Определение № 14730 от 08.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14730 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514379 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 - чл. 278 ГПК.

Образувано е по подадена от „Валантик СМЕ“ АД, ЕИК 207246782 частна въззивна жалба срещу определение № 45947 от 04.11.2025 г., постановено по гр.д. № 30492/2024г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, с което е оставено без уважение искане по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските.

В частната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че ответника се е бранил по делото срещу три иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като съда неправилно не му е присъдил разноски и по третия иск. Моли съда да отмени обжалваното определение и д му присъди разноски в пълния заявен размер п всички искове.

Ответната страна М.Е.Ф., ЕГН ********** в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва жалбата. Твърди да не е предявявал иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството пред СРС, 118 състав, е образувано по искова молба на М.Е.Ф., ЕГН ********** против „Валантик СМЕ“ АД, ЕИК 207246782, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 77/26.03.2024 г. на работодателя „Валантик СМЕ“ АД и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на длъжността „VP Operations/директор информационни системи“.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни.

С молба от 30.01.2025 г., депозирана в изпълнение на дадени от съда указания по чл.

129, ал. 2 ГПК, ищецът е направил изрично изявление, че не предявява иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. С молба от 266.02.2025г. ответникът е направил изявление, че не поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане и свързаното с него доказателствено искане допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза.

1

С решение № 15205 от 07.08.2025г., постановено по горепосоченото дело, Софийски районен съд е отхвърлил изцяло предявените от М.Е.Ф. против „Валантик СМЕ“ АД искове с правна квалификация чл. 344, л. 1, т.1 и т. 2 КТ. Със същото решение на ответника са присъдени разноски за производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 2500 лв., прпи уважено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и съобразяване броя на предявените искове, като изрично е отчетено, че съда не е бил сезиран с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

С молба от 29.08.2025 г. ответникът е поискал съда да измени решението в частта за разноските.

С обжалваното определение СРС е отхвърлил молбата, като се е позовал на подробно изложените мотиви в решението касателно отговорността за разноски, които с оглед изложените от молителя съображения не е намерил основание да ревизира.

Настоящата въъззивна инстанция намира обжалваното определение за правилно.

Видно от исковата молба – в нейната титулна част и в изрично заявения петитум, ищецът е предявил за разглеждане два иска – с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 77/26.03.2024 г. на работодателя „Валантик СМЕ“ АД и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на длъжността „VP Operations/директор информационни системи“ /конкретната длъжност е уточнена с допълнителна молба от 18.12.2024г. след указания от първоинстанционния съд/.

Доколкото съда е констатирал противоречие между обстоятелствената част на ИМ /където е посочено, че се дължи обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 26.03.2024г. до 26.09.2024г./ и заявения петитум, където липсва изрично искане за присъждане на такова обезщетение съдат с разпореждане от 23.12.2024г. е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането с писмена молба с препис за другата страна да посочи предявява ли претенция за обезщетение за оставане без работа, доколкото същата е заявена в обстоятелствената част на исковата молба, но по нея не е формиран изричен петитум, в случай, че да – да посочи период на претендираното вземане /с изрично посочване на начална и крайна дата/ и конкретна сума, както и дали същата се претендира в брутен или нетен размер, като формира нарочен петитум в този смисъл.

С молба от 30.01.2025г. ищецът изрично е заявил, че не предявява иск по чл.344, ал.1,т.3 КТ за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението и че в обстоятелствената част на исковата молба е допусната техническа грешка.

Първоинстанционният съд е изготвил доклад по делото, който не е бил оспорен и е приет като окончателен досежно предявените искове и тяхното правно основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 във връзка с, ал. 1 ГПК съдът приема за редовна онази искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Поправката на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК не съставлява изменение на иска. Това следва от изричната разпоредба на чл. 129, ал. 5 от ГПК, съгласно която поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване; Няма пречка няколко иска да се предявяват с един или няколко последващи документа - една или няколко искови молби. Видът на молбата (дали е искова) следва от съдържанието й, а не от нейното заглавие. От значение е моментът на подаване на исковата молба. Правото на ищеца по чл.

