Решение № 96 от 05.05.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Велико Търново , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000015 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.

С Решение № Р-473/ 30.09.2020 г., постановено по т.д. № 253/ 2019 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ /ЗАД

ДБЖЗ/“ АД, ЕИК 200299615, със седалище в гр. София, да заплати на ищцата К. М. Д., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, изразяващи се в понесени емоционални страдания /скръб и тъга/ от загубата на нейната сестра Р. М. Д., починала при настъпило на 11.04.2017 г., в прохода на републиката, между селата Мишеморков хан и Вонеща вода, ПТП, причинено от водача на лек автомобил „Фиат пунто“, с рег. № 65****, М. Н. С., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 18.09.2018 г. до окончателното 1 изплащане на сумата; ОСЪДИЛ е ответника да заплати по сметка на Великотърновския Окръжен съд сумата 2 000 лева държавна такса, както и да заплати на процесуалния представител на ищцата – адвокат Д. от АК – гр.

Велико Търново, сумата 2 030 лева – адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Недоволен от постановеното Решение, в осъдителната му част за разликата над 5 000 лева, която сума въззивникът твърди, че доброволно е заплатил на въззиваемия, до присъдената сума от 50 000 лева, ответникът „ЗАД ДБЖЗ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище в гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Ц. Б., е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навеждат се доводи за необоснованост поради допуснати нарушения на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно съдът е приложил § 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД КЗ /ДВ бр. 101/ 2018 г./, вр. ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 493а, ал. 4 КЗ като се оспорва размера на присъденото обезщетение, както и че неправилно съдът е приел, че ищцата е материалноправно легитимирано лице да претендира обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на сестра си. Твърди се също така, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е уважил искането на ответника за допускане на комплексна съдебна медицинска и авто-техническа експертиза /КСМАТЕ/, с оглед направеното, с отговора на исковата молба, възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, поради което този, релевантен за изхода на делото, факт е останал неизяснен. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска над сумата 5 000 лева, а в случай на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение.

Претендират се направените разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна К.

М. Д., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, чрез пълномощника си адвокат Д. от АК – гр. Велико Търново, е подала отговор на въззивната жалба.

Изразено е становище за неоснователност на жалбата, като са изложени подробни доводи в тази насока и се сочи съдебна практика. Иска се от въззивния съд да се произнесе с Решение, с което да потвърди изцяло 2 обжалвания съдебен акт. Претендират се направените разноски.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в обжалваната част, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 11645/ 16.12.2019 г., от ищцата К. М. Д., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, чрез пълномощника си адвокат Д. от АК – гр. Велико Търново, срещу ответника „ЗАД ДБЖЗ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище в гр.

София, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и с цена – 40 000 лева. В исковата молба се твърди, че на 11.04.2017 г., на пътя в прохода на републиката, между селата Мишеморков хан и Вонеща вода, е настъпило ПТП между лек автомобил „Фиат пунто“, с рег. № 65****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и товарен автомобил влекач „Скания“, с рег. № СТ 27**** и прикачено полу-ремарке , с рег. № А 06****, по вина на водача на лекия автомобил М. Н. С., вследствие на което е починала возещата се на предна дясна седалка в автомобила Р. М. Д. – сестра на ищцата. По отношение на виновния водач на лекия автомобил е постановена Присъда, влязла в сила на 21.11.2019 г., с която същия е бил признат за виновен, като му е било определено наказание. Посочва се, че ищцата е подала пред ответното застрахователно дружество писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ с дата – 23.08.2018 г., въз основа на която е била образувана щета с № 0801-004492/ 2017-05, като с писмено уведомление, с изх. № 3639/ 18.09.2018 г., застрахователят е отказал да изплати обезщетение.

В исковата молба се твърди, че между двете сестри са съществували много близки отношения предвид малката разлика в годините и че смъртта на поголямата сестра изцяло е променил живота на по-малката, като тя е изживяла тежко загубата. Тези обстоятелства ищцата определя като претърпени неимуществени вреди, които оценява на сумата 40 000 лева, които претендира като обезщетение от ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от 18.09.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.

3

Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано т.д. № 253/ 2019 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 24.09.2020 г. процесуалният представител на ищцата – адвокат Д. е заявил, че подържа исковата молба. Поискал е увеличение цената на иска от 40 000 лева на 50 000 лева, което съдът е допуснал. Поискал е също така искът да бъде уважен изцяло, като в представената писмена защита е изложил доводи за основателността на исковата претенция.

