вкл. и относно това кое е семейното жилище на страните по смисъла на СК, предвид техните противоположни твърдения. По отношение на разпита на свидетеля, съдът е допуснал тези въпроси, които счита за относими към релевантните към предмета на делото обстоятелства. А относно твърдяното противоречие на свидетелските показания, следва да се има предвид, че преценката относно доказателствената стойност на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави едва при произнасянето си по съществото на спора. В тази 1 връзка съдът намира, че твърдените oт ответницата обстоятелства имат характера на предполагаеми процесуални нарушения. Поначало способът за защита на страната срещу допуснати от съдебен състав нарушения на процесуалния закон е инстанционният контрол.

На следващо място, ответницата по собствена воля участва лично в настоящото производство. Предвид изявленията на ответницата в с.з., съдът е преценил, че следва да разясни възможността на страната да й бъде предоставена безплатна правна помощ, за да обезпечи именно правото й на защита, като й осигури възможност да бъде защитавана и представлявана от квалифициран юрист - адвокат, тъй като съдът, дори и при недобра организирана защита, няма право да защитава която и да е било от страните вместо нея, защото е еднакво отдалечен от тях. Съдът не е използвал спрямо нито една от страните словесни изразни средства, които биха могли да създадат съмнение в предубедеността му. Т. нар. прекъсвания на която и да е било от двете страни се дължат на процесуалната функция на председателя на съдебния състав. От една страна, да съдейства за изясняването на делото от фактическа и правна страна съгласно чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК. От друга страна, съдът осъществява ръководство и контрол при протичането на съдебното заседание, включително, като следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ГПК заседанието се ръководи от председателя, като съдът има правомощие да следи дали процесуалното поведение на страните, вкл. изявленията, които те правят, са относими към етапа от развитието на съдебното заседание. При констатиране от съда, че страна или нейният процесуален представител, или друг участник в с.з. се отклонява от съответния стадий на с.з., съдът е длъжен да преустанови това поведение.

С оглед гореизложените съображения съдът счита, че искането за отвеждането на председателя на 139 състав не е обективно обосновано и оправдано, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на председателя на състава.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2