210 ГПК да предяви няколко иска може да бъде упражнено до момента, в който съдът се произнесе с определение по допустимостта на иска, като приеме иска за разглеждане и разпореди изпращане на преписи от исковата молба на ответника, с изключение на предявяване на инцидентни установителни искове, което съгласно чл. 212 ГПК е допустимо до приключване на първото заседание за разглеждане на делото и с изключение на 2 предвиденото в чл. 213 ГПК съединяване само на тези обективно съединени искове на ищеца, които са приети за разглеждане в различни дела..." (в този смисъл - решение № 116 от 28.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 102/2011 г., ІІ т.о; решение № 162/02.02.2017 г. по гр. д. № 2357/2015 г., II ГО на ВКС; определение № 437 от 04.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5773/2015 г., ІV г.о.; решение № 438/12.01.2012 г., постановено по гр. д. № 76/2011 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о.; решение № 446/16.01.2012 г., постановено по гр. д. № 1080/2010 г. по описа на ВКС, ГК, I г.о.; решение № 628 от 05.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2009 г., І г.о.; решение № 476 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., ІІ г.о.; решение № 306 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 132/2012 г., І г.о.; решение № 223 от 07.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2083/2013 г., ІІ г.о.; решение № 115 от 08.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 680/2010 г., ІІ т.о.; решение № 59 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4647/2014 г., ІІІ г.о; решение № 55 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5558/2014 г. І г.о.; решение № 51 от 30.04.2015 г. на ВКС по т.д. № 1977/2013 г., ІІ т.о.; решение № 473 от 01.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1537/2009 г., ІV г.о.; определение № 366 от 12.09.2012 г. на ВКС по ч.гр. д. № 221/2012 г., ІІ г.о.; определение № 305 от 22.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 812/2014 г., ІІ т.о. и други).

С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд не е присъдил разноски за непредявен, респ. неразгледан иск. Посочената от жалбоподателя съдебна практика в частната жалба касае съвсем различна хипотеза от настоящата, а именно присъждане на разноски по аналогия на чл. 78, ал. 4 ГПК при предявен, но неразгледан поради несбъдване на поставеното вътрешно процесуално условие евентуален иск.

При съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 45947 от 04.11.2025 г., постановено по гр.д. № 30492/2024г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, с което е оставено без уважение искане по чл.

248 от ГПК на „Валантик СМЕ“ АД за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14730 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514379 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 - чл. 278 ГПК.

Образувано е по подадена от „Валантик СМЕ“ АД, ЕИК 207246782 частна въззивна жалба срещу определение № 45947 от 04.11.2025 г., постановено по гр.д. № 30492/2024г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, с което е оставено без уважение искане по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските.

В частната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че ответника се е бранил по делото срещу три иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като съда неправилно не му е присъдил разноски и по третия иск. Моли съда да отмени обжалваното определение и д му присъди разноски в пълния заявен размер п всички искове.

Ответната страна М.Е.Ф., ЕГН ********** в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва жалбата. Твърди да не е предявявал иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството пред СРС, 118 състав, е образувано по искова молба на М.Е.Ф., ЕГН ********** против „Валантик СМЕ“ АД, ЕИК 207246782, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 77/26.03.2024 г. на работодателя „Валантик СМЕ“ АД и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на длъжността „VP Operations/директор информационни системи“.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни.

С молба от 30.01.2025 г., депозирана в изпълнение на дадени от съда указания по чл.

129, ал. 2 ГПК, ищецът е направил изрично изявление, че не предявява иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. С молба от 266.02.2025г. ответникът е направил изявление, че не поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане и свързаното с него доказателствено искане допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза.

1

С решение № 15205 от 07.08.2025г., постановено по горепосоченото дело, Софийски районен съд е отхвърлил изцяло предявените от М.Е.Ф. против „Валантик СМЕ“ АД искове с правна квалификация чл. 344, л. 1, т.1 и т. 2 КТ. Със същото решение на ответника са присъдени разноски за производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 2500 лв., прпи уважено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и съобразяване броя на предявените искове, като изрично е отчетено, че съда не е бил сезиран с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.