С отговора на исковата молба ответникът е признал съществуването на валидно застрахователно правоотношение, като е оспорил основателността на иска, въвеждайки възражения за липса на материално-правна легитимация, за прекомерност на претендираното обезщетение и за съпричиняване от страна на пострадалата.

От фактическа страна се установява следното:

Не е спорно между страните по делото, че с влязла в сила на 21.11.2019 г.

Присъда № 98/ 05.11.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 297/ 2019 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, подсъдимият М. Н. С. е признат за виновен в това, че на 11.04.2017 г. на пътя в прохода на републиката Велико Търново - Гурково, при управление на собствения си лек автомобил „Фиат пунто“, с рег. № 65****, нарушил правилата за движение по пътищата в ЗДвП, в резултат на което предизвикал ПТП с насрещно движещия се товарен автомобил влекач „Скания“, с рег. № СТ 27**** и прикачено полу-ремарке , с рег. № А 06**** и по непредпазливост причинил смъртта на Р. М. Д., пътуваща на предна дясна седалка в лекия автомобил.

Видно от приложения документ за извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на л. 13 от първоинстанционното дело е, че процесният лек автомобил има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП – 11.04.2017 г., което обстоятелство се признава от ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба.

От приложеното удостоверение за съпруга и родствени връзки се установява, че починалата Р. М. Д. е сестра на ищцата К. М. Д..

На 23.08.2018 г. ищцата е подала писмена застрахователна претенция, 4 получена от ответното застрахователно дружество на 27.08.2018 г., по която е била образувана щета, като със заявление, изх. № 3639/ 18.09.2018 г., застрахователят е отказал изплащането на обезщетение.

По делото са били допуснати до разпит двама свидетели.

С оглед направеното възражение от ответното застрахователно дружество за съпричиняване от страна на пострадалата, въззивният съд е допуснал извършването на КСМАТЕ от две вещи лица – лекар и авто-експерт.

С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните фактически и правни изводи.

Обжалваното Решение е валидно и допустимо.

За да се уважи прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да е налице сложният фактически състав на деликтната отговорност, особената предпоставка по чл. 380 от ГПК – писмена застрахователна претенция на увреденото лице до застрахователя, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което въззивният съд приема, че е налице виновно и противоправно деяние на водача на процесния лек автомобил, намиращо се в пряка причинна връзка с ПТП, вследствие на което е причинена смъртта на Р. М. Д. – сестра на ищцата К. М. Д., т.е. налице е фактическия състав на деликтната отговорност.

Във въззивната си жалба ответникът е направил възражение за липса на материално-правна легитимация на ищцата да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра й, като същевременно е обжалвал решението в осъдителната му част за разликата над 5 000 лева до присъдения размер от 50 000 лева и е представил платежно нареждане, от което е видно, че сумата 5 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, е преведена по сметка на ищцата на 06.11.2020 г. Въззивният съд намира, че като не е обжалвал решението в осъдителната му част относно сумата 5 000 лева и е изплатил на ищцата тази сума, ответникът фактически е признал 5 наличието на материално-правна легитимация на ищцата, което безспорно се установява и от свидетелските показания по делото. От тези показания може да се установи изключителната близост между двете сестри, които, с оглед малката разлика във възрастта между тях –под три години и обстоятелствата, че са израснали заедно, учили са в едно и също училище, споделяли са всичко помежду си, имали са общи познати и приятели, са изградили помежду си толкова силна привързаност, че нелепата смърт на по-голямата сестра е причинила на по-малката сестра морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за родствената връзка между сестри.

Не е било спорно между страните по делото наличието на останалите две предпоставки на отговорността на застрахователя – писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ от увреденото лице до застрахователя и валидно застрахователно правоотношение, поради което въззивният съд приема, че прекият иск срещу застрахователя е основателен и следва да се уважи.

Спорен по делото е въпросът относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Застрахователят е направил възражение за приложение на § 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД КЗ, вр. ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 493а, ал. 4 КЗ, съгласно който обезщетението, което се следва на ищцата, не може да надвишава 5 000 лева.

Настоящият състав на въззивния съд намира възражението за неоснователно, тъй като тази разпоредба противоречи на чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/ 103/ ЕО с оглед въведения с § 96 ПЗР на ЗИД КЗ лимит за максимално обезщетение, което може да се получи при застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“, който е значително по-нисък от минималния размер на застрахователната сума и от предварително уговорените между страните лимити. Като противоречаща на европейското законодателство, тази норма не следва да се прилага от съда, а приложение следва да намери общностното право.