Решение № 30 от 11.03.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Златоград, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20245420100310 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от М. М. П., ЕГН **********, чрез адв. Е. М. В.от АК - С. със служебен адрес: гр. Н.о, обл. С., ул. „А. С.“ № * срещу О. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н.о, обл. С., ул. „А. С.“ № *, Булстат ****, представлявана от кмета Б. Р. К., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик, на основание изтекла в негова полза в периода от 1986 г. до 30.09.2024 г. - датата на предявяване на иска, на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. В.д., общ. Н., обл. С., местност „Ш.“, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, област С., община Н., с площ 867 кв.м.; вид собственост:

Общинска частна; вид територия: Земеделска; категория на земята: осем; начин на трайно ползване:Нива; стар номер 000449, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-796/13.11.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи на имота имоти с идентификатори ***; ***; ***;***;

***; ***.

В исковата молба пълномощникът на ищеца твърди, че ищецът има процесния имот от баща си от 1986 г., като го ввладее явно и необезпокояван от никого. Ежегодно от 1986 г., а преди това и неговите праводатели са обработвали прецесния имот като свой, като през годините е засаждал и към настоящия момент продължава да засажда имота с различни селскостопански култури: тютюн, картофи пшеница заедно със семейството си. Към настоящия момент процесният имот от около 4 г. е превърнат в ливада, която се коси ежегодно и се прибира сеното.

При направена справка ищецът установил, че процесният имот е записани като стопанисван от община Н. и попадащ в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ.

Процесният имот никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко О. Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.

Пълномощникът сочи, че в периода от 1986 г. до настоящия момент, вкл.

1 ищецът не е прекъсвал и не е губил владението върху процесния имот, постоянно явно и необезпокояван от никого имотът е владян от него като негов, с оглед на което го придобил по давност. Към владението което е осъществено от него счита, че следва да се присъедини и това на неговия баща който е владял имота от 1950 г. до 1986 г., когато го дава на ищеца.

При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да установи осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици в който смисъл е Решение № 21 от 04.02.2011 г., по гр.д. № 1327/2009 г., Г.

К. Второ г.о. на ВКС.

Твърди още, че в случая е придобил имота по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на продължило повече от десетгодишно непрекъснато владение.

На следващо място сочи, че процесният имот записан като частна общинска собственост може да се придобива по давност и предвид постановеното Решение № 3 от 24 Февруари 2022 г. по Конституционно дело № 16 от 2021 г., с което се обявяват за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.), като при тълкуването на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗДЗС през годините се налага извода, че в периода 01.06.1996 г. - 31.05.2006 г. не е имало забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост, На 01.06.2006 г., е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр.

46/2006 г.).

За вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., придобивният давностен срок започва да тече от 01.06.1996 г. и изтича на 006.2006 г., към който момент е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022 г., като с горното конституционно решение този мораториум е обявен за противоконституционен

Решението му е обнародвано в Държавен вестник на 4 март 2022 г. и влезе в сила от същата дата. И както самият КС написа: „...последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила“.

Освен това КС изрично постановява, че обявяването на мораториума за противоконституционен (т.е. на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС, с която е въведен,) не се засяга неговия досегашен ефект. Т.е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 31 май 2006 г. до 8 март 2022 г. давността е била спряна.

Тоест ищецът е придобил процесния имот на оригинерно правно основание доколкото същият е осъществявал явно и непрекъснато владение върху имота като свой в продължение на повече от 10 години в периода от 1986 г. до настоящия момент тоест и в релевирания период съгласно горното TP а именно и в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и от 4 март 2022 г. до датата на подаване на исковата молба.

Предвид прогласяването за противоконституционни от КС на нормите, уреждащи мораториум за придобиване по давност на имоти - частна държавна и общинска собственост, и моментът на действие на решението на КС, разяснен по-горе, за ищеца още в първия ден от влизане в сила на отпадането на мораториума е изтекъл срока на придобивната давност. Или в полза на ищеца е изтекла придобивна давност в рамките на периода от 01.06.1996 г. до 08.03.2022 г. вкл. (при спиране на срока за периода 01.06.2006 г. - 07.03.2022 г. вкл.).

С оглед на гореизложеното счита, че е налице правен интерес от предявяване на 2 настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор.

В осз ищецът не се явява лично, представлява се от адв. Велков, който поддържа иска.

Ответникът – редовно призован, се представлява он юрисконсулт Д., която признава иска и пледира за уважаване исковата претенция..

Между страните не се спори относно наличие елементите от фактическия състав на владението – изтичане на определен срок, намерение за своене /animus/, упражняване на фактическа власт над вещта /corpus/.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът, в осз прави признание на иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва да се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК.

Относно допустимостта на признание на иска и разглеждане на производството по реда на чл.237 ГПК:

В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, е застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.

То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени, което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ факт /факти/, а ако го признае – да противопостави съответни възражения. Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Според чл. 237 ГПК то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3 ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.

Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез сделка, 3 правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл. 18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота – чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство – чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период; ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца. Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност, не може да стане с признание на иска.

Затова и направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се постановява решение при признание на иска“.

Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на касационната инстанция в цитираното по-горе решение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на фактическа власт.

По делото е разпитан свидетеля Т. Й. Х. От показанията на същия се установява, че от преди повече от 40 години, ищецът обработва и стопанисва процесния имот, а преди това владение върху него е упражнявал бащата на ищеца. Сочи, че земята е около 7-8 ара, или над 8 кв.м, като по-рано земята е била обработваема, а сегаливада, която се коси. Свидетелят описва местонахождението на имота, неговата площ.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля са подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви.

В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец – самият той живее на разстояние от 300м. от имота. От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че има ясна представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва като собственик.