Решение № 1476 от 29.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1476 гр. Пловдив, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20235300502435 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Н. Т. В., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С. С. П., ЕГН **********, чрез адв. С. М., против Решение № 3113/05.07.2023г., постановено по г. д. № 18147/2022г. по описа на Районен Съд Пловдив.

Въведени са доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че конституирането на нов взискател по изпълнително дело не представлява изпълнително действие и не прекъсва нито перемпционния срок, нито погасителната давност, което неправилно районният съд е приел. Сочи се несъгласие с извода, че настъпилата перемпция на основание ал.433, ал.1, т.8 от ГПК не се отразява върху давността на вземането. Искането от въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата „Кредит инкасо инвестмънтс“ БГ ЕАД, ЕИК * * * * * заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско 1 възнаграждение в размер на 300 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК от С. С. П. срещу „Кредит Инкасо Ивестмънтс Бг“ ЕАД, с който се иска признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 1510.26 лева – главница по договор за кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С. П.

/наследодател на ищеца/, 304.22 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.02.2008 г. до 30.10.2008 г., 634.97 лева – законна лихва за забава за периода 28.03.2008 г. до 26.09.2009 г., законна лихва от 26.09.2011 г. до окончателното плащане и 148.99 лева – съдебни разноски. За сумите е издаден изпълнителен лист от 29.10.2011 г. по ч.гр.д. № 16367/2011 г. по описа на ПРС, вземанията по който, са прехвърлени на ответника с договор за цесия.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете. Счита, че по отношение на претенцията на ищеца е неприложимо ТР от 26.06.2015 г., доколкото изп.д. е образувано през 2012 г., а ТР няма обратно действие. В случая е действало ППВС от 18.11.1980 г., съгласно което по време на изп.дело давност не тече. Оспорва такава да е изтекла за процесните вземания. Наред с това се твърди, че по 2 изпълнителните производства са извършвани множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давностния срок на процесното вземане. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

С постановеното по спора Решение № 3113/05.07.2023г., постановено по г. д. № 18147/2022г. по описа на Районен Съд Пловдив , първостепенният съд е приел иска за неоснователен.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

На 15.09.2007г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /кредитор/ и С. А. П./длъжник/ – наследодател на ищеца, е сключен договор за кредит № PLUS-01093226. Поради неизпълнение на задълженията по този договор, на 01.02.2012г. е образувано изпълнително дело въз основата на молба, с която кредиторът е възложил на ЧСИ К. П., по реда на чл.18 ЗЧСИ, извършване на всички изпълнителни действия.

Не се спори и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че срещу С. А. П., е издаден изпълнителен лист за сумите 1510.26 лева – главница по договор за кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С. П. /наследодател на ищеца/, 304.22 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.02.2008 г. до 30.10.2008 г., 634.97 лева – законна лихва за забава за периода 28.03.2008 г. до 26.09.2009 г., законна лихва от 26.09.2011 г. до окончателното плащане и 148.99 лева – съдебни разноски, по ч.гр.д. № 16367/2011 г. по описа на ПРС, въз основа на който ИЛ е образувано изп.д. № 257/2012 г. по описа на ЧСИ К. П..

Безспорно е, че на 15.05.2015г. е сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД е прехвърлило на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД вземанията си по сключения със С. А. П.

Договор за кредит № PLUS-01093226. Безспорно е, че Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила още през 2011г.

Установява се, че на 27.07.2022г. длъжникът С. А. П. умира и на негово място е конституиран синът му С. С. П.. На същия е изпратена покана за доброволно изпълнение на 01.12.2022г.

Спорен е въпросът относно действията, извършени след прекратяване на изпълнителното производство и дали процесните вземания са 3 погасени по давност. В тази връзка настоящата инстанция приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността е винаги петгодишна, ако вземането е установено със съдебно решение. Цитираната норма следва да намери приложение и по отношение на вземания, за които е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в законоустановения срок, както е в настоящия случай /така определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение № 60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.

Съгласно възприетото разрешение в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите е прието, че при непроменена правна уредба, която е била подложена на задължително тълкуване, нито от органите по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, нито от останалите правни субекти, които са адресат на тази норма, може да се изисква друго, освен да се съобразят с това тълкуване до обявяване на постановлението за загубило сила.

В настоящия случай изпълнителното дело № 257/2012 г. по описа на ЧСИ К. П. е образувано по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 01.02.2012г. , към който момент намират приложение разясненията на ППВС № 3/1980г., в което е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

На 19.06.2013г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в „Райфайзен банк“ АД, с което последното е уведомено на 20.06.2023г. На същата дата е поискано вписване на възбрана на собствен на длъжника имот и възбраната е вписана на 20.06.2013 г. Следващото извършено действие по изпълнителното дело е искане от 07.09.2015г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за конституиране като кредитор по делото въз основа на сключен договор за цесия /л.65/, която молба е уважена от ЧСИ с разпореждане от същата дата.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се 4 прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

На 26.06.2015 г. е постановено тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което в противоречие с действащото до този момент тълкуване на разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД по ППВС № 3/1980г., е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С това тълкувателно решение ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила.

Действително в конкретния случай в периода от 19.03.2013г. до 19.03.2015г. не са извършвани изпълнителни действия, което обстоятелство представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство, но при действие на ППВС № 3/1980г. Това е следвало да стане с изрично постановление на ЧСИ, каквото не е налице. Следователно, не може да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено по право.

Прекратяване на изпълнителното производство по право би настъпило, ако кредиторът бездейства за период от две години след приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. Такова бездействие не е налице, тъй като на 07.09.2015 „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като кредитор по делото въз основа на сключен договор за цесия, която молба е уважена от ЧСИ с разпореждане от същата дата.

Конституирането на нов кредитор представлява същинско изпълнително действие, съгласно разясненията в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Следователно, изпълнителното производство не е прекратено по право и съобразно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо настоящата инстанция счита, че не е изтекла 5годишната погасителна давност по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист.

5

С оглед гореизложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено.

Изходът на спора налага осъждане на жалбоподателя да заплати сумата от 300 лева, представляваща юрисконслултско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3113/05.07.2023г., постановено по г. д.

№ 18147/2022г. по описа на Районен Съд Пловдив

ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН **********, чрез законния си представител Н. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес: гр. ***** сумата в размер на 300 лева – разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6