Решение № 2142 от 20.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2142 гр. Бургас, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120103492 по описа за 2023 година

Делото е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас против „Финстройлизинг“ ЕООД, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното дружество дължи на ищцовото сумата от 18581.93 лв. – сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № *****, за периода от 12.10.2019 год. до 07.10.2022 год., ведно с мораторна лихва в размер на 993.63 лв., начислена за периода от 21.08.2022 год. до 20.04.2023 год. и законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 25.04.2023 год. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. № 2393 / 2023 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.422 от ГПК.

Поддържат се с нарочна молба от процесуалния представител на

„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответното

„Финстройлизинг“ ЕООД поддържа изложеното с отговора на исковата молба становище за неоснователност на исковете. Също ангажира доказателства и моли за присъждане на разноските, сторени по делото.

Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:

Страните не спорят, а и от приетия по делото нот. акт № 29 / 2008 год. на 1 нотариус с рег. № *** на НК се установява, че „Финстройлизинг“ ЕООД е собственик, по силата на покупко-продажба, на водоснабдения имот, представляващ поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на гр.С*, м.“***“ и на построените в имота 4 бр. жилищни сгради с идентификатори ****.1, ****.2, ****.3, ****.4, гараж с идентификатор ****.5 и басейн.

Представена е от ищцовата страна справка - извлечение от карнет за отчет с мобилно устройство за аб. № *****, според който единствения отчет, извършен в периода от 12.10.2019 год. до 11.07.2022 год., е според видяни на място показания на водомера, а в периода от 12.07.2022 год. до края на исковия период - 07.10.2022 год. е отчитан дистанционно.

На 21.07.2022 год. е извършена подмяна на водомера, с който е отчитано потреблението в имота на ответното дружество, със забележка „За проверка“.

Според сидетелството за извършена на 02.09.2022 год. проверка на стария водомер, същият не съответства на метрологичните изисквания, т.к. не отчита минимален разход, а в следващите две степени на отчет отчина неточно (по - малко) преминалото през него количество вода.

За това „Финстройлизинг“ ЕООД е уведомявано двукратно - с писма от 20.09.2021 год. и от 14.10.2022 год. по повод две заявления от дружеството за несъответствия и искания за проверка.

На 18.10.2022 год., по искане на ответното дружество, е извършена проверка от мобилна лаборатория във водоснабдения обект, при която не е установено наличие на авария.

Приети са и 2 бр. фактури, издадени от „Водоснабдяване и канализация“ЕАД, първата от които съставена на 22.07.2022 год. за потребление от 5959 куб.м. в периода от 12.10.2019 год. до 11.07.2022 год., на стойност от 18576.96 лв., а втората - на 22.10.2022 год., за потребление от 1 куб.м. в периода от 08.09.2022 год. до 07.10.2022 год.

От страна на ответника са представени и фактури за минали и последващи периоди на потребление, в размери значително по - ниски от претендираните, в т.ч. и средномесечно.

От показанията на св. Я* се установява, че от водоснабдения имот се ползва само една от къщичките, само през летния сезон, като така е било и в периода от 2019 год. до 2022 год., а имало и период, обхванат от процесния, в който, заради Ковид, имотът нев е ползван въобще. Свидетелят познавал имота и често се разхождал с детето си около същия, но не е виждал да има теч или други признаци на наводнение. Присъствал е на случай, в който служители на ищцовото дружество са идвали да оглеждат имота и са проверявали къщичките и водомерната шахта.

Съгласно първоначалното и допълнителното заключения на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, извършило оглед, потреблението във водоснабдения 2 имот в периода от 12.10.2019 год. до 11.07.2022 год. е отчитано с един български водомер, 10-кубиков, марка „Беласица“, подлежащ на метрологична проверка през 2006 год., а след този период е монтирано ново измервателно устройство, позволяващо дистанционно отчитане с радиомодул, което е преминало метрологична проверка през 2022 год. За периода 12.10.2019 год. до 11.07.2022 год. е отчетено потребление от 5959 куб.м., за периода от 12.07.2022 год. до 21.07.2022 год. е вписано служебно показание 15 куб.м. със забележка „За проверка“, а за периода от 08.09.2022 год. до 07.10.2022 год. е отчетен 1 куб.м. На водомера е даден абонатен № *****, а в деня на огледа показанието на новомонтирания водомер е 276 куб.м. Според експерта, при технически изправен водомер отчетът би следвало да отговаря на действително преминалото през водомера количество вода, а подмяната е извършена с двустранен протокол, в който е посочена причината - „За проверка“. Начислените количества за процесния период възлизат на 5960 куб.м. са съпоставени с издадените от ищцовото дружество 2 бр. фактури, остойностени на 18581.93 лв., като е изчислено и средномесечното потребление, въз основа на водените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД карнети.

На съда са известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.

При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за неоснователни.

Установено е положително по делото, че между ответника - собственик на водоснабден имот и ищцовото дружество-воден оператор, е било налице учредено по реда на Наредба № 4/14.09.2004 год. облигационно правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на оператора.

Но неоснователността на исковете произтича от неуспешно проведеното доказване от страна на ищеца, че е доставил във водоснабдения имот на ответника процесното количество вода. Освен това, операторът не е изпълнил задължението си, произтичащо от предложените от него и утвърдени от КЕВР общи условия за доставка на питейна вода - чл.7, ал.6 и ал.13 - да отчита показанията на водомерите при условията и в сроковете, определени с общите условия; чл.16, ал.4 - да извършва периодична проверка на водомерите; чл.17, ал.1 да поддържа и контролира водомерите за своя сметка; чл.26, ал.1 вр. с чл. 23, ал.1, т.3 вр. с ал.3 - да отчита периодично водомерите, като в случай, че отчетът е за период, по-дълъг от определения в посочените разпоредби, да начислява ежемесечно количества изразходвана вода, въз основа на средномесечния разход от предходните два отчета. Според карнета, воден тъкмо от оператора, справка от който е представена по делото, за периода от 12.10.2019 год. до 11.07.2022 год. не са извършвани отчитания или начисления. Това, от една страна отнема възможността на абоната да се информира и своевременно да реагира на евентуални несъответствия, а и на самия оператор - да установи необичаен разход и евентуални повреди, с каквато цел са поставените на последния задължения. От друга страна, с бездействието на оператора (неизпълнението на 3 задълженията му и фактуриране на отчетените количества, когато той прецени), се препятства абоната да упражни правото си на възражение по чл.111 от ЗЗД. Но не само поставя се под сериозно съмнение достоверността на отчета, която предвид непредставяне на коректни изходни данни на вещото лице за периода, предхождащ 2022 год., повредения водомер и значително по-малките потребления в същия този имот за предходни периоди, е невъзможно да бъде проверена в настоящото производство. А това е необходимо, с оглед наличието на съдебен (а и извънсъдебен) спор по този въпрос и обстоятелството, че всички доказателства, на които се основава претенцията, са съставяни само от ищцовата страна.

Ето защо, следва да се постанови решение, с което исковете - главен и акцесорен (за мораторна лихва) да се отхвърлят, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответното „Финстройлизинг“ ЕООД се присъдят разноски в размер на 2412 лв., в т.ч. възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Б***, представлявано от Ц.М., предявени против „Финстройлизинг“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Б****, представлявано от К.К., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното дружество дължи на ищцовото сумата от 18581.93 лв. – сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № *****, за периода от 12.10.2019 год. до 07.10.2022 год., ведно с мораторна лихва в размер на 993.63 лв., начислена за периода от 21.08.2022 год. до 20.04.2023 год. и законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 25.04.2023 год. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. № 2393 / 2023 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД да заплати на

„Финстройлизинг“ ЕООД деловодни разноски в размер на 2412 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4